Световен народен фронт срещу фашизма и олигархията

Социалистическата глобализация почива на кооперативни начала – взаимопомощ и равнопоставеност между държавите, независимо от тяхната територия и население

Още от дълбока древност икономическите условия на живот разделят човешките общества на господстващи и потискани обществени класи. Под тяхно въздействие и най-вече на постоянното усъвършенстване на средствата за производство се извършва разделението на обществения труд и са се появили частната собственост, стоковото производство и парите.

Вследствие на формирането на класи от потискащи и потискани, богати и бедни хора, в обществото възникват социални и военни конфликги. Човешката история е изпълнена с борби между класите — робовладелци и роби, феодали и крепостни селяни, капиталисти (буржоазия) и наемни работници (пролетариат).

След Втората световна война (1939–1945 г.) в глобалното общество е формирана класа на финансовите олигарси. Тази класа е образувана основно от разрасналата се капиталистическа фракция на отвъдокеанските банкови капиталисти. Нейните интереси се отстояват от неолибералите, които прилагат политика, насочена към неоколонизиране и ограбване на страните и създаване на глобална държава. През 90-те години на ХХ век, когато се извърши повсеместна компютъризация и глобализация на националните финансови и военни организации, въпросната класа установи абсолютно господство над народите на Земята.

След 2014 г. в света настъпиха промени, които бележат

началото на края на глобалното господство на класата на отвъдокеанските финансови олигарси.

Значително е ускорен процеса на преминаване от еднополюсен (командван от Америка) към многополюсен свят. Това стана под влияние на редица събития: Русия надмина САЩ в ракетостроенето; социалистически Китай отново стана най-голямата икономика в света (по паритет на покупателната способност на БВП) и започна реализацията на грандиозен инфраструктурен и енергиен проект по древния „път на коприната”.

Вече над едно десетилетие след началото (2008 г.) на глобалната капиталистическа криза, американската икономика има вял (под 2% годишно) икономически растеж. В големите страни-членки на ЕС (Германия, Франция, Испания, Италия) средногодишният икономически растеж е едва около 1–2 %. Постоянно се увеличава масовата бедност и безработица и се разкриват случаи на „модерно робство”. Правят се огромни непроизводителни разходи за издръжка на паразитни евроинтеграционни организационни структури и „неправителствени организации”.

На състоялото се на 1 юли 2016 г. в Пекин тържество по случай 95 годишнината от основаването на Китайската комунистическа партия (ККП),

китайският лидер Си Дзинпин е заявил, че скоро ще се стигне до „пренареждане на света”

, тъй като ЕС „постепенно се руши”, а икономиката на САЩ „търпи крах”. Той призовал да бъде създаден руско-китайски „съюз, пред който алиансът НАТО ще бъде безсилен и това ще сложи край на империалистическите амбиции на Запада”.

През следващите десетина години ще се ограничава ролята на долара в световната търговия. Все повече ще нараства делът на китайския юан и на други национални валути.

Но неолибералите и другите представители на класата на отвъдокеанските финансови олигарси продължават да бранят глобалното си господство. На териториите на бившите социалистически страни в Европа се разполагат американски и натовски войски и координационни центрове, чиято мисия е да пазят богатствата на чужденците и държавната власт на проамериканските буржоазни партии (включително социалдемократически) и да бъдат сплашвани и угнетявани източноевропейските народи.

Ето защо наред с Русия, социалистически Китай и други държави, в борбата срещу неоколонизаторската политика на класата на финансовите олигарси би трябвало да се включат партии и движения на трудовите хора, включително прогресивните интелектуалци от всички страни.

Това се налага и поради обстоятелството, че сегашните комунистически партии на европейския континент са малобройни, маргинализирани и с догматични програми. Повечето от предишните и настоящите им лидери са репресирани от властващите „демократи” и неолиберали и оклеветени по буржоазните медии.

В борбата срещу класата на отвъдокеанските финансови олигарси,

трудовите хора не могат да разчитат на Партията на европейските социалисти (ПЕС).

Нейните лидери водят евроатлантическа и пронатовска политика, която е насочена срещу народите на Русия и Китай и е в интерес предимно на финансовата олигархия.

Днес лидерите на партиите на европейските социалдемократи и социалисти олицетворяват буржоазното лицемерие и лукавство. Те се представят за „леви”, за „автентични” представители на хората на наемния труд, но фактически обслужват интересите на буржоазията. Подхранват илюзията, че в условията на капитализма е възможно да се премахне масовата бедност и мизерия в нашето общество. Залъгват трудовите хора, като предлагат и рекламират европейски програми за „временна трудова заетост”, посредством които определени капиталисти получават народни пари. Такива пари се дават на капиталистически фирми и под формата на „борба с младежката безработица”.

Лидерите на европейските социалдемократи способстват за укрепване на глобалното господство на отвъдокеанската класа на финансовите олигарси като поддържат нейния инструмент — военно-политическия алианс НАТО. А според западни военни експерти, НАТО съществува, „за да държи американците вътре в Европа, германците послушни, а руснаците — извън Европа” (Ангел Димов, Българската геополитика, ИК „Христо Ботев”, С. 2015 г. с. 56).

При така сложилите се международни отношения е

необходимо да се работи за сближаване и съюзяване на трудовите хора от всички страни.

Организирано да се води борба за тяхното освобождаване от робството на класата на отвъдокеанските финансови олигарси.

Борбата срещу класата на финансовите олигарси би трябвало да се води от световен народен фронт, начело с руски и китайски партии и идеолози. Този фронт може да включва партии (комунистически, социалистически, трудови, работнически), които се борят за спечелване на държавната власт в своите страни, за народовластие и изграждане на справедливо, социалистическо общество. Формирането на такова общество би трябвало да почива на следните принципи:

• развитие на национална икономика, в която да преобладава обществената (държавна и кооперативна) собственост върху банки, предприяти и земеделски стопанства;

• ограничаване тенденцията на разслояване на обществото на бедни и богати класи чрез данъчни, пазарни и социални механизми;

• разгръщане на справедлива, социалистическа глобализация (интернационализация) на политическия, стопанския и духовния живот на народите.

Социалистическата глобализация почива на кооперативни начала – взаимопомощ и равнопоставеност между държавите, независимо от броя на тяхното население. Така е изграден например Евразийският икономически съюз, където всяка държава-членка има един глас в управлението.

Движението за създаване на Световен народен фронт може да бъде организирано по инициатива на отделни партии, но за да постигне успех в трудната борба с мощната богаташка класа на финансовите олигарси, това движение би следвало да се ръководи от братска Русия.

Проф. Ангел Димов

* Текстът е доклад, произнесен на Конференцията „Антикомунизмът в България при прехода към капитализъм след 1989 година”

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител