(http://offnews.bg)
Стенограма от заседанието, на което Жотева заплашила Къдринова
Публикуваме стенограмата от заседанието на парламентарната Комисия по културата и медиите от 15 юни 2017, на което се разрази скандалът между журналиста Къдринка Къдринова и члена на СЕМ Бетина Жотева.
Конфликтът избухва по време на дискусия за съдбата на чуждоезичната програма Радио България на БНР, когато Къдринова задава въпрос към Жотева. Тя й отговаря на микрофона, а след това я заплашва да не прави интриги, защото "Ако си отворите устата още веднъж за мен, ще видиш какво става".
Случаят намери широк обществен отзвук. Самата Жотева обяви, че казаното от Къдринова на заседанието е лъжа и хибридна атака и ще я даде на съд и прокуратура, защюото разпространява лъжи за длъжностни лица - в случая това са член на СЕМ и външен министър. Въпросът на Къдринова е дали Жотева е споделяла с испаноезичен посланик, че Екатерина Захариева, министър на външните работи, е за закриването на Радио България.
ДНЕВЕН РЕД:
1. Отчет за дейността на Съвета за електрони медии за периода 1 януари – 30 юни 2016 г., № 730-00-2, и Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли – 31 декември 2016 г., № 730-00-1, внесени от Съвета за електронни медии.
2. Изслушване на генералния директор на Българското национално радио относно искане на БНР за изменение на индивидуална лицензия за създаване на радиоуслуга с наименование „Радио България“ и свързаните с изменението последици.
3. Разни
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Вежди Рашидов.
* * *
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми гости! Налице е кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по културата и медиите.
Колеги, съгласно предварително обявения дневен ред, за днешното заседание са предвидени точки:
1. Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 30 юни 2016 г., № 730-00-2, и Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли – 31 декември 2016 г., № 730-00-1, внесени от Съвета за електронни медии.
2. Изслушване на генералния директор на Българското национално радио относно искане на БНР за изменение на индивидуална лицензия за създаване на радиоуслуга с наименование „Радио България“ и свързаните с изменението последици.
3. Разни.
Ако няма други предложения, подлагам на гласуване дневния ред.
Моля, гласувайте.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
На днешното заседание присъстват: от Министерството на външните работи – Иван Димов, съветник на министъра, Виктория Миланова – парламентарен секретар.
От Съвета за електронни медии: София Владимирова – председател, Бетина Жотева – член на СЕМ, Розита Еленова – член на СЕМ, Мария Стоянова – член на СЕМ, Вержиния Панайотова – директор „Специализирана информация“, Емилия Станева – главен юрисконсулт, Спаска Янева – началник отдел „Бюджет и финанси“.
От страна на Българското радио присъстват: Александър Велев – генерален директор, Виктор Серафимов – член на Управителния съвет, Свилена Симеонова – член на Управителния съвет, Райна Константинова – председател на Обществения съвет, Антон Митов – директор на дирекция „Архивен фонд“.
От колегията на „Радио България“: Даниела Константинова, Дарина Григорова, Атанас Ценов, Силвия Николова, Соня Касаветова.
От Съюза на българските журналисти: Снежана Тодорова – председател, Иван Върбанов – главен секретар, Къдринка Къдринова, Светослав Терзиев.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ЗА ПЕРИОДА 1 ЯНУАРИ – 30 ЮНИ 2016 Г., № 730-00-2, И ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪВЕТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ ЗА ПЕРИОДА 1 ЮЛИ – 31 ДЕКЕМВРИ 2016 Г., № 730-00-1, внесени от Съвета за електронни медии.
Колеги, материалите са Ви изпратени своевременно на електронната поща.
Съгласно чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията, СЕМ внася в Народното събрание отчети за дейността си, които в нашата Комисия следва да се разгледат и да се подготви становище и Проект за решение по тях.
Преди да дам думата на госпожа София Владимирова да представи накратко отчетите, да я поздравим с избора за председател на Съюза на електронните медии!
Заповядайте, госпожо Владимирова.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Благодаря, господин Председател!
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости в залата! Благодаря за поканата да представим двата отчета на Съвета за електронни медии за изминалата 2016 г.
В началото е важно да уточня, че това са два отчета за дейността на Съвета под ръководството на двама различни председатели. От януари до май 2016 г. това е доц. Георги Лозанов, след това госпожа Мария Стоянова.
В дух на приемственост и според изискванията на Закона, частта за тяхното представяне се пада на мен.
Председател съм на Съвета от месец май. Като член се включих в дейността му през април миналата година, заедно с моите колеги Бетина Жотева и госпожа Розита Еленова.
Изминалата година беше изключително динамична и натоварена за Съвета, поради което ще акцентирам само върху най-ключовите моменти от работата на Регулатора. През първото шестмесечие на 2016 г. Регулаторът открива процедура по избор за генерален директор на Българското национално радио. Концепции подават общо 13 кандидати, а на 17 май, след конкурс единодушно е избран господин Александър Велев.
През октомври 2016 г. СЕМ обсъди Проект за нова процедура за избор на генерални директори на Националните обществени доставчици – БНР и БНТ. Съветът реши да възприеме подход за приемане на общи правила, по които да се провеждат занапред изборите на генералните директори на двете медии.
Традиционно мониторинга върху електроните медии заема най-голяма част от работата на Съвета. През 2016 г. инспекторите на СЕМ са осъществили общ обем наблюдение на радио- и телевизионни програми в размер на 27 378 часа.
За първия отчетен период това са 14 150 часа, за вторият отчетен период – 13 228.
Основни остават функциите по надзора.
Съветът откроява следните важни акценти през периода: Във връзка с филма „България, моя земя“, разпространен по програма „Ал Джазира“, СЕМ проведе кореспонденция с британския медиен регулатор Офком. Британският медиен надзор осъществи проверка по случая и излезе с решение, че излъченото съдържание не нарушава принципите на журналистическата дейност. Регулаторът осъществи мониторинг за наличие на аудиовизуално съдържание с акцент върху насилието. Анализът на данните показа, че има сериозен превес на новините с негативен знак, в програмите с високо обществено влияние.
Наблюдението за опазване на човешкото достойнство при отразяване на нещастни случаи установи, че медиите често преминават границата на нормалните човешки взаимоотношения. По повод на медийно съдържание, което показва в унизително положение задържани лица от доброволчески отряди, Съветът прие декларация, в която посочи, че част от разпространените кадри влизат в колизия с определенията за човешко достойнство. Активният обществен дебат по повод предаването „Шоуто на Слави“, постави въпроса за баланса между конституционното право на изразяване на личното мнение и правото на личното достойнство, чест и добро име. Проведе се работна среща с представители на ръководството на БТВ „Медиа груп“. СЕМ изрази позицията си, че острата критика има своето място, но тя не може да нарушава други защитени права. Мониторингът продължи с фокус върху политическата пропаганда. За резултатите бе сезирана Европейската комисия през август 2016 г., като е получена препоръка за внимание единствено към така наречения „език на омразата” в рамките на националния Закон.
През декември започна ново наблюдение на 23 издания на „Шоуто на Слави“. Все повече се налага впечатлението, че то придобива облик на трибуна за едностранни популистки послания в интерес на определени инициативи.
През отчетния период СЕМ направи наблюдения на търговското слово. Наличието на скрита реклама и позиционирани продукти в предаванията „Мама готви по-добре“ и „Мастер шеф“. Наблюдението установи, че доставчиците се придържат към нормите в Закона за радио и телевизия.
СЕМ извършва и постоянно наблюдение върху нивото на звука на рекламите. В резултат на превантивна и административнонаказателна дейност, от предишни периоди голяма част от рекламните блокове са в рамките на допустимото техническо ниво на звук. В отчетния период се констатирани две нарушения и са съставени два акта.
Съветът осъществява непрекъснато наблюдение и на обема на рекламните спотове, които в даден едночасов период не може да надхвърлят 12 минути. Съставени са актове на доставчиците на медийни услуги. Осъществен е мониторинг за наличието на реклами за лечение, лекарствени средства и участие на медицински специалисти в тях за периода 22 ноември – 6 декември 2016 г., като е констатирано, че ежедневно се излъчват множество търговски съобщения за лекарствени продукти и хранителни добавки.
Най-голям обем наблюдения през втория отчетен период на 2016 г. е специализираният мониторинг по време на предизборната кампания за президент и вицепрезидент на Република България и информационно разяснителната кампания за национален референдум. Наблюдавани са 40 програми на обществени и търговски доставчици на медийни услуги. Медиите се съобразиха с всички стари и нови изисквания, рестрикции и препоръки на Изборния кодекс с малки изключения. Позитивна тенденция е усилията да следват принципите на медийното поведение – безпристрастност, балансирано отношение, почтеност и обективност.
СЕМ осъществи и няколко експресни наблюдения, свързани с инциденти и кризисни събития.
Във връзка с отразяването на бунта в центъра за бежанци в Харманли отчитаме, че е овладяна медийната нервност от първите часове. Не е установено използването на език на омразата.
Отразяването на инцидента на гара Хитрино и последвалите го събития установи преекспониране на инцидента най-вече в телевизионните програми и навлизане в личното пространство с акцент върху трагедията на пострадалите и техните близки.
Приоритет в работата на Регулатора остава защитата на децата от медийно съдържание. Бяха съживени преговорите за подписване на споразумения между СЕМ, Държавната агенция за закрила на детето и АБРО, за да се създадат критерии за оценка на съдържания, адекватни на променящата се медийна среда. Срещите и разговорите продължават и през 2017 г.
По отношение на Българската национална телевизия.
Съветът за електронни медии е получил Отчет за изпълнение на програмните характеристики на програми БНТ 1, БНТ 2 и БНТ HD за периода 1 януари – 31 декември 2015 г., съгласно изискванията на индивидуалните лицензии за телевизионна дейност. Сериозен дефицит се открива при изпълнението на заложените в лицензията параметри на програма БНТ 2.
Осъществен е мониторинг по спазване изискването за осигуряване на достъп на лица със слухови и зрителни увреждания до програмите. СЕМ отчете, че е изпълнено изискването не по-малко от 0,7% от новините да са придружени от жестомимичен превод, но прие и задължителни указания към БНТ да осигуряват достъп до програмите на лица със слухови и зрителни увреждания, включвайки специализирани субтитри, език на знаците, аудиоописания, аудиосубтитри, като определи шест месечен срок за изпълнението на посочените указания считано от 1 януари 2017 г.
Съветът отбеляза факта, че след предприетите от него административни мерки Българската национална телевизия започва постепенно да изпълнява задълженията си към хората със зрителни и слухови увреждания, като осигурява частични субтитри за хората с увреден слух в централната си новинарска емисия.
Обект на мониторинга бе предаването „Вяра и общество“ по програма БНТ 1. Мониторингът констатира, че няма нарушения на Закона за радиото и телевизията.
Фокусира наблюдение на програма БНТ 1 от 25 юли до 31 юли 2016 г. установи, че не са включени детски и младежки предавания, които да съставляват не по-малко от 7,6% от седмичното програмно време, с което е извършено нарушение на условията на индивидуалната лицензия. Съставен е акт за неизпълнение на условията на лицензията.
По отношение на Българското национално радио.
През юни СЕМ откликна на молба за среща на инициативен комитет от журналисти и общественици за възстановяване на журналистката Лили Маринкова в ефира на Българското национално радио. Съветът съдейства на инициативния комитет за среща с генералния директор на БНР.
Осъществено бе наблюдение на програмите на Българското национално радио за периода 22 ноември – 1 декември 2016 г. във връзка със задължението на Българското национално радио да отразява различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика. Наблюдението констатира, че общественият доставчик на радиоуслуги е в изпълнение на задълженията си.
Следващото наблюдение е за програма „Радио София“ от 22 декември 2016 г. до 21 януари 2017 г. за спазване на условията от индивидуалната лицензия за радиодейност.
Програмата изпълнява условията за актуални и за образователни и културни предавания. Детските и младежки предавания се изпълняват в пълен обем до 31 декември 2016 г. Почти напълно се изпълнява и изискването за обем на предавания, подпомагащи интеграцията на групи в неравностойно положение.
Във връзка с прилагането на членове 13, 16 и 17 от Директивата за аудиовизуални медийни услуги, чл. 19 и чл. 19а от Закона за радиото и телевизията за наличие на европейски произведения и събиране на данни за тях от доставчиците на линейни и нелинейни медийни услуги, през месец ноември 2015 г. стартира събиране на данни и през месец януари 2016 г. е представена информация, която се отнася за 2014 г.
По отношение на административно-наказателната дейност на Регулатора.
Общият брой актове за периода е 72. Най-много са по чл. 89, ал. 1 – делът на рекламните спотове в даден едночасов период да не надхвърлят 12 минути. Общо – 24 броя. По чл. 125в, т. 2, във връзка с чл. 126а, ал. 5, т. 2 от Закона за радиото и телевизията за непредставяне на договори с дружествата за колективно управление на права – 14 броя. За 2016 г. са издадени 38 броя наказателни постановления, в това число имуществени санкции, като отново най-много са за превишаване обема на рекламните спотове – 13 броя, и за непредоставяне на договори с дружествата за колективно управление на права – 8 броя.
Регистриране и лицензиране.
По искане на заинтересовани лица са открити 14 процедури за провеждане на конкурси за издаване на лицензии за доставяне на радиоуслуга, от които 9 за местен териториален обхват и 2 за регионален териториален обхват. През първото полугодие СЕМ обявява и провежда 32 конкурса за издаване на лицензия за радиодейност, за създаване на програми с общ политематичен профил и специализиран профил за 16 населени места. Изменени са 74 лицензии за доставяне на радио услуги.
За второто полугодие на 2016 г. е регистриран един нов доставчик на аудиовизуална услуга. Няма новорегистрирани доставчици на радио услуги. Заличени са 11 регистрации за телевизионна дейност и са осъществени 25 прехвърляния на лицензии.
По инициатива на Съвета за електронни медии, са заличени 3 регистрации за телевизионна дейност: „Балкан Българска телевизия“ ЕАД – Програма НЮЗ 7; на „ТВ 7” ЕАД – Програми ТВ 7 и Супер 7. Няма заличени регистрации за доставяне на радиоуслуга.
Международната дейност на Регулатора.
Международната дейност на СЕМ се фокусира предимно върху работата на Групата на европейските регулатори за аудиовизуални и медийни услуги (ЕРГА), която работи върху ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги. На 29 ноември 2016 г. бе проведена заключителната за годината среща. Обобщени бяха резултатите от годишната работа по три важни теми: „Повишаване на достъпността на аудиовизуалните медийни услуги“, „По-адекватна защита на малолетни и непълнолетни“ и „Засилване на сътрудничеството между регулаторите в отделите държави членки“.
В края на май българският медиен Регулатор взе участие в Четиридесет и третата среща на европейската платформа на регулаторите ЕПРА. СЕМ проведе и среща с представители на Службата за демократични институции и човешки права, към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
Във връзка с обсъждането и приемането на отчетите за дейността на Съвета за електронни медии, сме предоставили в Народното събрание проблемни зони при практическото прилагане на Закона за радиото и телевизията, както и някои законови дефицити и предложения за подобряване на нормативната база, свързана с осъществяването на надзора на дейността на доставчиците на медийни услуги.
Финансовата стабилност на СЕМ за 2016 г. е с определена численост на персонала – 60 щатни бройки, в това число 5-ма членове на СЕМ. Към 31 декември 2016 г., заетите бройки са 53, в това число 5-ма членове на СЕМ. Незаетите са в дирекция „Специализира администрация“ – 5 броя и в дирекция „Обща администрация“ – 2 броя.
През периода 1 януари – 31 декември 2016 г. Съветът за електронни медии е изразходвал 99,68% от уточнения бюджет. Най-висок относителен дял заемат разходите за заплати и възнаграждения за персонала – 53%, за издръжка – 23,83% и за задължителни осигурителни вноски – 13,13%.
В заключение бих искала да кажа, че Вие разполагате с пълните отчети, но тъй като това е голям отчетен период в рамките на една година, се постарах да акцентирам върху най-важните теми за Регулатора.
Аз и моите колеги сме готови да отговаряме на Вашите въпроси. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВАЖДИ РАШИДОВ: Колеги, въпроси?
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Госпожо Владимирова, имам питане, което е: към месец юни 2016 г. просрочените вземания на СЕМ от доставчици на медийни услуги са в размер на милион и петстотин хиляди. Към 31 декември същите тези задължения се в размер на милион и осемстотин.
Моят въпрос е какво прави СЕМ, във връзка със събирането на тези суми и защо се допуска несъбирането им?
И вторият въпрос е: има ли начини и инструменти за временно прекратяване на лицензия на доставчик на медийни услуги до плащане на тези вземания? Благодаря Ви.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Ще дам думата на госпожа Янева, нашият финансов директор.
СПАСКА ЯНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове, уважаеми гости.
Просрочените вземания на Съвета за електронни медии към края на годината, както бе отбелязано, са милион и седемстотин хиляди. Това са предимно годишни такси, които се дължат от доставчиците на медийни услуги от периода 2009 г. до 2016 г., включително.
За тези просрочени вземания са съставени актове и са изпратени на Националната агенция за приходите за събиране, Но поради обстоятелството, че около 1% само са събрани от Националната агенция за приходите, Съветът за електронни медии сключи споразумение с Камарата за частните съдебни изпълнители и оттам започна полека, лека да се правят тези събирания. На това се дължи неплащането на тези годишни такси.
Процедурата в Съвета за електронни медии включва – първоначално уведомяване, че на всяко тримесечие са длъжни да си платят вноските, които са четири пъти годишно – до 31 март, до 30 юни, 30 септември, 30 ноември, а след като не ги заплатят, им изпращаме уведомления. След изтичането на 14-дневен срок се съставя акт за установяване на публично-държавно вземане след получаването му или, ако не го получат – 50% от доставчиците отказват да получат тези актове, ние ги качваме на нашата интернет страница, след 14-дневен срок отново им изпращаме покани за плащане и тогава вече ги изпращаме на Националната агенция за приходите за събиране и съответно на частните съдебни изпълнители.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Тоест да разбирам, че процедурата е точно такава, както Вие я упоменахте. Има ли начин за прекратяване на лицензия за известен период, докато бъдат събрани тези задължения?
СПАСКА ЯНЕВА: В Закона няма предвидени такива санкции – нито за прекратяване на лицензии, нито за отнемане на регистрации.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Други въпроси, колеги?
ДИАНА САВАТЕВА: Господин Председател, уважаеми колеги, гости! Моят въпрос е свързан с проверка при отразяване на събития, които са свързани с нарушаване на личното пространство. Направи ми впечатление, че в доклада доста широко се коментират извършени проверки при отразяване на случая с инцидента с гимнастичката Цвети Стоянова.
Имате ли сигнали при нарушаване на тези норми, навлизане в личното пространство на пострадали и техните семейства, когато те не са обществено известни личности, и прилагате ли различни критерии за това? Благодаря Ви.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Да, разбира се. Винаги обръщаме еднакво внимание по Закона за радио и телевизия, без да правим разграничения на това за ситуацията, в която говорите, и за такива нещастни случаи, когато са засегнати човешки права, лично достойнство, лични данни, какъвто именно беше случаят с гимнастичката Цветелина Стоянова. Тогава в медийното пространство, Вие всички много добре знаете, се изнесоха данни за здравословното й състояние, колко кръвопреливания са й се случили, какви травми е понесла, за семейството й. Жалбите и сигналите, които получаваме не са само от общественоизвестни хора, нито засягат само правата на общественоизвестни хора. Има чувствителност към тази тема без разграничение за това, доколко е известен, или не е един човек.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Хубав е въпросът. Разбира се, че личното пространство – също съм съгласен, е лично. Няма значение дали един човек е популярен, или не. Все пак това е свещено лично място. Хубаво е малко да пазим това пространство, защото всички сме публични хора, не само политиците. Смятам, че и журналисти, които са много популярни – всеки ден на екрана, и всички, които са що-годе под прожектора, са известни хора.
Други въпроси имате ли, колеги?
Заповядайте.
НОНА ЙОТОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, гости! Искам да попитам защо след конкурса за директор на БНР се променя процедурата?
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Преценихме, че в новия състав, тъй като Вие знаете, че през април месец съставът на СЕМ бе обновен с трима нови членове след изискуемата по Закона ротация, двама представители от Народното събрание, двама членове на СЕМ от квотата на Народното събрание – това сме аз и госпожа Еленова, и един член от квотата на президента – госпожа Бетина Жотева. Има нужда да се въведе нов регламент, който да е универсален и за двата избора за генерален директор на Българското национално радио и за генерален директор на Българската национална телевизия.
Всеки път, преди всеки избор, Съветът за електронни медии приемаше процедура, която всеки път беше атакувана в съда след края на конкурса, с постановяването за решение на избор. По предложение на госпожа Жотева се въведе един допълнителен етап, който е абсолютно присъщ на всички европейски конкурси, за преглед на резюмета, на концепции и обсъждане, кои кандидати да достигнат до финалния етап на конкурса, а именно изслушването с кандидатите, и нашето разбиране е, че една такава универсална процедура ще изясни веднъж завинаги какви са правилата, по които се провеждат конкурсите за националните обществени доставчици.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Други?
Колеги, ако няма други въпроси, предлагам да гласуваме следните проекти:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Отчета за дейността на Съвета за електронни медии
за периода 1 януари 2016 г. – 30 юни 2016 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията
РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2016 г. – 30 юни 2016 г.“
Моля да гласуваме.
Който е „за“, да вдигне ръка.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Предлагам да преминем към гласуване на втория отчет.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Отчета за дейността на Съвета за електронни медии
за периода 1 юли 2016 г. – 31 декември 2016 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията
РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 юли 2016 г. – 31 декември 2016 г.“
Колеги, моля да гласувате.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към точка втора:
ИЗСЛУШВАНЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО ОТНОСНО ИСКАНЕ НА БНР ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ИНДИВУАЛНА ЛИЦЕНЗИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РАДИОУСЛУГА С НАИМЕНОВАНИЕ „РАДИО БЪЛГАРИЯ“ И СВЪРЗАНИТЕ С ИЗМЕНЕНИЕТО ПОСЛЕДИЦИ.
На предишното заседание на Комисията взехме решение във връзка с искане на БНР за изменение на индивидуална лицензия, свързана с „Радио България” и писма, получени в Комисията по повод закриване на продукцията на чужди езици за „Радио България“, за изслушване на генералния директор на Националното радио.
Давам думата на господин Александър Велев.
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин Рашидов.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
За мен е удоволствие да бъда тук, в тази Комисия, и да имам възможност да изложа вижданията на ръководството на Радиото за развитието на „Радио България“.
В началото бих искал да започна с това, че „Радио България“ съществува отдавна и в годините то е играло действително значима роля, тъй като във времето преди интернет ерата, един от начините да се информираме и основният начин да се информираме със ставащото извън България, и да информираме хората извън България за ставащото у нас, беше именно чрез радиовълните.
Днес обаче имаме коренно променена информационна среда, живеем в ерата на интернет, където информация идва от множество източници, и информация за България хората могат да намерят не от един източник.
В Националното радио през 2012 г. Управителният съвет на Радиото е взел решение тогава за спиране и преустановяване на излъчването на всички езикови програми на къси вълни. Това решение мисля, че беше през февруари 2012 г., след което е спряно излъчването на всички езикови програми, с изключение на тази на турски език, и то за българските граждани, чийто майчин език не е български, а е турски, и фактически тогава е сложен край на „Радио България“ като радио. Предавателите, които са били на къси вълни отдавна вече са в историята и са претопени, така че дори ги няма.
Оттогава, от 2012 г. досега „Радио България“ е съществувало единствено и само като интернет редакции. Интернет редакции, в които на отделни езици са се произвеждали уебсайтове, в които влизат новини и програма от деня. Това, което фактически завари моят екип, стъпвайки в длъжност миналата година, беше много далеч от това, което да е радио. Мисля, че няма вече такова радио от пет години. И втори път ние направихме анализ през последните 12 месеца на продукцията на „Радио България“, на онова, което излиза на сайтовете, и на интереса към „Радио България“.
При поискване аз мога да представя колко влизания има, колко посещения имат сайтовете на отделните езици, но мога да дам един малък пример в момента – имаме все още 60 български, за българите в чужбина. Понеже вчера бях в Комисията за политиките за българите в чужбина и този пример е пресен, и се бяхме подготвили с него за там. През месец май този сайт е посетен четири хиляди пъти, докато сайта на Българското национално радио, тоест това, което се прави за продукция за България, е посетен 174 хиляди пъти от чужбина – това са влизания от чужбина единствено и само от там. Това показва интереса към продукцията на „Радио България“ и посещаемостта на интернет сайтовете. Но аз си мисля, че темата все пак е „Радио България“, а радио, още веднъж искам да подчертая, като такова, каквото е било, още от 2012 няма.
През февруари месец тази година Съветът за електронни медии извърши мониторинг на програмите на „Радио България“ и с тяхно писмо ни уведоми за това, че констатира, че всъщност не се изпълнява лицензията на „Радио България“, тъй като не се излъчват езикови програми на чужди езици. Това е реалната действителност и в този момент ние подготвихме писмо към Съвета за електронни медии, с което пожелахме да бъде прелицензирано „Радио България“ и да бъде лицензирано единствено онова, което реално съществува, а това са предаванията на турски език. От тогава досега не се е стигнало до прелицензиране. То не е вече тема, която е в нашите ръце, това е въпрос, който е отнесен до Съвета за електронни медии. Желанието ни е да се констатира и да се узакони реалното положение. То е такова, каквото е заварено.
Искам още няколко думи да кажа за тенденциите в европейски мащаб. През миналия месец в София дойдоха експерти и имаше една конференция за „Интернешънъл брод кастинг“, тоест за предаванията за чужбина, която се проведе в Българската национална телевизия – те бяха домакини, и на тази конференция бяха изнесени данни за развитието на предаванията на чужди езици в отделните обществени радиа в Европа. Тенденцията е трайна към изключване на тези предавания и спиране на тези предавания. Петдесет процента от държавите в Европа нямат предавания на чужди езици, като сред последните спрели предаванията си са: примерно „Рай“ – италианското радио, сред тях са сърбите – съседите ни, и редица други. Ще спомена още някои държави, които въобще нямат излъчвания на чужди езици – Австрия, която никога не е имала излъчване на чужди езици, единствено има радио на словашки, което е за малцинството вътре в Австрия, което правим и ние всъщност за турскоговорящите наши сънародници, което трябва да изпълняваме по Закон. Швейцария също няма, Прибалтийските републики нямат, Швейцария има четири езика за вътре, но само на вътрешните си езици. Тенденцията като цяло е към намаляване и изключване на тези предавания за чужбина, тъй като и късите вълни, вече дори почти не се и произвеждат радиоапарати на къси вълни.
Имаше период, в който се обсъждаше в Европа за това да се излъчва на къси вълни цифрово, но така или иначе DRM-ът не тръгна и това излъчване не се осъществи. Ние, понеже трябва да говорим и занапред какво се предвижда, да Ви кажа, че ние предвиждаме и сме започнали разговори с радиостанции, които са готови по света да приемат нашите програми. Като днес например имах среща с господин Драган Йовичич, който е заместник-директор на „Радио и телевизия Цариброд“, и с него се договорихме да предоставяме програми на български, наши програми, които те да излъчват по „Радио Цариброд“, като „Радио Цариброд“ покрива почти цялата територия, на която има компактно българско население. Те са готови да вземат както актуални предавания, така и културни предавания от нас, и образователни програми. Имат интерес към образователни програми, които да са насочени към българския език.
Същият интерес има от Аржентина, където също е заявен такъв интерес за такива програми, и имаме разговори с Украйна, с посланика на Украйна у нас, с който разговаряхме за това да се търсят възможности наши програми да бъдат ретранслирани и предавани директно там. Това ще бъдат радиопредавания, които ще бъдат на чужди честоти, но всъщност произведени от Българското национално радио. И така ние ще стигнем до нашите сънародници извън граница.
Решението, или визията, която имаме, е да развием сайта на Българското национално радио като триезичен – приемаме на български, както имаме досега, превеждаме основните новини на английски, защото английският е световен език, това е ясно, няма защо да го мотивирам, и на руски, тъй като руският също е световен език и имаме немалка общност тук, в България, от руски граждани, които имат имоти и живеят трайно в България.
Това е накратко. Реформата, която сме стартирали – въобще не мога да го нарека закриване, не знам защо така се популяризира. Реформата, която сме стартирали е да се модернизира и да се приведе в крак с времето това, което е „Радио България“. В интернет пространството да достигат и действително да бъдат четени онези новини, които влизат в интернет пространството да се предлагат и там като програми, които могат да бъдат слушани от хората зад граница и същевременно да засилим присъствието си в местата, където имаме компактно българско население и където имаме наша диаспора – нова, съвременна, тоест от сегашни емигранти, или още отпреди. Така ще достигнем до хората, които имат потребност, имат интерес да получават информация от Националното радио.
Реформата, която сме стартирали, засяга много малко хора реално – едва 26 човека в момента са получили от ръководството предложение за прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 331, с предварително договорена компенсация, което ние предлагаме – шест работни заплати, което е в рамките на възможностите на бюджета на Българското национално радио. По-голямата част от тях са хора, които са от езиковите редакции, които се закриват, или които не предвиждаме да поддържаме. Те са чудесни преводачи, преди бяха преводач-говорители, пред последните години са назначени на други длъжности и те са с възможности много бързо и да си намерят работа, особено голяма част от тях, защото действително са много добри преводачи.
В бъдеще сме стартирали разговори в Обществения съвет на Националното радио, и в Управителния съвет, и експерти привличаме, за да водим диалога как от тук нататък да изглежда това, което ще предлагаме като продукция, и нашата визия за тези два езика. Имаме възможност по този начин да стигнем до повече потребители.
Това накратко е нашата визия. Мисля и съм готов да предоставя още много информация, бих могъл да говоря с часове на тази тема, тъй като отдавна я обсъждаме.
Има възможност, което ще направим, предвидили сме го – това е единственият средновълнов предавател, който е останал, който е във Видин, да пренасочим неговото излъчване към съседните ни държави – към Сърбия, Македония и Албания, за да се слуша по-добре там Българското национално радио, по специално програма „Хоризонт“, която се излъчва от тази честота.
Между другото, днес на срещата с Драган Йовович от „Радио и телевизия Цариброд“ говорихме за покриваемостта там. Чудесно е покритието, което имат в момента на УКВ от страна на „Хоризонт“. И от него беше изразено желанието да получават актуални, подчертавам актуални, неща от България и култура – онова, което ние произвеждаме в предаванията си. Аз съм готов да отговоря на всякакви въпроси, разбира се, и да предоставя още много информация. Ние имаме богат набор от информация. Засега мога да спра до тук. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, предлагам да чуем и мнението на Съвета за електронни медии, представители на Външното министерство, колегията на „Радио България“ и след това да преминем към въпросите.
Ще Ви помоля само да бъдем кратки и да се представяте, когато говорите за протокола.
СОФИЯ ВЛАДИМИРОВА: Уважаеми господин Председател, благодаря!
Уважаеми дами и господа, народни представители. Може би, първо, трябва да спомена един факт – Съветът за електронни медии, не е взел решението си по искането на Българското национално радио за изменение на индивидуалните лицензии. Това е факта, независимо от всички твърдения, които срещаме в публичното пространство. Искането е напр
Свързани новини:
Виж всички новини от 2017/06/23