България чества 167 години от рождението на Иван Вазов

На 9 юли България чества 167 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов, припомня БГНЕС. "На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга, на твойте сълзи и въздишки, на твойте страсти и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело… ... Дано таз вяра, туй мечтанье не се разбие в някой брег и твоя зов да не остане като в пустинята без ек", пише Иван Минчов Вазов в стихотворението си "На България". Роденият на 9 юли 1850 г. в Сопот и починал на 22 септември 1921 г. в София автор винаги е носил България в себе си. България му отвръща със същото като той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите. Иван Вазов е роден в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. "Борът" е първото му публикувано стихотворение отпечатано през 1870 година в "Периодическо списание". Макар Събка Вазова - майка му да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен в Румъния-при чичо си. Недоволен от решението на баща си една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее в кръчмата на Нено Тодоров сред хъшове. Именно и Браила се запознава и с Христо Ботев и тогава той създава повестта "Немили-недраги". През 1871 година се завръща в България и се отдава на образователното дело - учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. През 1876 година Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки - "Пряпорец и гусла" и "Тъгите на България". Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1885). За кратко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия - град Пловдив, където развива широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция. В Пловдив става главен редактор на списание "Наука", а заедно с Константин Величков основават списание "Зора". Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където създава шедьовъра на българската класика - "Под игото". През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се установява в София, където живее до края на дните си през 1921 година. "Вазов трябва да бъде запомнен с неговия дух и това, което носи в себе си. Вярвам, че за истински четящите хора той никога не си е отивал. Този дух, който той предава чрез творбите си е нещото, което може да запали всеки човек да чете. Всички сме започнали от Иван Вазов. Всичко хубаво се е събудило в нас чрез неговите творби. Това е най-важното при него-духът му, вярата, любовта към природата и по принцип, оптимистичният подход към живота и то в трудни времена", коментира пред БГНЕС Виктория Алберт от книжарница "Хеликон". Според нея Иван Вазов винаги е актуален. Неговият хумор, който е много тънък и специфичен, майсторството на перото му, всичко в неговите произведения, е актуално. Най-вече това футуристично мислене, толкова специфично за малка част от първите професионални писатели по онова време. "Иван Вазов е актуален и годишнината от неговия рожден ден е прекрасен повод да събудим родолюбието в себе си. Да си спомним, че сме имали много ценни писатели в миналото, които могат да бъдат прекрасна основа и учители за съвременните автори", смята Алберт.  

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/bulgaria-chestva-167-godini-ot-rozhdenieto-na-ivan-vazov-news266375.html

Свързани новини: