Днес политическата коректност претърпя зрелищен крах в своята светая светих - Европейския парламент.

Самият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер скъса нейните окови и каза на малцината евродепутати дошли за сутрешното пленарно заседание в Страсбург това, което наистина мисли за тях: "Нелепи сте!"

Юнкер към евродепутатите: Нелепи сте! Таяни: Не ни дръж такъв тон!

При това им го каза на съвсем трева глава, в 9 часа сутринта, централноевропейско време, когато е твърде рано за легендарните джин и тоник - настроения на "мон ами Жан-Клод".

Зад гневната му тирада имаше автентичен и праведен гняв : че в пленарната зала по негова преценка присъстваха 30-ина от общо 751 евродепутати, че мнозинството не ги беше грижа да заработват заплатите си от по 7 000 евро, дневните от по близо 300 евро на ден, квартирните и самолетни билети, над 20-те хиляди евро на месец за сътрудници.

Което е още по-лошо - че проявиха пренебрежение към темата на заседанието - изтеклото председателство на Съвета на ЕС на най-малката му страна - половинмилионната Малта.

Юнкер, който идва от друго европейско "джудже" - Люксембург - е особено чувствителен към деленията в Европа - включително на "малки" и "големи", съответно - на "водещи" и "водени".

И наистина, арогантността на големия към малкия е очевидно отрицание на това, което разбираме под Европа.

Случаят е повод България да разглежда Юнкер като "мон ами", защото и ние сме и малки, и ни предстои председателство на ЕС.

Председателят на Комисията видимо разгневи председателя на парламента, италианеца Антонио Таяни, който му отвърна да смени езика и че парламентът контролира комисията, а не обратното.

Но Юнкер (успешно) го контрира, че не вижда в залата достатъчно депутати дошли да изпълнят контролната си функция.

На практика, освен забавна схватка на живо, видяхме как лидерът на една европейска институция оспорва легитимността на друга.

Напук на договора на ЕС и на междуинституционалните споразумения, Юнкер заяви на евродепутатите, че повече няма да участва в заседанията им в полупразна зала.

Грижливо неизричаната обществена тайна е, че такива са почти всички заседания  след 6 часа вечерта в Страсбург. Тогава евроизбраниците нагъват елзаски специалитети обилно полети с местни вина и бира по стотиците кръчми в града на Рейн.

Юнкер ще спечели пиар точки от скандалните си реплики. Той извика, това, което мнозина европейци мислят за ЕС - че кралят е гол. Че лицемерието убива проекта на Европа, като отчуждава редовите европейци от него, като същевременно храни популисти и еврофоби. 

Когато преди почти три години тези евродепутати гласуваха кандидатурата му за председател на комисията, той им каза: "Ние сме Европа на последния шанс". Май не всички са го чули. И не всички са разбрали.

Днес Юнкер може да си позволи да им каже: "Нелепи сте!", защото не му пука от тях. Той отдавна обяви, че няма да се кандидатира за следващ мандат начело на комисията. Не му трябват техните гласове.

Дали обаче и приемникът му един ден ще има същия кураж?

Случаят е повод пак да отупаме от праха вече задавания въпрос: Не трябва ли Европа да избира пряко председателя на своята комисия?