Всеки трети българин изпитва затруднения да си плати навреме разходите за наема, тока и водата, ипотеката и вноската по кредита. Това показват данни на Националния статистически институт(НСИ) за миналата година. Според статистиката повече от 2,44 млн. нашенци не са успели да си погасят задълженията по разходите за дома. Освен това близо 40% от българите или малко над 2,8 млн. хора, са се ограничавали при пускането на парното заради липса на пари.

Включването на риба, месо и пиле в менюто е сред другите основни ограничения

на домакинствата. Малко над 2,4 млн. българи, което е повече от 34 на сто, не могат да слагат на трапезата през ден подобни продукти.

Всеки втори пък не може да покрие със собствени средства непредвидени разходи. По данните на НСИ 3,876 млн. нашенци нямат пари за неотложни ремонти на жилището или колата, както и за подмяна на пералня или хладилник.

Най-много хора се отказват от почивка. Близо 3,9 млн. българи, което е повече от 54%, не могат да си позволят да отидат на семейна ваканция, показват данните на статистиката. Сред ограниченията, които още си налагат, е ползването на кола и пералня, като съответно 22 и 9 на сто от хората нямат такива. Най-малки са ограниченията от телевизия - едва 1,4% от хората нямат тв.

Линията на бедността през миналата година е 308,17 лв.

средно месечно на лице от домакинството, сочат още данните на статистиката. За сравнение година по-рано тя е била 325,8 лв., което е намаление от 5,4 на сто. Под прага на бедността са били 1,638 млн. българи през 2016 г., което е 23 на сто от населението на страната. Статистиката информира, че относителният дял на бедните хора нараства с 0.9 процентни пункта.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността.

Данните за 2016 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални плащания като обезщетения, социални и семейни помощи и добавки, равнището на бедност се повишава до 28% или с 5 пункта. Освен това при изключването им равнището на бедност нараства до 45.5%, или с 22.5 процентни пункта.

Делът на бедните сред заетите лица нараства спрямо предходната година с 3.8%, достигайки 11.6 на сто, показва още статистиката през миналата година. При работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 3.5 на сто по-нисък от този при мъжете.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е

тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда

За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица, при които той достига 54.6 на сто през миналата година. От тях в по-голям риск са мъжете, които не са заети, при тях вероятността за бедност е с приблизително с 7% по-висок в сравнение с ненаетите жени. Друг основен фактор е образованието. За хората с начално и без образование той е 26 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование.

Близо 32% от децата на възраст 0-17 години в България са изложени на риск от бедност през миналата година. Това е с 6.5 на сто повече спрямо 2015 г. През 2016 г. всяко осмо от десет деца (77.4%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност. Приблизително 18 пъти по-малко, или 4.4% са децата, чиито родители са с висше, живеят в подобен риск. Той нараства пет пъти за семействата, в които родителите са със средно образование.

Всяко второ дете търпи някакви материални лишения, а за 6.0% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини, през миналата година.

За всеки две от пет деца не може да бъде осигурено купуването на книги, които са подходящи за възрастта на децата и вземането на два чифта обувки по размер в зависимост от сезона и/или за всички сезони. Редовни занимания с плуване, свирене на музикален

инструмент, участие в младежки организации и др. липсват на 40.8 на сто от малчуганите. Още толкова пък нямат и екипировка за игри навън, като колело, ролери и кънки. Близо половината не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината, в което влизат празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и други.

През 2016 г. 41.4 на сто от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.

Най-висок е относителният дял на бедните в област Сливен - 31.4%. На второ и трето място се подреждат Пазарджик и Варна с 28.2 на сто и 26.6%. Най-нисък е относителният дял на хората, живеещи в нищета в областите Ямбол - 14.4%, Силистра – 14.9 на сто, и Благоевград – 15.7%.

194 лв. е най-ниската линия на бедност през миналата година, като тя е за Видин, следвана от 204 лв. за Пазарджик. Най-високи са нивата в София - 473 лв., следвана от областите Стара Загора 332 лв. и Габрово - 328 лева.

Линията на бедност за 2016 г. намалява спрямо 2015 г. в 21 области, като най-голям е спадът в областите Благоевград (с 19.2%), Враца (с 16.9%), Видин (с 16.3%), Пловдив (с 14.2%), Варна (с 13.1%), Русе (с 12.7%) и Ловеч (с 10.5%). Основната причина за по-ниския размер на линията на бедност се дължи на намаляването на средния размер на дохода от труд за всички области, по-съществено в областите Видин и Враца - съответно с 29.2 и 28.2%.

През миналата година в 5 области обаче линията на нищета се увеличава спрямо 2015 г. Това са Кърджали, Смолян, Кюстендил и Монтана, а нарастването варира от 3,6 на сто до 17%. Сред причините за това са увеличаване на броя на заетите и на средния размер на доходите, както и намаляване на икономически неактивните лица.