България ще отстоява в ЕС преките плащания за фермерите и парите за земеделие

България ще отстоява в Европейския съюз запазването на преките плащания за фермерите на единица площ и на парите за селското стопанство от 2021 г., което да бъде обвързано с опростяването на правилата. Страната ни е в една група заедно с Вишеградската четворка плюс Румъния, Словения и Хърватска. Това стана ясно по време на международна конференция "Предизвикателствата пред Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС в контекста на новата финансова перспектива 2021-2027", организирана от посолствата на страните от Вишеградската група в София в сътрудничество на Министерството на земеделието, храните и горите. В момента в ЕС тече дебат относно бъдещето на ОСП след 2020 г., която е изправена пред предизвикателствата на намаляващ бюджет, обезлюдяване на селата, договорите за търговия на ЕС с Канада и САЩ и вноса на продукция от страните от третия свят, както и опазването на околната среда на фона на климатичните промени. Северните страни в ЕС – основно скандинавските, плюс Холандия и по определени въпроси и Германия, са за намаляване на средствата за земеделие и поставянето на този отрасъл на пазарен принцип. Основният аргумент е намалените приходи на европейския бюджет заради Брекзит. Великобритания, която годишно внася в европейския бюджет 12 млрд. евро, планира да финализира преговорите по напускане на ЕС през 2019 г.  Другият е, че общата селскостопанска политика не постига целите си и не е двигател на растежа в ЕС. В момента западните страни смятат, че недостигът на средства трябва да се компенсира с намаление на парите по политиките за сближаване и селско стопанство. Срещу това възразяват страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), както и южните като Италия и Испания, които са по-слабо развити в икономическо отношение. Вишеградската четворка: Еволюционни, а не революционни промени по ОСП Общата селскостопанска политика на ЕС има нужда от еволюционни, а не революционни промени – това е позицията на групата на Вишеградската четворка. Бъдещето на ОСП е една от основните теми на полското председателство на Вишеградската група, другата е програмата "Хоризонт 2020", каза Робърт Пилат, зам.-директор на дирекция "Международно сътрудничество" в полското Министерство на земеделието. В момента Полша е председател на Вишеградската група (1 юли 2016 – 1 юли 2017 г. - бел. ред.). Като аргумент против орязването на средствата за земеделие в евробюджета се изтъква географският дисбаланс по новата програма на ЕС "Хоризонт 2020", финансираща иновации и научно-развойна дейност, който е в ущърб на ЦИЕ. Според Полша част от средствата по програмата още през този програмен период до 2020 г. може да бъдат насочени към развиване на силни изследователски центрове в областта на селското стопанство. В момента то не е допустима дейност за подпомагане по "Хоризонт 2020". Освен това Полша смята, че покупко-продажбата на земеделска земя не може да бъде поставена на изцяло пазарен механизъм, доколкото нивите са ограничен ресурс и затова настоява за отделен регламент. По думите на Робърт Пилат тази позиция се споделя от Прибалтийските страни и отчасти Германия. След 2020 г. няма нужда от радикални промени в ОСП, а от еволюционни, каза Бенямин Гавлик, от Министерството на земеделието на Полша. Според него има необходимост от опростяване на правилата и по-добра координация с други политики на ЕС като околната среда и иновациите. Директните плащания трябва да останат основен елемент за стабилизиране на доходите на фермерите и след 2020 г., каза Гавлик. Плюсовете са, че те са разбираем инструмент за земеделците, който вече се е утвърдил и насърчава дребните производители, семейните ферми, което е важно от гледна точка на демографския фактор. Полша смята, че обвързаната с производството помощ също трябва да остане за подпомагане. Вторият стълб на селскостопанската политика, чрез който се насърчават инвестициите в селата също трябва да бъде запазен, защото спомага за намаляване на различията между отделните региони. Заедно с налагането на финансовия инженеринг, трябва да се запазят и схемите за безвъзмедна помощ в инфраструктурата на малките населени места, като политика на сближаване, е позицията на Вишеградската четворка. България: Увеличаване на средствата по обвързаната подкрепа България подкрепя позицията на Вишеградската четворка по отношение на Общата селскостопанска политика. Страната ни ще настоява за увеличаване на средствата по обвързаната подкрепа. Аргументите - изключително важен инструмент за подкрепа на уязвими производства и за намаляване на различията между регионите, каза Мария Костова-Филева, която отговаря за директните плащания в Министерството на земеделието, храните и горите. От 2015 г. по схемата за обвързано подпомагане се финансират животновъдството и производството на плодове и зеленчуци. За 2017 г. добивите бяха повишени драстично – между два и три пъти за различните култури. В отделна схема обвързано подпомагане получават и протеиновите култури – фасул, леща, нахут, грах, фъстъци, соя;  бакла, люцерна,  еспарзета, фий, детелина, вигна, бурчак, лупина и звездан.   Схемата за единно плащане на площ заедно с останалите около 20-тина схеми по директните плащания се наложиха като успешни през изминалите две години. За тази година българските фермери са получили около 1.5 млрд. лева по бюджета за директните плащания, каза Костова-Филева. По отношение на втория стълб – Програмата за развитие на селските райони, страната ни ще настоява да продължи безвъзмездната подкрепа за сближаване и социално-икономическо развитие на селските райони, като средство за намаляване на бедността и обезлюдяването, каза Десислава Бояджиева от земеделското министерство. България е за засилване на финансовите инструменти в контекста на опростяването на правилата по ОСП и привличането на допълнителен капитал в земеделския сектор, допълни тя. Ще продължи и подкрепата към малките земеделски стопанства и стимулите за сдружаване, за да станат по-конкурентоспособни, заяви Бояджиева. По думите й ще бъдат запазени и подходът "Лидер" и Водени от общността за местно развитие (ВОМР), при които т.нар. местни инициативни групи в селата сами решават къде да се инвестират евросредствата.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/bulgaria-shte-otstoyava-v-es-prekite-plashtaniya-za-fermerite-i-parite-za-zemedelie-news265804.html

Свързани новини: