Часът на истината: Великобритания и ЕС в спор за правата на гражданите

Когато британската премиерка Тереза Мей първоначално очерта най-общо предложенията на Консервативната партия за гражданите на ЕС, живеещи в Обединеното кралство, първата реакция на европейските лидери не беше особено ентусиазирана. Сега, след като се запознаха и с подробностите, те не промениха тона си. Всъщност има немалко допирни точки в позициите на двете страни, но детайлите, разбира се, са от значение. Целта на ЕС по въпроса за правата на гражданите, каза неговият главен преговарящ за Брекзита Мишел Барние, е те да получат "същото равнище на защита, което се съдържа в законодателството на ЕС". "Има нужда от повече амбиция, яснота и гаранции, отколкото съдържа изложената днес позиция на Обединеното кралство", написа той вчера в Туитър. Това е ключов въпрос за европейския преговарящ екип. Колкото и доволен да е той, че Лондон най-после представи подробен политически документ по един от аспектите на Брекзита, британското предложение не отговаря на очакванията му в няколко отношения. Според изложените от ЕС "Ключови принципи за правата на гражданите", правата на гражданите на ЕС във Великобритания и на британските граждани в страните от ЕС не трябва да се променят в резултат на Брекзита. Всички техни права трябва да бъдат спазвани. Британското предложение обаче предполага загубата на някои от тези права - юридическата защита от Съда на ЕС, например, или безусловното право да доведеш в Обединеното кралство членове на семейството си от трети страни. Трябва да се изясни и датата, до която трябва да са пристигнали във Великобритания гражданите на ЕС, за да имат право да получат статут на постоянно пребиваващи там. Лондон, както личи от предложението, иска това да бъде най-ранната дата - 29 март 2017 г., когато бе активиран член 50 от Лисабонския договор. Малко вероятно е обаче ЕС да се съгласи с каквато и да е вече отминала дата. Това на практика би означавало някои граждани да загубят някои от правата си, докато Великобритания е все още член на ЕС. Съпротивата срещу тази идея ще се разглежда в много столици от ЕС не само като въпрос на принцип, но и като въпрос на европейското законодателство. По-вероятно е британските преговарящи в крайна сметка да склонят за другата предложена дата - онази, на която Обединеното кралство престане на бъде член на ЕС, което засега се предвижда да стане на 29 март 2019 г. Ако Лондон покаже гъвкавост относно тази дата (cut-off date, от "дърпане на шалтера" - бел. на БТА) той ще очаква същата гъвкавост от ЕС по други въпроси. Но доверието между двата преговарящи екипа изглежда е силно дефицитно. Британската страна настоява Съдът на ЕС да няма юрисдикция в Обединеното кралство след Брекзита. ЕС настоява същият този съд да продължи да предлага юридическа защита на гражданите на ЕС на Острова, както прави и сега. Очевидният изход от тази главоблъсканица е създаването на арбитражна комисия между ЕС и Обединеното кралство, която да следи условията на бъдещото споразумение да се спазват според международното право. Това обаче ще изисква и двете страни да отстъпят от твърдо отстоявани позиции. И така, има ли почва за оптимизъм? Може да се каже, че британското предложение съдържа някои "моркови". То приема, че децата на работници от ЕС на Острова, чиито семейства живеят в чужбина, ще продължат да получават детски надбавки. Това бе право, което Дейвид Камерън искаше да отнеме, но не успя. Предлага се и двегодишен "гратисен период", през който гражданите на ЕС да уредят статута си във Великобритания. Тази идея може удобно да се свърже с необходимостта от преходни договорки, за да може британското излизане от ЕС да премине без внезапни трусове. Що се отнася до британските граждани, пенсионирали се зад граница, предложението на Лондон дава уверения, че правителството ще продължи да изнася и да "актуализира" държавните пенсии на Обединеното кралство в рамките на ЕС. Така например, ако живеете в Испания, вие ще продължите на получавате ежегодните увеличения на пенсията си - нещо, което не винаги е гарантирано, ако живеете другаде по света. Има и обещание да се опростят бюрократичните процедури за хората, кандидатстващи за статут на постоянно пребиваващи в бъдеще. Много от тях обаче ще бъдат разгневени, че вече са отделили време и пари, за да получат такова разрешение, след като разберат, че трябва да започнат цялата процедура отначало. "Как можете да обещаете да дадете на хората сигурност, а после да кажете на десетки хиляди, че полученото вече разрешение за постоянно пребиваване ще стане невалидно?", каза Иън Робинсън - юрист във фирма "Фрагомън", занимаваща се с имиграционно право. "Най-лесно би било да се продължи да се признават вече издадените такива разрешителни и само да се спре приемането на нови документи", добавя той. Лондон може да каже, че просто е искал да предложи по нещо на всеки. Но в този си вид това предложение не е достатъчно удовлетворително за ЕС. Дори и да дава някаква база за сделка по този аспект на Брекзита, има много компромиси, които трябва да бъдат направени. Когато британското предложение бе лансирано първоначално, то бе представено като щедро. По-късно тази квалификация бързо бе променена на "честно и сериозно", защото ЕС не смята тази оферта за щедра и не крие това. Става въпрос за съдбата на милиони граждани на ЕС, които ще загубят част от правата, които имат сега. И за лидерите на ЕС това не е причина за празнуване. По БТА.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/chasat-na-istinata-velikobritaniya-i-es-v-spor-za-pravata-na-grazhdanite-news265878.html

Свързани новини: