В България се провежда грешна политика по доходите, която отглежда търтеи и готованци. Тази критика отправи Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по време на формалното разглеждане на постановлението на Министерски съвет за определяне на новия размер на минималната работна заплата.

То бе обжалвано в съда от страна на работодателите заради неспазване на процедурата за съгласуваност в Тристранния съвет.

Велев заяви, че няма нужда от драстични мерки на пазара на труда. Той определи исканите от синдикатите политики за увеличаване на доходите като "глупости".

"Няма проблем с преразпределението на брутния вътрешен продукт. Ние произвеждаме 15% от средния европеец на час, а получаваме 21% от средния европеец. Това са данните на Евростат", констатира Васил Велев.

Според него възнагражденията в България изпреварват производителността на труда от тези в ЕС. По думите му ръстът на производителността у нас изостава чувствително от 2010 г. насам.

"Ние имаме петата най-висока минимална работна заплата в ЕС. С тази производителност на труда в Чехия минималната работна заплата би била 132 евро, а в Румъния би била 217 евро, у нас обаче е 241 евро", каза още Велев.

Велев отчете, че страната ни е с най-големия ръст на минималната работна заплата за последните десет години. Според него там, където няма определяна минимална работна заплата безработицата е по-ниска, а средната работна заплата е 1,6 по-висока.

От Българска търговско-промишлена палата заявиха, че подкрепят инициативата на социалното министерство за въвеждане на механизъм за определяне на минималната работна заплата.

Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков обясни, че приемането на Постановлението на МС за определяне на нов размер от 1 януари 2017 г., се налага в отговор на мотивите на Върховния административен съд, с които аналогично постановление на МС е било отменено, защото процедурата за съгласуване в Националния съвет за тристранно сътрудничество не е била спазена.