Хиляди години преди да стане модерно да се говори за „реч на омразата”, хората много добре са знаели нещо много важно. А именно: че бруталното говорене рано или късно брутализира нравите и оттам – вкарва насилие и жестокост в отношенията между хората. Никак не е случайно, че думата, с която Аристотел обозначава „гражданин” – политес – днес означава, на френски, „учтивост”. Не е случайност и това, че коренът на думата цивилизация (civilization) – civil, на джентълменски английски означава “любезен”.

Внимавайте с Асеновград...

Колкото по-висока е степента на цивилизованост, толкова по-учтиви са нравите. „Бихте ли бил така любезен, ако не Ви притеснява...” не е възможно да се случи, като обрат на речта, там, където не съществува цивилизация. В такива места, вместо горецитираната любезност има: „Дай! Марш! Действай, бе!”.

И обратно: колкото по-малко учтиви стават нравите, толкова по-бързо цивилизацията пропада надолу към варварство.

Днес целият свят е в подобна спирала надолу, но в България нещата се случват с рекордна скорост. Сякаш оня ден се възмущавахме от първите ругатни във вестниците, а днес вече през ден гледаме как едни хора бият други хора: як младеж млати възрастна жена пред камера; други яки екземпляри бият девойки, защото са със забрадки; трети процеждат презрително „от мангал помощ не ща”, след което следва масов търкал; четвърти мачка слепци в курорт-обект на ЮНЕСКО. А виден политик и днешен вицепремиер дърпа, бута и попържа, пак пред камера, жена на възрастта на майка си. 

Каква е връзката – ще кажете? Какво общо има това, ти като българин-мъжкар-православен да попържаш еврогейовете и грантовите либерали – а някакви други хора да бият баби и да мачкат с мерцедесите си незрящи хора?

Има общо – и точно това се знае от зората на цивилизацията.

Днес някой попържа, от парламентарната трибуна, еврогейовете и либерастите, защото са извратени слабаци. И дава за пример истински силни и напълно, предполага се, неизвратени мъже – Орбан, Пиночет или (според вкуса) Путин, Сталин. Каква е разликата, публиката започва да си задава въпроса утре, между еврегейовете-слабаци и истинските мъже-народни предводители? 

И бързо стига до отговора. Едните (слабаците) вярват в равенството между хората, в тяхната свобода и в това, че всички са в еднаква степен – т.е. независимо от политическите си или физически мускули – подчинени на закона. От това произлиза, че всички хора имат еднакво достойнство и еднаквото право то да не им бъде нарушавано (принцип, известен като „толерантност”). 

Другите – силните, истинските мъже – вярват в... силата. В това, че хората не са равни. Че има силни и слаби, и че силните нищо не дължат на слабите – нито справедливост, нито спазване на достойнството, нито пък някакви права. Напротив, както благоволи да ни съобщи вицепремиерът Симеонов, след като дърпа и бута възрастната жена – ако си знаеш правата си „много нагъл”. Правата, накратко, са някакви привилегии, които биват (или не биват) отстъпвани от силните на слабите според тяхното, на силните, благоволение.

Публиката, веднъж разбрала тия неща, започва да се прекланя пред силните, тъй като публичната среда е изпълнена с попържни срещу слабаците-либерасти. Отнася го, накрая, и либералната демокрация, тъй като е създадена именно от тия слабаци и работи в интерес на слабаци като тях. Колко по-яко е да си силен!

Публиката чува всички тия неща от хора, които все пак не ходят, самите те, да бият баби или забрадени девойки. Тези хора имат висше образование и се титуловат с всякакви високопарни титли, като „консерватори”, „националисти”, „либертарианци” и пр. Те не бият. Но онези, които ги слушат, нямат нито висше образование, нито се кичат с високопарни титли. И те разбират едно: правото е в силата. Силният може – и трябва – да тормози всички останали. Защото е силен. А останалото – права, свободи, правов ред, уважение – е признак на слабост. 

Средният битов българин е особено податлив на подобни внушения, тъй като изначално има проблем с равенството. Не иска да е равен, защото иска да е тарикат (т.е. да измами останалите) или директор (т.е. да тормози останалите). Не е случайно, че единствената реплика, която средният битов българин запомни от гениалния филм на Мел Брукс „История на света” (инак пълен с гениални реплики) беше:

„А бедните да го духат...”

И средният битов българин, наслушал се на ругатни от консерватори-либертарианци-патриоти-православни-русофили-тръмписти – тръгва да бие. Защото е силен. И защото слабите трябва да бъдат бити, за да не искат някакви си еврогейски неща.

А тъй като средният битов българин е мъж, бял и православен – той бие всички, които не са мъже, или не са бели, или не са българи, или не са православни. Бият католически свещеници (не са православни). Бият бежанци (не са българи). Бият жени (не са мъже). Бият цигани (не са бели). И – мачкат с колите си слепци и млатят старци.

Това със слепците и старците ни качва на следващото ниво на бруталност. Слепците може да са и мъже, и да са бели, че и да са православни. Старците – също. Но – тук вече се появява онова голямо НО, за което просветеното малцинство пишем от години. И това НО е следното. 

Когато почнеш да биеш различните и слабите, рано или късно стигаш до следния извод: трябва да бъдат изтребвани дефектните. Ти си бъди колкото искаш мъж, бял и православен, но ако не виждаш, или си в напреднала възраст, или си с деформирано тяло – не си пълноценен член на общността на белите православни мъже, борещи се за прословутата българщина. Ти си дефектен и твоето съществуване хвърля сянка върху тяхната мъжественост. Не трябва да те има, за да не разваляш картината.

По тази причина след войната Сталин изселва в лагери всички инвалиди от същата тази война. Да не развалят картинката в соц-градовете. По същата логика, нацистите измислят концепцията за Untermenschen – „под-човеците”, като например цигани, евреи и славяни, които нямат правото да съществуват, защото развалят картинката на арийската раса. 

Затова не се чудете, че по телевизора гледате, как бели православни български мъже вече не бият само цигани, но и инвалиди и възрастни хора. Стигнали сме в пропадането надолу към варварството до тази кота: нацизъм. Защото, каквито и къдрави интелигентски причини да имат онези консерватори-либертарианци-патриоти-православни-русофили-тръмписти, които брутализираха езика на публично общуване, адресатите чуват едно: Удряй! Позволено е! Даже е яко!

И – удрят.

Винаги е имало хора, които тайничко са си мислили, че точно това поведение биха искали да имат. Докато обаче покрай тях има цивилизовани правила на поведение, те не надигат глава. Когато тези правила биват разрушени, насилниците излизат на повърхността.

Кой е виновен?

Ясно – кой: онези, които, можейки да пишат и имайки достъп до публичната арена, наложиха брутализацията на езика и оттам – на нравите. 

Сега точно те, ако са достатъчно ужасени от своите творения (или ако си дават елементарната сметка, че утре някой бял православен българин ще набие тяхното дете, върнало се от някой западен университет и имащо еврогейски вид) – трябва да дадат назад. Да спрат говоренето от типа на онова, което оня ден чухме в парламента: 

...всякакви грантово-либерални организации, които от години защитават пламенно всякакво циганско своеволие, за да приберат в края на месеца с треперещи, потни ръчички поредния долар от съмнителни фондации...

ДПС vs. "Обединени патриоти" за Асеновград

Цивилизацията, уважаеми – това е там, където хората са толкова любезни един с друг, та хванатият от гората дивак да си каже: „Тия са нек’ви педали...” Ако обаче се откажеш от тази любезност – ставаш точно като хванатия от гората дивак. А накрая той и теб ще набие, защото е по-силен на този терен, какъвто щеш да си консерватор-либертарианец-патриот-православен-русофил-тръмпист. 

Не пей, прочее, дитирамби на силата, защото винаги ще се намери някой по-силен от теб, който да те попилее от бой. За да избегнат това надпреварване по сила, древните са измислили цивилизацията – управлението на слабите, просветените и добре възпитаните. 

* Статията е написана за Клуб Z. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.