(http://www.klassa.bg/)
Търсим работници, спешно! Заплати не даваме
Едва ли сте имали късмета да пропуснете потока от новини, свързани с отчаяните призиви на т.нар. големи работодателски организации в България правителството спешно да им помогне, като им осигури „работна ръка“. Макар да са членове на Национален съвет за тристранно сътрудничество, където би трябвало да обсъждат заедно със синдикатите и правителството подобни въпроси, в последните седмици господата Васил Велев (Асоциация на индустриалния капитал в България), Кирил Домусчиев (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България), Божидар Данев (Българска стопанска камара) и колегите им съответно от АИКБ, КРИБ и БСК още по-интензивно шестват из медийното пространство, за да бият тъпана за „най-големия проблем на българската икономика – липсата на кадри“.Чуваме го толкова често, че още малко и ще започнем да им вярваме и да се затъжим за нерадостната им съдба. „В България обаче нещата са в бедствено положение“, разтръбиха медиите относно ситуацията с „липсата на кадри“.
„България е разграден двор и няма как да бъде по-друг начин – наши кадри напускат страната, а от друга страна сме се заключили с катинари и не можем да внасяме кадри“, добавя загрижено Домусчиев, с което за пореден път откроява решението, измъдрено от него и колегите му –
като няма българи, да внесем чужденци. Спешно, веднага!
Сериозно ще се затрудните, ако се опитате да откриете по-задълбочен анализ на споменатите апологети на трудовата имиграция към България относно въпроса защо всъщност българите „напускат страната“. Въпросът „защо“ това се случва не изглежда особено любим на Домусчиев и колегите му. Липсата на кадри редовно се обяснява и с липсата на достатъчно силна връзка между бизнес и образование, или с други думи – държавата не прави достатъчно, за да ни образова кадрите. Куриозни и доста нагли твърдения на фона на факта, че най-редовно същите „недоволни“ от качеството на държавното образование са най-големите защитници на ниските данъци и ограничаването на ролята на държавата и участието ѝ в икономиката – в задачата се пита как се очаква държавата да финансира качествено сферата на образованието, когато източниците и на приходи – данъци и държавни предприятия са считани за „зло“ и дори за „кражба“. И дори да приемем, че някак „кадрите“ ще бъдат подготвени според изискванията на бизнеса, за него явно продължава да
остава енигма защо въпросните кадри масово не остават в България.
Да открие причината затова се оказва твърде трудно и за Менда Стоянова, която обаче побързала да „подкрепи искането на председателя на КРИБ Кирил Домусчиев за облекчаване на процедурите за назначаване на чужденци“. Посочила и друг проблем, освен липсата на необходима квалификация. „Трябва да се търсят начини за мотивация на нашите деца да останат да работят в България“, умно разсъждава госпожа Стоянова. Каква ли би могла да бъде тази мотивация? Наистина не можем да се сетим.
Заплати ли? Да не изричаме тази дума просто така. С нея трябва да сме много предпазливи, да внимаваме как я използваме и по възможност да не го правим особено често. Най-добре – никога. Или ако все пак се налага, то това да бъде единствено, ако държим да отбележим, че минималната заплата от 460 лева е твърде висока и също спъва нашето иначе потенциално огромно икономическо (лично – на едрите бизнесмени) развитие.
Със сигурност в писмото на бизнеса до министъра на труда и социалната политика няма да откриете нито веднъж думите „заплати“, „възнаграждения“ или който и да било техен синоним. Ако не вярвате, можете да опитате и сами. Затова пък ще прочетете, че работодателите „се обръщат с призив за спешно предприемане на мерки за облекчаване достъпа на чуждестранни работници посредством сключване на спогодби за обмен на работна сила със заинтересовани страни като Молдова, Украйна и Армения или по друг подходящ начин“. Председателят на КРИБ пък свикна да дава примера с Полша, която привличала стотици хиляди украинци – да се пита човек дали това няма връзка с факта, че от своя страна милиони поляци живеят още по на Запад, например във Великобритания.
Това не е първи призив в тази посока, а като се има предвид голямата успеваемост на работодателите сред политиците, най-вероятно скоро също ще бъде удовлетворен. Самите организатори се похвалиха, че „в 16 национални и регионални дискусии властта пое 71 ангажимента към бизнеса, като 54 обещания са изпълнени или в процес на изпълнение, а 13 са със срок до края на 2017 година“. Чудим се дали с такава успеваемост могат да се похвалят например шивачките от завода във Ветрен, миньорите от мина Оброчище или служителите на „Пикадили“ и „Макс Телеком“, като се има предвид, че парламентът дори отказа да внесе за разглеждане закона на омбудсмана Мая Манолова и КНСБ.
За протокола е хубаво да отбележим едно от приетите предложения на бизнеса, а именно, че само преди десетина дни правителството прие изменения в Правилника за прилагане за Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция, които целят да се облекчи процедурата за работодателите при наемането на чуждестранни работници. Промените бяха насочени към гражданите от трети държави, наети през сезона до 90 дни, като отпадна изискването за подаване на документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на работника, както и договор за наем.
Днес краткосрочни работници, а утре и дългосрочни.
От Молдова, Армения, Украйна и изобщо от останалите няколко европейски държави, с които си приличаме или дори водим с малко по отношение на едно елементарно нещо. Същото онова, което не бива да споменаваме на глас – ниските заплати. Към изживяващите се като единствени носители на експертиза относно спасението на българската икономика остава отворен въпросът колко точно устойчив смятат, че ще бъде растежът (няма да питаме чии растеж конкретно, макар че се досещаме) и колко ли време ще бъде необходимо на привлечените в България чужденци, преди същите да се усетят, че ще бъде по-добре за тях да отидат при българските си колеги, вече отпътували далеч по „неясни“ причини.
Впрочем, поне що се отнася до временните работници по морето, кампанията за привличане на чужденци тече с пълна сила, но засега няма данни за „успеха“ ѝ. По информация на Регионалната служба по заетостта в Бургас, са приети общо 35 заявления от работодатели за наемане на сезонни работници от чужбина за срок до 90 дни по Южното Черноморие. Работните места са в сферата на хотелиерството и ресторантьорството, а заплатите, посочени в Агенцията по заетостта варират, внимание, от… 460 до 500 лева!
„Колко от тези заявени места обаче вече са запълнени, в Агенцията по заетостта нямат информация“, посочва се още в цитирания материал. А ние сме сигурни, че с такива „крупни” суми заявките няма как да не са хиляди.
Свързани новини:
- И Видин обявява грипна епидемия
- Без безплатни бързи тестове за грип
- Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
- Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
- Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
- Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
- Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва
- Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
- Паредес се отдалечава от ПСЖ
- Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
- Погба носи тузарски костюм със своите инициали
- Зафиров: Цената на Неделев е висока
- Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
- Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител
Виж всички новини от 2017/06/25