Миналия месец за първи път от началото на сирийската гражданска война през 2011 г. САЩ директно атакуваха силите на сирийското правителство и неговите съюзници - не един, а най-малко четири пъти. Сега главният въпрос засяга вече не Сирия, а Русия, която заплаши да сваля самолети на оглавяваната от САЩ коалиция в небето над Сирия в оттовор на последния от тези инциденти, при който американски изтребител свали сирийски бомбардировач.

На ръба ли са САЩ и Русия на война в Близкия изток и ако е така, как може да бъде избегната тя?

Москва се разгневи, след като САЩ свалиха сирийски самолет

Настоящата политическа динамика в Близкия изток е неуредена и калейдоскопична. В интерес на краткостта обаче, преди да обсъдим ролите на САЩ и Русия, ще оставим настрана дребните участници в конфликта и ще разделим останалите на пет приблизителни категории, образували се в този регион от началото на Арабската пролет през 2011 г.

• Към първата спадат сунитските монархии (Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Бахрейн); светските арабски националисти (Египет след идването на власт на президента Абдул Фатах ал Сиси през 2013 г., Алжир, Мароко и Тунис); и силите на генерал Халифа Хафтар в Източна Либия.

• Във втората категория влизат Турция; Катар; партньорите на "Мюсюлмански братя", сред които "Хамас" в Палестина; Египет при управлението на президента Морси до 2013 г. и международно признатото правителство на Либия, базирано в западната част на страната.

• Третата категория се състои от Иран и шиитските му съюзници, сред които Ирак (във всеки случай някои от фракциите в правителството в Багдад), режимът на Асад в Сирия и "Хизбула" в Ливан.

• Четвъртата включва сбирщина от джихадисти сунити, сред които "Даеш", различните съюзници на "Ал Кайда" и редица малки групировки.

• Петата е представлявана от Израел, който не влиза в нито една от горните категории, но стои най-близо до членовете на първата.

След визита на Тръмп в региона: Катар е изолиран от 6 арабски държави

Три ключови мотива от началото на Арабската пролет през 2011 т. дават общо обяснение на ролята на САЩ и Русия в случващото се и причините, по които две свръхдържави вървят към сблъсък в Близкия изток.

⇒ Първият е противоречието между стабилността и правата на човека. САЩ и западните и съюзници, вдъхновени поначало от човеколюбието, постигнаха смяна на режима в Либия и се опитаха да я осъществят в Сирия, като подкрепиха бунтовниците и в двата случая. Тези бунтове се оказаха бързо заразени с радикален ислямизъм, като дават на Русия възможността с право да заяви необходимостта да бъдат подкрепени авторитарните лидери от противната страна на конфликта (Хафтар в Либия и Асад в Сирия), за да бъде предотвратен ислямистки хаос.

Подобен случай е Египет. Русия се възползва от неприязънта на администрацията на Обама към режима на Сиси заради нарушаването от неговата страна на човешките права, последвало свалянето на правителството на "мюсюлмански братя", за да бъде увеличено руското влияние в Кайро. За успеха на тези действия свидетелства сегашната подкрепа от Египет на руската намеса в Сирия.

⇒ Вторият мотив е ядрената сделка с Иран, постигната през 2015 г. от администрацията на Обама и продължена от администрацията на Тръмп, въпреки неприязънта на последния. Според привържениците тази сделка е е най-добрият начин да бъде предотвратено получаването от Иран на ядрено оръжие без обявяване на война. Русия се присъедини към санкциите срещу Иран, но когато те бяха вдигнати, Москва завърза по-топли връзки с Техеран. Свидетелство за това бе важната й роля в сключването на договора на ОПЕК между Саудитска Арабия и Иран през ноември 2016 г.

За разлика от Москва, администрацията на Тръмп зае по отношения на Техеран твърда позиция. За такава промяна на възгледите тя имаше няколко причини - иранските ракетни изпитания, извършени след сключването на договора; подкрепата на Иран за шиитските бунтовници в Ирак, Сирия, Йемен и Ливан; и вярата, че такива отдавнашни съюзници на САЩ като Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Израел имат нужда от по-голяма подкрепа ;макар много израелци а подкрепиха споразумението с Иран).

⇒ Третият мотив е ролята, която сега играят в региона радикалните групировки на сунитските ислямисти, взели на въоръжение социалните мрежи и други инструменти, облекчаващи взаимодействието чрез интернет. Без това е невъзможно да се обясни скоростта, с която бе създадена "Даеш". Подвижните мрежи на джихадистите умело се възползваха от уязвимите места на крехките държави, а след това взеха властта в районите със сунитско мнозинство - най-вече в Западен Ирак, Северна Сирия и Южен Йемен.

Ако тези три мотива бъдат събрани в едно, може да се разбере същността на противостоенето между САЩ и Русия в Сирия.

Тръмп към Русия: Спрете Асад и Иран

Ключов проблем е, че въпреки спехите на оглавяваната от САЩ коалиция в борбата срещу "Даеш" в Ирак и Сирия нито администрацията на Обама, нито администрацията на Тръмп не са се определили кой ще управлява освободените територии. С други думи, САЩ имат военна стратегия, но нямат политическа стратегия. И колкото повече територии коалицията отнема от "Даеш", толкова повече се забелязва това.

Администрацията на Тръмп само усложни нещата. В съответствие със своята твърда антииранска позиция новото правителство даде ясно да се разбере кого не иска да види начело на освободените територии - подкрепяните от Иран шиитски бунтовници, съставляващи значителна част от сухопътните сили както на Асад, така и на Багдад.

Така администрацията на Тръмп стигна до заключението, че както джихадистите сунити, така и шиитските бунтовници трябва да бъдат еднакво разглеждани в качеството им на радикални ислямски терористи. В резултат САЩ започнаха доста по-агресивно да действат срещу военизираните шиитски групировки в Сирия. Още повече, твърдият подход на новата администрация, демонстриран от Тръмп при посещението му в Рияд, подтикна Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Египет към блокада на Катар по обвинение в подкрепа на иранските съюзници.

Но явната липса на положително формулирана цел на САЩ в Близкия изток доведе до това, че пред американците стоят две отделни задачи - унищожаването на "Даеш" и противодействието на Иран. Липсата на връзка между тях само задълбочи неразбориите в региона. Представете си овчарка, която умее отлично да лае, но лошо се ориентира в пространството. Днес Близкият изток прилича на подгонено от нея стадо.

Тръмп от Саудитска Арабия: Тук започва пътят към мир в Близкия изток и по света

Дори в самата администрация, изглежда, нямат пълна представа как да се оправят с последиците от собствената си стратегия. Това стана очевидно от противоречивата реакция на катарската криза. Докато Тръмп радостно хвалеше публично блокадата на Катал, членовете на екипа му, отговарящи са националната сигурност, се опитваха да изгладят конфликта зад кулисите. По всяка вероятност надделя именно този, по-спокойният подход. Какво тогава иска да постигне Вашингтон. Кой знае.

Макар най-вероятният изход от катарската криза да стане договорена с посредничеството на САЩ деескалация, напълно е възможно осъзналата уязвимостта си Доха да се опита да намали зависимостта си от САЩ и да укрепи отношенията си с Турция, която вече има своя база в Доха; с Русия, вече поддържаща с емирството стабилни търговски връзки (Катар притежава съществена част от акциите на "Роснефт"); и с Иран, от когото Катар има нужда за съвместно разработване на залежи от природен газ в Персийския залив.

В Сирия и Ирак явно са видими ограниченията, наложени от липсата на положителна политическа стратегия. В Ирак САЩ фактически разчистиха терена за подкрепяните от Иран шиитски групировки, което противоречи на антииранската позиция на сегашната администрация. Единствената реална алтернатима е подкрепата на борбата на кюрдите за самоуправление. Досега обаче САЩ винаги са подкрепяли единството на Ирак.

Положението в Сирия е по-трудно, защото за разлика от иракските кюрди, изградили нелоши връзки с Анкара, сирийските кюрди се сблъскаха сс яростната съпротива на турските власти при най-малък опит да създадат независима държава в северната част на страната. Въпреки това оглавяваната от САЩ коалиция почти изцяло разчита на сухопътните сили на кюрдите в Сирия в борбата с "Даеш". Подкрепят ли САЩ кюрдска държава в Северна Сирия? Не знаем. Предложиха ли на кюрдите някаква алтернатива? Не. Продължава ли тази територия да бъде законна част от Сирия? Да. не е изненада, че това породи сериозна бъркотия и разрастващ се конфликт между САЩ и Русия.

Нека се върнем към първоначалния въпрос - задава ли се в Близкия изток сблъсък между свръхдържавите?

По мое мнение докато САЩ не разработят положителна политическа стратегия, между подкрепяните от Русия шиитски бунтовници и силите на САЩ ще продължат сблъсъците, които напълно могат да доведат до инцидент, при който Русия да свали американски самолет или обратното. Но дори при такова развитие на събитията не смятам, че Вашингтон или Москва се стремят към въоръжен сблъсък. Конфликтите обаче рядко се развиват по разумен сценарий. Насилието води до нарастващо емоционално напрежение и може да излезе извън контрол с непредсказуем изход.

Покрай риска от конфликт с Русия честите атаки от страна на САЩ срещу шиитските групировки заплашват с пълен провал ядрената сделка с Иран. Това от своя страна ще върне в дневния ред вероятността от война между САЩ и Иран. Дори това да не се случи, Иран е много вероятно да отговори на действията на САЩ с рязко увеличаване на влиянието си върху Багдад. най-лошият сценарий ще бъде завръщането на власт на иранска марионетка от рода на биншия премиер Нури ал Малики, който да поиска от САЩ да изтеглят от Ирак войските си. В такъв случай Вашингтон ще бъде изправен пред труден избор - да се подчини или да си възвърне прекия контрол над страната.

За да се избегнат изостряния от този род, администрацията на Тръмп трябва да формулира положителен политически дневен ред в Близкия изток, който да обедини и допълни негативните дзадачи по борбата с "Даеш" и Иран. Сега ключова съставна част на този дневен ред ще бъде една ясна позиция за бъдещето на кюрдите в Ирак и Сирия.

------

* Авторът е бивш офицер от британската армия. В момента е аспирант в Харвардския университет в САЩ. Статията му е публикувана в изданието "Форин полиси". Преводът е на Клуб Z.