Петьо Еврото окончателно и безпроблемно напусна съдебната система

Скандалният бивш шеф на столичното следствие Петьо Петров, известен в магистратските сред с прозвището си "Еврото", окончателно и безпроблемно напусна съдебната система. Това стана благодарение на решение на петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) по казуса с приетата в края на април 2015 г. от Висшия съдебен съвет (ВСС) оставка на следователя. Въпреки че на първа инстанция ВАС отмени акта на ВСС, позовавайки се на образуваното срещу Петров дисциплинарно производство (отново след намеса на ВАС – бел.ред.), сега съдиите Милка Панчева, Румяна Папазова, Георги Георгиев, Сибила Симеонова и Димана Йосифова отменят решението на колегите си. Причината е Решение №1 от 2017 г. на Конституционния съд (КС), с което зан противоконституционен бе обявен текстът от Закона за съдебната власт (ЗСВ), на който именно ВАС се позова на първа инстанция, за да отмени приетата му оставка. Според него магистрат не можеше да напусне системата, ако срещу него има висящо дисциплинарно производство. Сагата около излизането на Петьо Еврото от съдебната система започна с окончателното решение на Върховния касационен съд (ВКС) по корупционното дело срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдия Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов. С него тримата бяха напълно оправдани, а по отношение на основния свидетел на обвинението – Петьо Петров, категорично се заключваше, че е извършил наказуемата от закона провокация към подкуп. Впоследствие образуваната под обществен и медиен натиск прокурорска проверка срещу следователя продължи твърде дълго (давайки възможност да изтече давността на провокацията към подкуп, извършена от Петров – бел.ред.), само за да заключи накрая, че не са установени данни, уличаващи го в престъпление. След това, на 9 април 2015 г., ВСС отказа да образува дисциплинарка срещу Петров, което бе обжалвано от тогавашния правосъден министър Христо Иванов. Междувременно следователят подаде оставка "по лични причини", която ВСС прие на 29 април същата година. Този акт също бе обжалван от Иванов, което доведе и до делото, решено окончателно от ВАС във вторник. По другото дело – за отказа на ВСС да образува дисциплинарно производство срещу Петров, ВАС прие, че съветът е следвало да образува такава и това решение влезе в сила. Настоящото съдебно решение обаче на практика обезсмисля дисциплинарката, както и да приключи тя. Просто защото Петров вече не е част от системата. "Съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от КРБ, обявеният за противоконституционен акт не се прилага от деня на влизането на решението в сила. Това означава, че съответният текст престава да бъде нормативен регулатор. Последицата от това е, че актовете (съответната правна норма) се суспендира, докато законодателният орган не се произнесе с последваща норма, която да я отмени. Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, при постановяване на съдебното решение, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. След приетата противоконституционност на разпоредбата на чл. 166, ал. 3 от ЗСВ, която е дала основание на съдебния състав да приеме, че оспорваното решение е незаконосъобразно, настоящият състав приема, че към настоящият момент тази разпоредбата на чл. 166, ал. 3 от ЗСВ няма действие. Поради това образуваното и неприключило към датата на постановяване на оспорения акт дисциплинарно производство и въобще наличието на дисциплинарно производство вече не е пречка за освобождаване на магистрат по реда на чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ (при подадена оставка)", приема ВАС по делото за оставката на бившия следовател. Ролята на Петров по делото "Цонев, Сантиров и Попов" Предисторията на целия този развой на събитията съвпада с хода на делото срещу Николай Цонев, Петър Сантиров и Тенчо Попов", по което Петьо Еврото влезе в ролята на агент под прикритие, записвайки последните двама със специални разузнавателни средства (СРС). Във въпросните записи следователят обясняваше, че може да влияе на хода на разследване, свързано със закупуването на армейската комуникационна система "Странджа 2". Именно този казус по използван като отправна точка за пазарлъците му със Сантиров и Попов за евентуалното даване на подкуп от страна на Цонев. Това бе и обвинителната теза – че Цонев е дал 20 000 евро на Петров, чрез посредничеството на Сантиров и Попов, за да саботира Петров въпросното дело "Странджа 2". Прокуратурата обаче така и не изясни защо му е било на бившия военен министър да прави това, след като по този случай никога не е имал качеството на обвиняем. Макар че ролята на Петров по делото срещу Цонев, Сантиров и Попов изцяло се вписваше в профила на агент под прикритие, надлежно разрешение за това липсваше. Всъщност, действията на следователя по този казуса недвусмислено бяха свързани с редица странни обстоятелства, граничещи