Ботовете са профили в социалните мрежи, зад които не стоят реални хора, а машини. И точно такива ботове наводниха рускоезичната част от туитър, показва изследване на Оксфордския интернет институт, цитирано от „Вашингтон пост”.

Най-стряскащият резултат от изследването не е толкова това, че има „политически ботове”, а размерът на тази автоматизация. Прегледани са близо 1 300 000 профила в туитър, които редовно публикуват нещо за политика. Сред тях близо 45%, т.е. 585 хиляди, са ботове.

Така че, ако ви се прииска да отговорите на някой произволен профил или да започнете политически спор, да знаете, че шансът да не говорите с истински човек е 50 на 50.

Изследването „Проект за изледване на компютъризираната пропаганда” се осъществява в Оксфордския интернет институт и бе публикувано тази седмица. То е насочено към манипулацията на общественото мнение чрез автоматизирани процеси в социалните мрежи в девет държави – Китай, Русия, Полша, Бразилия, Канада, Германия, Украйна, Тайван и САЩ. Изследването е финансирано от САЩ и Европейския съюз.

Проектът разкрива как управляващи режими, партии или отделни политици „превземат” профили в социалните мрежи, за да отправят масово критични послания срещу противниците си. Бързо изграждат армия от последователи, покачват посещенията си и създават нови и нови ботове.

Според авторите на изследването, такива интернет кампании са заплаха за демокрацията.

„За да работи демокрацията, избирателите трябва да имат качествена информация”, казва Филип Хауърд, професор в Оксфордския интернет институт.

Ето някои от изненадващите открития: крайнодесните ботове в Полша са повече от крайнолевите в съотношение 2 към 1.

В Китай пък автоматизацията се използва повече от привържениците на демокрацията, отколкото от правителството.

А в Съединените щати ботовете, усилващи дигиталната пропаганда, са имали „значително влияние” по време на президентската кампания през 2016 г.

Туитър често е критикуван, че не обръща достатъчно внимание на сигналите за злоупотреби. Изследване на Университета на Южна Каролина и Университета на Индиана твърди, че около 15% от профилите в туитър по целия свят са автоматизирани, т.е. ботове.

Изследването от Оксфорд твърди още, че докато руските социални мрежи като „ВКонтакте” и „Однокласники” са базирани в Русия и могат да бъдат цензурирани, ботовете остават единственото средство за въздействие над свободните мрежи, като просто правят средата по-кална.

Изследването не представя директни доказателства, че ботовете са създадени от руското правителство или пък как са организирани, но цитира публикации в медиите за „фермите за ботове” в Русия, където студенти са наети почасово, за да бълват коментарии в интернет.

Докладът обаче разкрива до каква степен някой, или пък група играчи, е успял да мобилизира фалшиви профили за проправителствена пропаганда.

Ботовете в Русия са били разпознавани по набор от критерии – копиране на съдържание, необичайно огромен брой на ретуитване, висока честота на използване на хаштагове, както и липсата на каквито и да било биографични данни за собственика на профила.

Отделно изследване е било посветено на Украйна – там ботовете имат за основна цел да създават армии от последователи за политици, да усилват определено политическо съдържание, докладване на профили с искане за блокирането им, както и автоматично регистриране на нови ботове.