Никога след края на Студената война политическият дневен ред в Съединените щати не е бил толкова фокусиран в Русия. Подозренията, че президентът се е опитал да спре разследване за връзките на предизборната си кампания с Москва, застрашават неговото политическо бъдеще. Русия и САЩ се приближават към непознат сблъсък заради въздушното пространство над Сирия. Почти всеки ден четем за опити на Русия да пробута фалшива информация в предизборните дебати миналата година или пък – което е още по-обезпокоително – да хакне избирателните системи на няколко щата. Сенатът не обърна внимание на възраженията на Белия дом и гласува почти единодушно да наложи нови санкции срещу Русия и да ограничи възможността на Тръмп да ги смекчава. Притесненията на съюзниците от дистанцираността на Тръмп от НАТО и оттеглянето му от Парижкото споразумение за климата се коренят в страха им, че така той подпомага основната цел на Владимир Путин – да раздели Запада.

Това, което обединява тези напълно различни събития, е вярата, че Путин е фигура с почти митична сила, която контролира световната шахматна дъска с хитрост и лукавство. Но, ако седнете с двама млади руснаци, чиято работа е да анализират какво се случва в родината им, ще получите напълно различна картина. Според тях агресивното поведение на Русия спрямо Запада се корени в нарастващата вътрешна слабост в страната. И че колкото повече Западът се държи с Путин като с 3-метров великан, толкова по-добре за него у дома. Точно затова новата фиксация на Америка в Русия не вреди на властелина на Кремъл, а му помага.

Антон Барбашин и Олга Ирисова, на 27 години и двамата, са съоснователи и редактори на онлайн изданието “Intersection”, което изследва връзките между руската външна политика и пропагандата в страната и извън нея.

Руската икономика, казва Олга, понесе два удара – санкциите, наложени след анексирането на Крим през 2014 г., и поевтиняването на енергоресурсите. Брутният вътрешен продукт намаля от $2.3 трилиона на $1.3 трилиона за последните три години и сега е съвсем малко повече от този на Италия. Валутните резерви са намалели от $86 милиарда на $17 милиарда. Протестите нарастват, сред които и масовата стачка на шофьорите на камиони, но новините за тях са силно ограничени в руските медии.

Това, което се отразява сериозно, са новините за Запада и особено за Америка.

„Ако гледате руска телевизия, 70% от новините са международни, повечето от САЩ”, казва Антон. „Ще си помислите, че живеете в Америка, толкова много информация има”. И понеже сравнително малко руснаци пътуват извън страната, това отразяване се приема безрезервно, което не е така с вътрешните новини. А цялото отразяване на Запада има един мотив: либералната демокрация не работи.

За разлика от времената на Сталин, руската телевизия не предлага безкрайни празненства в работническия рай. Посланието днес е по-прикрито.

„Пропагандата казва, че ние не сме перфектни, имаме си недостатъците, но Западът не е по-добре”, казва Антон. Всъщност потокът от дезинформация за президентските избори в САЩ бе изграден около идеята, че след като Клинтън щеше да спечели изборите и след като тя представляваше по-твърдия подход към Москва в сравнение с Тръмп, беше важно да се подкопаят всякакви претенции за моралното превъзходство на Америка с Клинтън начело.

„Цялата стратегия на Кремъл бе, че тя ще спечели, но нека използваме случая, за да покажем, че Америка е провалена, че там няма истинска демокрация, че тя е спечелила с измама срещу Бърни Сандърс, че Тръмп ще работи по-лесно с Русия, но статуквото не й позволи да спечели. В този смисъл, твърдят те, победата на Тръмп е безценен подарък за Кремъл”, казва Антон.

И така в САЩ нарастват притесненията, че Русия може наистина да е повлияла на изхода от президентските избори. А народ, който все още преживява разпадането на Съветската империя, намира някаква утеха в идеята, че Русия е опасна и мощна политическа сила.

„Когато те виждат колко много американски политици обсъждат влиянието на Русия, това ги ласкае. Това е все едно да чуят: ОК, нямате доходи, нямате здравеопазване, нямате хубави жилища, но пък имате могъщ лидер”, обяснява Антон.

Що се отнася до политическото бъдеще на Русия, Антон и Олга споделят някакъв краткосрочен оптимизъм. Опитът с непохватното препъване в демокрацията веднага след разпадането на Съветския съюз си остава обеца на ухото за повечето руснаци – тогава „наши хора” набързо превзеха държавните предприятия, а средните руснаци обедняха. Това помогна на носталгията по „доброто старо време” със здравата ръка да разцъфти – дори Сталин е пример за много руснаци и днес.

„През 1991 г. нашата демокрация бе изкривена и мнозинството хора живееха трудно. Затова, когато руснаците чуят „демокрация”, се сещат за трудности и нестабилност. „Либерал” е почти мръсна дума”, казва Олга.

„Но ако ги попиташ каква промяна искат, ще чуеш и за демократична държава. Те искат да имат права и защитена собственост. Те искат да бъдат „нормални”. Но когато наречеш това „демокрация”, те ще се обърнат на другата страна”.

Антон е още по-голям песимист. „Единствният начин да се оправят нещата е ако Русия пропадне икономически – мнозинството трябва да види колко зле са нещата. Русия се нуждае от това, което преживя Германия след Втората световна война, но без окупацията”.

През близо 50-те години от началото на Студената война до разпадането на Съветския съюз, въпросът пред САЩ бе да намери правилното отношение към Москва, което едновременно да признава заплахата от Съветската власт, но и нейните ограничения. Това означаваше да се удържа експанзията към Западна Европа, като се признаят съветските сфери на влияние в Източна Европа.

Днес, когато един американски президент на моменти изглежда да действа като неволен съюзник на Путин, е задължително за външнополитическия екип на Тръмп и за Конгреса да провеждат политика, която признава реалността за Русия – противник, който иска да подкопае единствето на Запада и да ерозира вярата в демократичните правила, но в същото време противник, който е силно уязвим от ефективните икономически санкции в отговор на враждебните си действия.

...

Джеф Грийнфийлд е американски журналист. Коментарът му е публикуван в "Политико". Преводът е на Клуб Z.