Тези несъответствия посипват още сол в раната, защото западните храни остават лукс, който може да се купи само с чуждестранна валута в специални магазини. Въпросът утвърждава „източноевропейското безпокойство да бъдеш гражданин от втора класа“ в блока, написа по-рано във в. „Ню Йорк Таймс“ политическият експерт Иван Кръстев. „Това ни води към страха за нова „двустепенна Еврпопа”, в която големите нации като Германия настояват за по-голяма интеграция в ЕС, докато членовете на източния блок искат повече суверенитет”, пише Кръстев.

Хранителните компании междувременно твърдят, че рецептите са просто „омекотявани”, за да отговарят на местните вкусове и посочват, че практиката не нарушава никакви правила. Съгласно директивите на ЕС, те могат свободно да променят съставките на продукта от една държава-членка в друга, стига да са ясно посочени на етикета. Но това не изглежда достатъчно правилно, за да се понижи температурата на кипене. „

Не виждам как замяната на добрия шоколад с по-евтините местни ще се адаптира по-добре към моя вкус”, казва Яна Михайлова, майка на две деца. 46-годишната гражданка посочва, че винаги пълни багажа си с шоколадови бонбони, когато пътува в чужбина. „Цената е по-висока, но е напълно си струва – там определено има много повече какао“, казва тя.

Докато българските тестове не разкрива конкретни марки, унгарският орган по храните през февруари посочи хранителните гиганти „Фереро” и „Кока-Кола” сред виновните. Агенцията заяви, че версията на „Нутела”, продавана в Будапеща, изглежда е „по-малко кремообразна“ от австрийската. Правителството на унгарския премиер Виктор Орбан, плашещ критик на Брюксел, обвини ЕС в двойни стандарти по отношение на тези констатации.

„Този случай е „боен кон” за популистките правителства, които искат да докажат, че Европейският съюз не е в състояние да гарантира равнопоставеност на гражданите си“, твърди анализаторът Антоний Гълъбов от Нов български университет. Някои потребители виждат тестовете като важна стъпка в еманципацията на Изтока. „Добре е, че българите вече се опитват да откажат позицията си от хора от втората класа, които се хранят с храна с по-ниско качество“, заяви 40-годишната Людмила Павлова, чакаща на опашка в супермаркет.

„Франс прес“. Превод: БГНЕС