Има тежък дефицит на реализъм в нашата етноинтеграционна политика

07/05/17 05:21
(http://www.klassa.bg/)

Има тежък дефицит на реализъм в нашата етноинтеграционна политика

Мирослав Попов е юрист, съпредседател на Съвета по етническите отношения и правата на човека към Националния съвет на БСП. Работи в областта на етническите въпроси, националната държава и защитата на правата на човека. Бил е заместник-председател на Националния съвет по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет.

"В близките няколко години, ако няма завой в политиката, нас ни чака цяла серия от подобни случаи като Асеновград, Катуница, Гърмен, Орландовци..."

- Господин Попов, размириците в Асеновград не били дневният ред на обществото, според Цецка Цачева. За Радан Кънев те пък били политически инсценирани. Вашият коментар като експерт по етническите отношения за конфликтите между ромите и останалите българи?
- Аз продължавам да се изненадвам от способността на нашето общество и особено на някои медии да се "изненадват" на едни неща, дето се случват вече пети, шести, седми, девети път. Конфликти от този тип, който сега виждаме, са се случили за последните 15 години над 50 пъти. Вярно, не всички бяха така шумно отразени. Става дума за трайна, утвърждаваща се негативна тенденция в българското общество. В някакви моменти натрупаното социално напрежение се освобождава и следва етнически или етнорелигиозен взрив.
- Повтарят се нещата наистина. Кое е важното в този конфликт?
- Първо, забележителната "способност" на общество и медии да избягат от конкретния случай. А конкретният случай е, че едни момчета са закачили и набили едни други момчета и момичета. Този е фактическият въпрос. Бяга се от него, не се изчаква да видим правосъдието как ще се произнесе по него например, а нещата придобиват някаква импозантност, неуместна в случая. Но, казах, това не е нито първият, нито деветият случай, защото предните, примерно десетина подобни събития, завършиха по никакъв начин, думата е никакъв. Нещо се шумя, някакви дискусии се проведоха, някакви хора влизаха в телевизиите, говореха някакви баналности или по-оригинални празнословия и практически стъпки не се предприеха. Надеждата ми е този път нещата да се случат малко по-различно.
- Къде все пак вие виждате проблема? От какво зависи да заживеем с тези хора по-нормално - без омраза и страх?
- От гледна точка на правителствени документи например България сигурно е страната, където има "най-добре подредено законодателство и управленски актове" за ромската интеграция. По брюкселски наредби - всичко е написано точно, ясно, недвусмислено и т.н. От гледна точка на резултатите обаче, нещата са на другата крайност. Проблемът сега го дискутираме за едно конкретно населено място - Асеновград, но по същото време тече процесът в Кечкемет, където български гражданин от ромски произход от Лом вози камиона убиец, в който погинаха 71 мигранти, бежанци, интегрирал се в транснационалните трафиканстки мрежи. Тече и процесът в Берлин за български гражданин от ромски произход блъснал по брутален начин гражданка в метрото. Да не продължавам списъка, всеки може да погледне в новините. Има скандално разминаване между нашите "официозни представи" за ромската интеграция и фактически случващото се в ромските общности. Никак не съм склонен да заема обвинителна позиция спрямо ромите като такива. То противоречи на възгледите ми, на разбиранията ми. Вярното е друго, вярното е, че през изминалите две десетилетия проблемите около интеграцията на ромите бяха дискутирани непочтено, нечестно, а нерядко и неумно. Кои са изходните предпоставки за сегашното доминиращо, аз ще го нарека евробрюкселско, разбиране за интеграцията на ромите, примерно в България и в другите страни от Югоизточна Европа. Изходният пункт е там, че ромите са тотално дискриминирани. Последният човек съм, който ще отрича дискриминацията. Тя безспорно съществува. Но това не е единствената причина.
- Вероятно обаче и вие не сте съгласен с дискриминационните практики да се обяснява много по-широк кръг други проблеми. Например въпросът за неспазването на закона.
- Имал съм тежки спорове с ромски дейци, активисти или проромски правозащитници, които много ревниво реагират, когато тяхната официална картина за един и друг проблем бъде поставена на плоскостта на защитата на закона. Мисля че тук българската държава може да изработи по-прогресивна, по-напредничава визия. Зад всичко това седи една превзетост, че ромите, например в България, винаги са били дискриминирани, винаги са били поставяни в неравностойно положение, от което следва озадачаващият извод, че българите като такива са дискриминаторите. Те са хората, които изграждат несправедливо отношение към ромите. Тази позиция е нечестна. Тя игнорира всичко, което са извършили българското общество и държава в полза на ромите, не го признава и разбира и залага, както се казва, само на едната страна, на една интерпретация и тя, както се вижда, не е съвсем коректна.
- Например много се говори за ромската бедност като че ли другите сме цъфнали и вързали...
- Аз съм съпоставял социално-икономически изследвания и стигнах до извода, че днес, през 2017 г., няма съществени разлики между социално-икономическия статус на голямата част от българското общество и на голямата част от ромските общности. Смекчени са различията. Да, факт е, че в ромските многодетни семейства доходът спада на базата на многодетството, но това е обяснение, което е очевидно за всеки. Делът на ромските милионери сред цялата ромска общност е съответстващ на дела на милионерите в българското общество като цяло. Не е вярна и една друга предпоставка, че ромите са винаги долната класа на българското общество. Това просто не е така. Вярно е обаче, че в ромските общности социалната пирамида е по-изострена - има малка тънка върхушка, има няколкостотин много богати роми и има наистина едно по-ниско средно равнище от гледна точка на дохода и по-широката основа. Освен това днес се прикрива елементарният факт, че ромите бяха малко по-добре през 2006, 2007, 2008, 2009 г., когато икономиката ни вървеше нагоре, когато имаше работа и когато огромната част от българските граждани от ромски произход, живеещи в страната, се хванаха да работят, защото заплатите бяха приемливи за тях. Ето тук е разковничето. Вместо да кажем, дайте да изследваме доходите в България, се отива към някакви спекулативни преценки.
- Но от Брюксел не спират да ни съветват да интегрираме ромите, тоест да си ги държим тук, а не да им се пречкат из краката в уредените им държави. Нищо, че тази интеграция е зачената в грях...
- Най-сериозният въпрос за мен в този момент е дефицитът на реализъм в българската етноинтеграционна политика. Ние не можем да кажем, след като сме вложили еди колко си десетки или стотици милиони за ромска интеграция, какво сме постигнали. Постигнали сме това, че известни кръгове, аз познавам много млади роми и хора на средна възраст, които наистина отлично са се интегрирали в европейското общество, не в българското, придобили са европейски обноски, начин на поведение, контакти по всички точки на Стария континент. Да, това вече наистина е европейска средна ромска класа, такива хора има, това е едната част. Има, разбира се, и други. Неефективното функциониране на правозащитната ни система е с проблеми по отношение и на българи, и на роми, и на турци. Ясно е, че този преход, който някои никак не искат да нарекат криминален, е разкрил, така да се каже, криминални сектори във всяка етническа общност. Вярно е и още нещо, че ромските престъпни общности повече бият в очите на средния българин. Това е факт, това трябва да се признае. Като види тези ромски черни мерцедеси, можем да си представим какво му се случва в душата на човека, който работи за едната заплата. И последният, много неприятен момент е, че ромите са оцелели през последните 800 години и в България, и в цяла Европа на база това, че много внимателно са наблюдавали какво върши и какво се случва с, така да се каже, доминиращият етнос, гостоприемникът, ако щете. Много по-наблюдателни са, отколкото примерно средният българин. По тази причина стремежът им да се запознаят с всеки по-висшестоящ е много по-силен, отколкото у средния българин. Всичко може да видите, но не и ром, който да няма някой, който да е там някъде по институциите, по властта, който може да си говори с високопоставените. Тъй че забележителна наивност проявяваме като общество към тези неща. Що се отнася до ромските етнически конфликти, мисля си, че в близките няколко години, ако няма завой в политиката, а той е необходим, нас ни чака цяла серия от подобни на Асеновград, на Катуница, на Гърмен и Орландовци, на "Красна поляна" и т.н.
Всички предпоставки са налице, ако няма завой в политиката.
- Какво трябва да включва този завой?
- Повече социален реализъм, по-малко бюрократични псевдодоклади и отчети, повече работа, повече грижи за действителната трудова реализация на хората от ромски произход и по-малко буфо правозащитничество.
- Можем ли да кажем, че това би бил гръбнакът на една национална политика в трудните взаимоотношения с ромите? Стига да има кой да я провежда и държавата да си застане на мястото...
- Най-добре би било.