Държавните и правителствените ръководители от Европейския съюз решиха днес за първи път в историята да му дадат роля в областта на отбраната.

На среща на върха в Брюксел лидерите решиха да се възползват от член в Лисабонския договор, който позволява на държавите-членки да поемат общи задачи и да създадат общи капацитети в областта на отбраната - досега област на строго национална компетентост.

„Това, което започна през 1954 година и не беше никога споменато през всичките години след това, се случва днес“, каза председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер на съвместна пресконференция с председателя на Европейския съвет Доналд Туск след първото заседание на срещата.

През 1954 година се проваля идеята за създаване на Европейска отбранителна общност, след като френското Национално събрание отказва да ратифицира договора за нея. Той е подписан две години по-рано от тогавашната Западна Германия, Франция, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург – държавите основателки на днешния ЕС.

Лисабонският договор нарича поемането на общи задачи в отбраната „постоянно структурирано сътрудничество“. Участието в него е доброволно, но държавите, които искат да до се присъединят, трябва да отговарят на определени критерии и да поемат колективни задължения. Сътрудничеството е отворено за желаещите да влязат в него по-късно.

В идните три месеца държавите-членки ще определят критериите за участие в и проектите, които сътрудничеството ще обхваща, каза Туск.

Лидерите дадоха и одобрението си за създаването на европейски фонд за отбрана.

Структурираното сътрудничество не ознчава още обща европейска отбрана или армия, но е важна стъпка в тази посока. Лисабонският договор постановява, че държавите от ЕС могат да решат да имат обща отбрана, когато ръководителите им гласуват за това единодушно. Това досега е невъзможно заради съпротивата на Обединеното кралство, което все още членува в ЕС.

Идеята възкръсва 64 години след отхвърлянето ѝ от френския парламент, заради перспесктивата основният ѝ днешен опонент, Великобритания, да напусне ЕС, както и заради увеличените геополитически заплахи за Европа и желанието на САЩ да намалят ангажимента си за нейната сигурност.