със закононарушения, които в крайна сметка се оказа, че според съда са довели до откровена провокация към подкуп. По време на разглеждането на делото на първа инстанция стана ясно, че Петьо Петров е станал наблюдаващ случая "Странджа 2" без да е бил включван в иначе задължителната система за случайно разпределение на делата в Националната следствена служба (НСлС), която предварително бе разпределила казуса на тогавашната му колежка Таня Георгиева. Това обаче е било заобиколено от тогавашния шеф на отдел "Трети" в службата – Ангел Александров, който командировал Петров, позовавайки се на заповед на бившия главен прокурор Борис Велчев. Въпросната заповед пък бе издадена по личното настояване на самия Александров, тъй като именно Еврото му бил необходим, за да работи по "Странджа 2". Цялата тази хронология на събитията се бе развила месеци преди арестите на Цонев, Сантиров и Попов, както и в директно нарушение на практиката на ВКС, според чието решение от 2009 г. командироването на конкретен магистрат по конкретно дело е незаконно. Впоследствие започва същинската работа на Петров, който инициира първоначалните разговори със съдия Сантиров, а впоследствие сам предлага като посредник между него и Цонев да бъде използван бившият главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов, на когото ексминистърът имал доверие. В крайна сметка Петров се оказа и човекът, който е определил размера на подкупа. Други "бляскави" моменти от кариерата на бившия следовател Скандалната професионална биография на Петьо Петров обаче съвсем не се изчерпва само с неяснотите, гафовете и съмненията за откровени престъпления по това дело. Последният шумен случай с, меко казано, съмнителен отенък, в който той бе замесен, бе изчезването на двата тефтера на бившия шеф на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов от колата на вещо лице. По случая имаше вътрешна проверка, която очаквано не откри никакви данни за нарушения, камо ли, престъпления. Съмненията обаче попаднаха именно върху ръководството на столичното следствие, след като се оказа, че по думите на въпросния експерт Стефан Бенчев той е съобщил за изчезването на бележниците няколко дни преди тази информация да стигне до прокуратурата и МВР. Преди мистериозното изчезване на тефтерите на Филип Златанов, пълни с политически поръчки, Петьо Петров неведнъж се е оказвал в епицентъра и на други доста шумни скандали. Най-пресният от тях датира от 12 юли 2010 г., когато следователят катастрофира след употреба на алкохол. Кръвната му проба обаче бе взета чак 4 часа след инцидента и за Петров нямаше сериозни последици. Впоследствие той заведе дело за клевета срещу журналистка от в. "Труд", написала, че е катастрофирал пиян, което обаче загуби в Софийския градски съд (СГС). Няколко години по-рано следователят се оказва набъркан в нов скандал – този път редом със смятания за контрабандист №1 Николай Методиев-Пилето и Иван Мишев-Шефа. Във връзка с този случай следователят Влади Цанков подава сигнали за натиск върху него от Ангел Александров и Петров. Сигналите бяха разгледани само от ВСС, но не и от прокуратурата. Еврото е обвиняван за натиск и от бившия шеф на "Булгартабак" Христо Лачев, който преди години обяви на своя публична пресконференция, че Петров го е изнудвал за 150 000 лева, след което срещу Лачев започнаха няколко дела за данъчни престъпления. Всичките завършили с оправдателни присъди. Подобни обвинения срещу отстранения шеф на столичното следствие имаше през 2003 г. и нотариусът Борис Янков, който твърдеше, че е бил изнудван чрез посредник от Петров за сумата от 50 000 лева. Тогава потърпевшият подаде сигнал във Върховната касационна прокуратура (ВКП), след което бе образувано разследване, поверено на столичното следствие. Междувременно зам.-шеф на тази служба обаче стана именно Петров, а прокурорът по делото срещу него бе отстранен за бездействие. Друг емблематичен за кариерата на Петров скандал датира от далечната 1999 г. По онова време той е прокурор в Софийската районна прокуратура (СРП), откъдето изчезва дело за обсебване, по което обвиняем е неговият братовчед Ивайло Диманов. Любопитното в този случай е, че официално с разследването за изчезналото дело се заема тогавашният прокурор и настоящ председател на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, но фактически случаят е поет от Цветомир Йосифов, близък приятел на Петров, работещ тогава с него в един и същ кабинет. Точно 20 дни след шумните арести на Цонев, Сантиров и Попов през април 2010 г., въпросното дело срещу Диманов се появява във ВКП, след като е намерено от тъста на Петров в бившия му семеен апартамент. Очевидно обаче, и до този момент лицето, откраднало въпросното дело от СРП си остава "неизвестен извършител" за прокуратурата.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/petyo-evroto-okonchatelno-i-bezproblemno-napusna-sadebnata-sistema-news265876.html

Свързани новини: