ИПИ: Електронни търгове за справяне с корупцията в обществените поръчки

Непротиворечиво и устойчиво законодателство, борба с корупцията чрез обосновка на всяка обществена поръчка, задълбочена проверка за конфликт за интереси, гражданско наблюдение на процедурите и използване на електронни платформи са основните препоръки на Института за пазарна икономика (ИПИ) за по-добро управление на публичния ресурс. В периода 2007-2015 г. българските държавни структури са похарчили над 62 млрд. лв. в над 170 000 обществени поръчки. Това показва анализът на данните от изследване на ИПИ по проект "Отворени обществени поръчки". Практиката Средно държавата прави по близо 60 обществени поръчки на ден и харчи по 20 млн. лв. публичен ресурс. През последните няколко години разходите за обществени поръчки остават стабилни и възлизат на около 8-9% от брутния вътрешен продукт и над 20% от държавните разходи. Няма значима разлика в харченето чрез обществени поръчки на шестте отделни правителства - две служебни и по две на БСП и на ГЕРБ, включително в коалиции, които управляват в периода 2007 - 2015 г., показва изследването. Според него най-големите разходи за обществени поръчки са направени през 2009 и 2013 г. и съвпадат с проведените парламентарни избори за 41-во и 42-ро Народно събрание. Броят на обществените поръчки за доставки е най-голям. По размер най-големи са обществените поръчки за строителство, като повече от половината от средствата по тях са с европейско съфинансиране, показва още проучването. Анализът на статистиката за обществените поръчки сочи голямата концентрация на договорите в малка част от изпълнителите - 10% от изпълнителите печелят 71% от поръчките на стойност 85% от сумата на всички подписани договори за периода. Концентрацията е валидна и за самите възложители - 10% от възложителите възлагат 73% от поръчките на стойност 90% от сумата на всички подписани договори за периода. Сред компаниите, които са спечелили най-много и най-скъпи поръчки, са няколко фирми за доставка на лекарствени продукти и медицинска апаратура. Най-скъпите поръчки са за инфраструктурни и транспортни проекти. Сред възложителите са всички 265 български общини, а техните поръчки представляват над една четвърт от броя и сумата на обществените поръчки в страната. Прогнози Обработката на цялата база данни, търсачката и аналитичната работа по проекта дават възможност за прогнозиране на изхода от бъдещи обществени поръчки с определена степен на вероятност. Това се отнася в особено силна степен за някои сектори, в които кандидатите и спечелилите са сравнително малко на брой. Разработеният и приложен модел за прогнозиране на изхода от обявените обществени поръчки може да се провери чрез практиката. Трябва да се има предвид, че определени предприятия могат да изпълняват често обществени поръчки, защото са добри в работата си и/или разполагат със специфични инструменти, машини, умения и мрежа от представителства в страната. В много случаи, обаче, разпределението на възложените обществени поръчки за анализирания времеви период дава основание да се предполага търговия с влияние и тенденциозно възлагане на обществени поръчки на близки до властта фирми, посочват от ИПИ. От института допълват, че това може да се провери и евентуално докаже само с целенасочени проверки на АДФИ, Сметната палата и съдебната система. Ролята на прогнозния модел, разработен от ИПИ, е да сигнализира за подозрителна концентрация на доставчици и изпълнители в обществените поръчки. Колкото по-високата е неговата успеваемост в прогнозите (т.е. сбъдването им) при определени стоки и услуги, толкова по-силна е алармата за възможни порочни връзки и практики, която той излъчва към контролните органи и обществото като цяло. Публичност и прозрачност Изследването показва, че публичността и прозрачността на процедурите при обществените поръчки са ключов фактор за противодействие на неефективното харчене и злоупотребите. Прозрачното управление на средствата осигурява възможността обществото да проследява процесите и да насочва и сигнализира на институциите за отстраняването на нередности. Крайният резултат трябва да осигурява получаването на най-качествените стоки и услуги на възможно най-изгодната за данъкоплатеца цена. Въпреки краткото прилагане на новия Закон за обществените поръчки в практиката, вече се установяват някои от слабите звена на въведените принципи за публичност и прозрачност. Нещо повече, дори в законодателството изискванията за прозрачност в някои от етапите на процедурите формално да са спазени, тяхното прилагане невинаги е ефективно. Предвид това изследването се фокусира върху ефективното прилагане на принципите за публичност и прозрачност на всеки етап на процедурите за обществени поръчки - планиране, обявяване, поставяне на изисквания, възлагане, изпълнение, обжалване и отчитане. В крайна сметка, въпреки че в законодателството публичността и прозрачността са един от водещите принципи при провеждането на обществени поръчки, от практиката става ясно, че манифестирането на принципи или записването им в закон не е достатъчно основание нито за добро законодателство, нито за ефективното му приложение, смятат от ИПИ. Препоръки От ИПИ препоръчват всяка една поръчка да бъде обоснована с необходимостта да се купят дадените стоки или услуги по подобие на наскоро въведеното правило за законодателния процес – всеки закон да има обосновка за ефектите, които цели. Информацията за гражданите за това какво е длъжен да направи изпълнителят да бъде представена кратко на разбираем език, лишен от правни и технически термини. Да се прави и по-задълбочена проверка за конфликт на интереси, препоръчват още от ИПИ. Институтът предлага и въвеждане на специална санкция за възложителите при неподаване на информация или при заявяване на невярна информация относно съдържанието на данните по обществените поръчки - стойности на договорите, срок на изпълнение, цена на поръчката и др. Така правото на информация на гражданите ще бъде защитено, а принципът на прозрачност при обществените поръчки ще бъде по-добре гарантиран. С цел постигане на по-голяма оперативност при обжалването се предлага Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховният апелативен съд (ВАС) да сезират прокуратурата, а държавното обвинение периодично да отчита резултатите от направените проверки. ИПИ иска да се даде възможност гражданите и гражданските организации да могат да обжалват процедурите. По този начин ще се засили гражданският контрол в условията на неработещо правосъдие и нефункциониращи институции, посочват от ЕПИ. В Закона за обществените поръчки са посочени ограничени случаи, при които обжалването спира процедурата по обществена поръчка, така че злоупотребите от разширяването на възможностите за обжалване могат да бъдат сведени до минимум. В случай на сериозен риск от забавяне на обществената поръчка органът, пред който се обжалва, да има правомощието да извърши всички действия от името на възложителя, предлагат още от ИПИ. Например при обжалване пред КЗК, комисията да може директно да дава указания на възложителя или да извърши необходимото действие - корекция, тълкувание, разяснение и т.н. Добри международни практики По света се прилагат различни практики за борба с корупцията при обществените поръчки, показва изследването на ИПИ. В Норвегия, САЩ и Германия например се правят консултации и обучения по превенция на корупцията на всички заинтересовани - държавни органи, фирми, граждани, неправителствени организаци. Тези консултации могат да бъдат съпроводени с широка медийна кампания на публично достъпни места за ефекта от корупционното възлагане и изпълнение на обществените поръчки. Друга добра практика е периодична ротация на персонала на различни позиции. Тя се прилага в Германия. Държавните структури следва да публикуват информацията, свързана с обществените поръчки, навременно и пълно. В Мексико е създаден специализиран интернет портал за вписване на всички направени разходи за стоки, услуги и инфраструктурни проекти по всяка една обществена поръчка. В Бразилия гражданите имат достъп до тази информация в реално време, а данните се набират автоматично от информационните системи на институциите. Изпълнението на това задание в България е възможно в контекста на предстоящото изработване на Централизираната автоматизирана информационна система "Електронни обществени поръчки". Друга добра практика е участие на гражданския сектор чрез програма за т.нар. "социални свидетели в ЗОП". Социалните свидетели могат да бъдат неправителствени организации или граждани, които наблюдават целия процес по изпълнението на отделните обществени поръчки, а участието им е задължително при големи поръчки и поръчки с особен обществен интерес. Подобна практика е въведена в Мексико. ИПИ предлага още и създаване на черен регистър за осветяване на лошите практики. Той да бъде към Агенцията за обществените поръчки и в него да се качват злоупотребилите изпълнители в публичните търгове с възможност гражданите да качват снимки от некачествено изпълнение услуги. Подобна практика е въведена в ЮАР. Преди години, при първото спиране на еврофондовете у нас, също беше създаден черен и сив списък, но след това беше премахнат. Друга препоръка е по-качествено нормотворчество и по-малко законодателни промени. Като ефективно средство за справяне с корупцията ИПИ препоръчва да се ускори и процесът на възлагане на обществени поръчки чрез електронни търгове. Мярката е заложена в Националната стратегия за развитие на сектора, но все още не е изпълнена поради пороци в обществените поръчкти за избор на изпълнител.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/ipi-elektronni-targove-za-spravyane-s-koruptsiyata-v-obshtestvenite-porachki-news266055.html

Свързани новини: