Растежът и работните места, енергийният съюз и проблемите на климата, социалната политика, сигурността и правосъдието и Европейският съюз като глобален фактор ще бъдат основните приоритети на трите следващи председателства на ЕС, т.нар. „трио“, което включва естонското, българското и австрийското, съобщи днес министърът по българското председателство на ЕС Лиляна Павлова.

В тези рамки България е избрала три свои специфични приоритета – Западните Балкани, Черноморското сътрудничество, кохезионната политика и обсъждането на многогодишната финансова рамка на ЕС след 2020 година, каза Павлова на пресконференция с  български журналисти в Брюксел.

Томислав Дончев: Да не вкарваме балкански нюанс в европредседателството

 „Трите ключови послания на българското председателство ще бъдат консенсус, конкурентоспособност и кохезия“, каза Павлова.

Председателството на Съвета на ЕС означава, че ролята на България ще бъде да посредничи между законодателите на ЕС – държавите-членки и Европейския парламент - за намиране на съгласие по трудни въпроси. За първата половина на 2018 година, когато страната ни ще председателства ЕС, това се очертават да бъдат преговорите за Брекзит и за следващия многогодишен бюджет на ЕС и за разширяване на ЕС и приемането на проектозаконодателството на ЕС за създаване на единен дигитален пазар и енергиен съюз, каза Павлова.

В петък се очаква триото да обяви своите приоритети, а до 12 юли България да има черновата на националната си програма в неговите рамки. Тя трябва да бъде завършена през декември.

Павлова съобщи, че е назначила за своя заместничка бившата евродепутатка от ГЕРБ Моника Панайотова. Тя ще представлява председателството по време на дебатите в Европейския парламент. Другият заместник на Павлова ще бъде Олег Петков, доскорошен заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност“.

На 1 юли Естония поема председателството на ЕС от Малта и ще го предаде на България на 1 януари догодина. Страната ни ще ге предаде на Австрия на 1 юли 2018 г.