ИНДИКАТОРИ ЗА БЕДНОСТ И СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ ПРЕЗ 2016 ГОДИНА

06/22/17 11:56
(http://www.klassa.bg/)

ИНДИКАТОРИ ЗА БЕДНОСТ И СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ ПРЕЗ 2016 ГОДИНА

Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на

Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и
социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е
ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.
Оценка на бедността
През 2016 г. линията на бедност общо за страната e 308.17 лв. средно месечно на лице от
домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 638.7 хил. лица, или 22.9%
от населението на страната.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност намалява с 5.4%, а
относителният дял на бедното население нараства с 0.9 процентни пункта.
Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността.
Данните за 2016 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но
се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и
добавки), равнището на бедност се повишава от 22.9 до 27.9%, или с 5.0 процентни пункта.
Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност
нараства до 45.5%, или с 22.5 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата
част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия
период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (54.6% за
2016 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 6.7 процентни пункта по-висок в
сравнение с безработните жени.

През 2016 г. делът на бедните сред заетите лица нараства спрямо предходната година с 3.8
процентни пункта до 11.6%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в
бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време.
Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 3.5 процентни пункта по-нисък от този
при мъжете.

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите
лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 68.8%. С
нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява
приблизително 2 пъти за лицата с основно образование и над 4 пъти за лицата със средно
образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 5.4%.

Оценка на бедността по етнически признак
От 2015 г. към основния въпросник на изследването е добавен въпрос за етническата
принадлежност на лицата в отговор на нарастващата нужда от информация за домакинствата по
етнически признак, включително и оценки на бедността. Анкетираните лица сами определят
етническата си група. Отговорът на този въпрос е доброволен, т.е. ако лицето не желае да посочи
към коя етническа група принадлежи, се отбелязва отговор „Не желае да отговори“. Дадена е
възможност да се отбележи и отговор „Не се самоопределям“, ако лицето не може да определи
своята етническа група. Етническата група на децата се определя от родителите. Ако родителите
имат различна етническа принадлежност, за децата се регистрира отговорът, който родителите
определят по взаимно съгласие.
През 2016 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата от ромската етническа
група – 77.1%, а най-нисък – сред лицата от българската етническа група – 15.7

Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически
групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската етническа група
преобладават пенсионерите (42.6%), докато при ромската етническа група най-висок е
относителният дял на безработните лица (39.1%). По отношение на работещите лица най-висок е
относителният дял на работещите бедни сред турската етническа група – 29.0%, при 28.1%
работещи бедни от ромската етническа група и 27.9% сред българската етническа група.