На повърхността не изглежда много да се е променило откакто подкрепяните от Русия сепаратисти отцепиха Източна Украйна преди три години. Сраженията се разпалват на моменти, но фронтовата линия остава непроменена, а усилията за намиране на дипломатическо решение са в застой.

И все пак това не е цялата история. Докато военният аспект от конфликта доминираше в новините, се водеше истинската битка за бъдещето на Украйна.

Тя зависи от способността на страната да възстанови стабилността и благоденствието, дори и когато нейната териториална цялост е брутално накърнена. В тази посока Украйна започва да отбелязва реален прогрес.

Интервенцията на Русия бе първоначално замислена като форма на икономическа война. Целта не бе завладяването на земя, а отслабването на Украйна и превръщането й в нещо като провалена държава.

В началото Русия успя. Във война с най-големия си търговски партньор и отделена от някои от най-производителните индустриални активи на изток, Украйна бе на ръба на икономически срив.

Гривнята изгуби почти 70 на сто от стойността си срещу долара, инфлацията се изстреля на 60%, а общият дефицит (на държавния бюджет и на държавната енергийна компания „Нафтогаз”) надвиши 10% от БВП. Икономиката се сви с 6,6% през 2014 г. и с още 9,8% през 2016 г. – много по-тежко от случилото се в Гърция.

Три години по-късно нещата изглеждат много по-различни. Макроикономическата стабилност е възстановена и Украйна е по пътя на възстановяването. По-стабилният валутен курс помогна инфлацията да бъде овладяна (до 12,4% миналата година с прогноза за 6% следващата).  

Производството се увеличава за първи път от 2012 г. и нарастна с 2% миналата година – очакването е ръстът да се покачи до 2,8% тази година и до над 3% през 2018 г. Растежът и по-ниската инфлация позволиха влошеният жизнен стандарт да започне да се възстановява. Реалните доходи се повишиха с 11,6% през 2016 г.

Украинското правителство следва политика на дългосрочна фискална стабилност чрез комбинация от намаляване на разходи и данъчна реформа. Бюджетният дефицит от 2,2% миналата година бе доста под тавана от 3,7%, поставен от Международния валутен фонд.

Въпреки че дефицитът се очаква да се раздуе до 3,1% тази година, увеличението идва основно от намаляването на осигуровките върху заплатите, което има за цел да намали разходите за труд и да стимулира икономиката.

Подобреният и опростен данъчен кодекс и ръстът на икономическата активност повишават приходите от подоходния данък и от ДДС в държавния бюджет. Приходите на „Нафтогаз” вече надвишават разходите.  

Следващото голямо предизвикателство е реформата на пенсионната система, която е на дефицит и за която отиват една четвърт от публичните разходи. Световната банка я определя като „главна пробойна в бюджета”.

Планът на финансовия министър Олександър Данилюк в момента е в парламента и има за цел да балансира системата като затегне правилата за получаване на пенсия, разшири основата за плащане на осигуровки и повиши възрастта за пенсиониране.

Дефицитът в пенсионната система в момента надхвърля 6% от БВП и затова реформата е важна, за да изпълни правителството целта си да вкара бюджетния дефицит в рамките на 2% до 2020 г.

Нито един от постигнатите успехи досега нямаше да бъде възможен без международна финансова подкрепа – основно 17,5 милиарда долара кредитна линия от МВФ.

Фактът, че Украйна успя да усвои четири транша от това финансиране на обща стойност 8,38 милиарда долара, само по себе си е постижение. Заради провалените реформи преди нито едно украинско правителство не е успявало да усвои повече от един транш от МВФ.

Сегашното управление заслужава доверие заради предприемането на непопулярни, но необходими реформи, които бяха блокирани от предшествениците им. Като например премахване на субсидиите в енергетиката, които отглеждаха неефективност и корупция.

Правителството заслужава признание и за скоростта, с която предотврати огромен финансов проблем и национализира най-голямата банка в страната – ПриватБанк, която изпадна в несъстоятелност през декември.

Големият тест е как тези промени ще повлияят на настроението на инвеститорите и дали ще позволят на Украйна да привлече толкова необходимия чуждестранен капитал. Преките чуждестранни инвестиции замръзнаха с избухването на военните действия, но сега отново се появиха, макар и колебливо.

Докато повечето от тези пари са свързани с рекапитализацията на банковата система, вече има значителни нови чужди инвестиции и в експортно ориентирани производства, главно в западна Украйна.

Новото споразумение за свободна търговия с ЕС, както и близостта до европейския пазар, създават възможност за Украйна да стане неразделна част от веригите за доставки на континента и да изгради нови производствени центрове, които за заместят загубените индустрии на изток.

Тази година ще донесе още един успех, защото се очаква Украйна да се върне на дълговия пазар и да емитира първите си облигации от 2013 г. насам. По време на сделката за преструктуриране на украинския дълг през 2015 г., това изгледаше много далечна възможност. Но програмата на МВФ още първоначално предвиждаше Украйна да се завърне на пазара през 2017 г. и вече има знаци за инвеститорски интерес.

Тези резултати ще изискват Украйна да продължи и да задълбочи реформите. След пенсионната система идва поземлената реформа, където правителството очаква либерализацията да донесе нови инвестиции и да раздвижи земеделския сектор.

Тази седмица правителството отложи представянето на поземлената реформа пред парламента, където популисти от опозицията се опитват да саботират промените, необходими за отпускането на следващия транш от МВФ.

Моментът на истината ще бъде през есента. Разбира се, необходими са още действия за изкореняване на корупцията, която остава много по-голяма пречка за напредъка на Украйна, отколкото всяка измислена в Кремъл схема.

Много полезна работа вече бе свършена, но възприятието на корупцията остава устойчиво високо. Това е най-важното предизвикателство пред Украйна.

Вече е все по-видно, че стратегията на президента на Русия Владимир Путин да омаловажава Украйна и да увеличава цената за подкрепата на Запада се провали и страната продължава да отбелязва успехи по пътя към икономическата независимост.

От друга страна, точно отцепническите райони в източна Украйна изглежда ще се превърнат в прекомерно тежък товар за Москва. Точно тази динамика, а не съотношението на военните сили, дава шанс на Украйна на възстанови териториалната си цялост. Реформите са, и винаги са били, нейното най-мощното оръжие.

...

Дейвид Кларк е президент на Фондация "Русия" и коментатор на "Файненшъл таймс". Преводът и заглавието са на Клуб Z.