Адв. Александър Кашъмов: Стенограмите от заседания на КСНС един ден ще видят „бял свят”

Коментар на адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програма Достъп до информация по повод стенограмите "КТБ" и разсекретяването на разговорите от Консултативните съвети за национална сигурност (КСНС) при президента в годините назад. Публикуваме текста от страницата на ПДИ.

През последните два месеца състави на Административен съд – София град постановиха решения, с които отмениха като незаконосъобразни отказите на главния секретар на президента на Република България да предостави достъп до съдържанието на две стенограми, съставени при проведени при президента Росен Плевнелиев консултации на 29 юни и 14 юли 2014 г. Консултациите са свързани кризата, възникнала около проблемите с Корпоративна търговска банка (КТБ). На срещите са участвали президентът, лидерите на парламентарно представените партии, народни представители, народен представител от Европейския парламент, представители на правителството, на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ), главния прокурор. Тези срещи са част от обществения дебат около проблемите с КТБ, които доведоха последователно до затварянето на банката, отнемането на лиценза й и обявяването й в несъстоятелност. Тeзи консултации целят приемането на различни мерки, в това число законодателни, за справянето с кризата.

Искания за достъп до информация и откази

Наличието на записи от двете срещи при президента генерира висок обществен интерес. През мандата на президента Росен Плевнелиев са били подадени няколко заявления за достъп до тях, но са получили отказ. Жалби срещу отказите на президентството по това време няма. Като че ли в периода 2014 – 2016 г. е налице естествено разбиране, че общественият смут от събитията около банката е твърде близо във времето и наскоро стабилизираната система заслужава защита от рискована публичност.

В началото на мандата на президента Румен Радев интересът към узнаване на съдържанието на стенограмите се възроди. Това е донякъде естествено, тъй като не за първи път при смяна на властта в дадена институция се констатира желание за по-голяма прозрачност по въпрос, който е бил поставян в миналия й мандат. Такъв беше например казусът с информация относно помилванията, която бе поискана от президента Росен Плевнелиев непосредствено след встъпването му в длъжност в началото на 2001 г., след като информацията бе отказана от администрацията на предшественика му президента Георги Първанов. От публикация в сайта „Биволъ” на основата на отговор от президентството стана ясно, че броят на подадените заявления за достъп до стенограмите е общо 45. Това число дава минималния брой такива заявления, доколкото съществуват заявления, които не са отразени в дадената от президентството справка (например липсват данни за подаденото от журналиста от Би Ай Ти Илия Вълков заявление).[1]

Достъпът до текста на първата от двете стенограми бе отказан по заявления на различни заявители в началото на 2017г. с позоваване на т.нар. „професионална тайна”, регламентирана в чл.63, ал.1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ). Втората стенограма се оказа, че е била класифицирана като държавна тайна с ниво на защита „поверително”, поради което достъпът и до нея бе ограничен на основание това ограничение. Отказите бяха връчени в писмен вид на различните жалбоподатели.

Паралелно на тези писмени мотиви за отказ, по които се произнесе съдът, в публичното пространство бяха направени различни коментари. Беше изразено становището, че изказванията на висшите политици по време на срещи с подобен формат е полезно да бъдат защитени от публичност с цел те свободно да си изразяват мнението и срещите да имат полезен за обществото ефект. Че откриването на стенограмите от Консултативния съвет за национална сигурност при президента може да навреди на обществения интерес. Друго изразено становище бе, че информационната стойност на стенограмите вероятно не е висока. Поставяше се и въпросът какво очакват питащите да научат от съдържанието на проведените при президента Плевнелиев дискусии.

Консултации при президента или Съвет за национална сигурност?

След публикуването на стенограмата от 29 юни 2014 г. като последица от съдебно решение стана ясно, че не става въпрос за обсъждане, проведено в рамките на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), а за консултации при президента извън този формат. Следователно по начало не е поставен въпросът за „откриване” на тези стенограми за широк достъп. Впрочем скорошно заявление за достъп до информация, подадено от журналиста от в.”Капитал” Росен Босев разкри, че стенограмите от КСНС се маркират надлежно с грифове съгласно Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), за много от които срокът за защита съгласно закона не е изтекъл. Тук обаче се изяснява и друг важен момент. Дори стенограмите от заседания на КСНС един ден ще видят „бял свят” и ще станат достъпни по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Това следва от изрична разпоредба в Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), според която след изтичане на срока на защита поставеният гриф се премахва и документът става достъпен по реда на ЗДОИ (чл.34, ал.3 от ЗЗКИ). Тоест, важно е да се знае, че при настоящото законодателство „вечна тайна” няма. Това законодателно решение е в съответствие с принципите на правото и международните стандарти относно достъпа до информация и неговите ограничения.

Ограничението, свързано с „професионална тайна”

Според Закона за кредитните институции, професионална тайна е информацията, която БНБ придобива или създава за целите на банковия надзор или във връзка с него (чл.63, ал.1). В решението на Административен съд – София град по делото (адм. дело № 1178/2017 г.), заведено от журналиста Атанас Чобанов от сайта „Биволъ” съдът приема, че не са изложени никакви мотиви за наличие на „професионална тайна” в стенограмата (по смисъла на Закона за кредитните институции). Отбелязано е, че макар хипотетично е възможно в разговорите да се съдържа информация, която под формата на консултация да представлява „професионална тайна”. Още тук обаче е изразено известно съмнение, че е възможно дискусията в нейната цялост да съдържа такава тайна. Същевременно е посочено, че липсва пълно съвпадане между служебните лица, които работят с такава професионална тайна по смисъла на ЗКИ и присъстващите на срещата при президента. Също така, административният съд подчертава, че консултациите при президента на РБ, проведени на 29.06.2014 г. са се състояли именно във връзка с обсъждане на опити за дестабилизиране на банковата система и необходимите мерки за гарантиране на банковата стабилност в страната, като на тях управителят на БНБ е направил анализ на ситуацията. „Тази мотивировка не се вмества в афишираната „професионална тайна”, е изводът на съда.

Ограничението, свързано със защитата на държавна тайна

Според отказа на президенството по делото, образувано по жалба на журналиста Илия Вълков от Би Ай Ти, информацията за проведените дискусии на 14 юли 2014 г. е класифицирана на основание две разпоредби от Закона за защита на класифицираната информация. В решението на Административен съд – София град по това дело (адм. дело № 1781/2017 г.) се приема, че търсената информация безспорно е обществена, тъй като е свързана с обществения живот в страната. Това е така, тъй като тя се отнася до обсъжданията и решенията по повод възникналата банкова криза, въпрос с особено голяма обществена значимост. Според съда, тази информация дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължения субект. В решението се приема, че публичното оповестяване на всички факти, свързани с фалита на КТБ и последиците от това, към юли 2014 г. действително би довело до повишаване на напрежението в обществото с непредсказуеми последици. Всички тези събития обаче са с давност от почти три години, тоест данните, изнесени пред присъстващите на консултацията на 14.07.2014г., касаещи финансовата стабилност на държавата и оттам националната сигурност, са загубили своята актуалност.

В решението е прието, че въпреки че исканият документ е класифициран, отказът е незаконосъобразен. Не е достатъчно, според съда, ответникът да се позове само на обстоятелството, че информацията е класифицирана, без да разгледа случая по същество и да извърши оценка на риска от предоставянето на исканата информация в съответствие със закона (чл.28, ал.2, т.3 от ЗЗКИ). Отбелязва се още, че в отказа не са изложени и мотиви какво е наложило класифицирането на информацията и на какво основание тя е класифицирана, като основанието за това се установява едва от представено по делото писмо на главния секретар на президента. Обратно на тезата на ответника, според съда отказ за достъп при наличие на класифицирана информация не се постановява „по презумпция“ без излагане на мотиви.

Освен това изразените мнения и становища на присъстващите на срещата няма как да представляват, и то изцяло, информация съгласно цитираните в отказа основания. Като се погледнат съответните разпоредби от ЗЗКИ се вижда, че според президентството съдържанието на втората стенограма следва да се ползва от защитата на материали на Министерския съвет , касаещи стратегическия потенциал на държавата и стратегически поръчки или документи за преговори по сключване на финансови договори с общодържавно значение (т.26 от раздел ІІ и т.1 от раздел ІІІ от приложение № 1 към ЗЗКИ).

Най-сетне, не е разгледана възможността за частичен достъп до информацията.

Ограничението, свързано със защитата на дискусии

Любопитното е, че такова основание за отказ по-скоро не се сочи от президенството. Това е обяснимо с обстоятелството,че съгласно закона такова основание не може да се прилага след изтичането на 2 години от създаването на информацията (чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ). В сравнителноправен аспект, информацията относно обсъжданията по определени въпроси могат да бъдат ограничени при определени обстоятелства. Според приложимия за документите на Европейския съюз Регламент № 1049/2001 достъпът до документи, съдържащи мнения за вътрешно ползване и предварителни консултации, може да бъде ограничен, ако се уврежда процесът на вземане на решения в институцията, освен ако не е налице надделяващ обществен интерес (чл. 4, пар.3, изр.2). Така установяваме, че у нас уредбата е сходна. Според чл.13, ал.4 от ЗДОИ достъпът до мнение и становища преди приемане на крайно решение не може да се ограничава в случаите на надделяващ обществен интерес.

През годините постепенно бе създавана съдебна практика по приложението на този текст. През 2001 г. администрацията на Министерския съвет отказа да предостави на журналиста Алексей Лазаров от в.”Капитал” достъп до стенограма от заседание на правителството. След изтичането на няколко години от решението на съда информацията да бъде предоставена, първото правителство на Борисов взе решение за публикуване на стенограмите от заседанията му онлайн. През 2010 г. администрацията на президента Първанов отказа достъп до стенограмата от срещата му с руския министър-председател Владимир Путин през 2008 г. След решение на Административния съд – София град президентството публикува цялото съдържание на стенограмата.

Някои заключителни бележки

В ден днешен виждаме, че всички опасения за рисковете вследствие на публикуването на стенограмите на правителствените заседания или на срещите на държавни глави са останали в миналото. Видя се също така, че никакви катаклизми не произтекоха от публикуването на стенограмата от 29 юни 2014 г. Чуха се някои нестройни гласове, че нищо ново не се било научило.

Напротив, узна се за първи път истинската информация за това какво са обсъждали висшите държавни фигури и какви аргументи са излагали. Узна се също така, че макар в определени случаи да е полезно с цел уталожване на общественото напрежение дадена информация да остане за известно време в тайна, прозрачността на процеса на вземането на решения изисква винаги да дойде момент, в който тази тайна се премахва и гражданите имат право да четат. Защото управлението на една демократична държава може да се осъществява само на „слънчева светлина”. Едни от гражданите виждат в проведената тогава дискусия разумна и ориентирана към общия интерес дейност, докато други критикуват политиците. Всеки има правото на собствено мнение, което обаче е важно да е информирано, за да може впоследствие да се осъществи информиран избор.

Може да се каже, че още една страница от напредването към по-голяма прозрачност и отчетност бе отгърната, като се видя, че някои опасения няма да се сбъднат. Очакваме дейността на президентската администрация по декласифицирането на втората стенограма, съгласно съдебното решение и направената от президента Радев публична заявка.

_______

[1] Възможно е в справката да са отразени само заявленията за достъп до първата стенограма, но не и тези, с които се иска достъп до втората стенограма.

Прочети цялата новина https://offnews.bg//analizi-i-komentari/adv-aleksandar-kashamov-stenogramite-ot-zasedania-na-ksns-edin-den-s-659873.html

Свързани новини: