Компютърен програмист и лекар остават най-предпочитаните професии за последното десетилетие. Това показват данни от проучване на "Алфа рисърч", проведено в периода 12 – 22 юни 2017 г. сред 1024 пълнолетни граждани от цялата страна. Отношението към тези две професии обаче следва различни тенденции. Докато компютърните специалности бележат ръст от 28% през 2008 г. до 36% към днешна дата, то атрактивността на лекарската професия намалява от 27% на 25%. Икономистите остават трети по предпочитание, запазвайки непроменен дела си за последните 10 години (20%).

Ето пълната класация към днешна дата:

1. Компютърен програмист 36%

2. Лекар 25%

3. Икономист 20%

4. Инженер 19%

5. Адвокат 16%

6. Митничар 7%

7. Полицай 7%

8. Военен 7%

9. Учител 6%

10. Журналист 5%

11. Политик 5%

12. Готвач, ресторантьор - 4%

13. Квалифициран специалист за... 3%

14. Рехабилитатор 3%

15. Художник, артист, музикант 3%

16. Водопровдчик, строител 3%

17. Шофьор 3%

18. Фермер 2%

Компютърните специалности са най-желана кариера за децата на хората с по-висок социално-материален статус. Към тях се ориентират  включително и  част от децата на представителите на свободните професии, които доскоро се характеризираха с най-висок коефициент на "самовъзпроизвеждане".

Известен положителен тренд е налице в нагласите към силно дефицитните през последните години инженерни специалности: от 15% през 2008 г. до 19% през 2017 г. Този ръст обаче продължава да е недостатъчен, за да покрие нуждите на индустриалното производство.

Въпреки опитите за реформи през последните години, интересът към едни от професиите с най-голяма обществена значимост – тези на учителите и полицаите, остава много нисък. Те запазват стабилност през последното десетилетие, като през 2017г. заемат съответно девето  (6%)  и седмо (7%) място по предпочитания. 

В сравнение с 2008 г. привлекателност и престиж губят професии като адвокат (спад от 25% на 16%), митничар (от 13% на 7%), политик (от 9% на 5%) и журналист (от 7% на 5%). 

В страните с високо развити икономики ученето през целия живот постепенно се превръща във важен стимул и фактор за по-голяма конкурентноспособност и по-високи доходи. За разлика от тях, в България интересът към престижни специалности не е съпроводен от мотивация за повишаване на образованието и усъвършенстване на професионалните умения. Едва 13% от българите са преминали някакви курсове за обучение, или повишаване на квалификация през последните две години. Относително най-популярни са курсовете за преквалификация (5.4%), следвани от шофьорските курсове (2.7%). Едва след тях остават университетското образование (2.4%), обучения по различни компетентности – езикови, компютърни и пр. (2.3%) и курсове, свързани с хобита (1.2%). 

Сравнително изследване на Евростат от 2016 г. също регистрира ниска активност в курсове за обучение сред българите - 8% от населението между 18 г. и 64 г. са участвали в обучителни или образователни курсове в последните четири седмици. Тази тенденция е сходна с други държави от Централна и Източна Европа като Румъния (7%), Хърватска (9%) и Словакия (9.5%).  Доста по-различна е ситуацията в скандинавските държави, където над 30 на сто са участвали в подобни курсове. Дори и в Естония този процент е значително по-висок, отколкото у нас – 21 на сто. 

Делът на младите хора между 20 и 34 години, които нито учат, нито работят, е висок - 21.4%. през 2015 г. По данни на Евростат това е едно от най-високите равнища в ЕС. Според Националния план за действие по заетостта,  60.2% от безработните младежи до 29 г. през 2016 г. са без квалификация и специалност. 69% от продължително безработните също са без квалификация.

Най-сериозна е образователната активност на 18 – 30 годишните. 35% от тях са участвали в обучителни програми. С нарастване на възрастта логично намалява мотивацията и интереса към увеличаване на образованието или квалификацията. При хората над 61 години този процент спада до 3%.

Състоянието на икономиката, трудовият пазар и равнището на доходите са факторите, които допринасят за запазващата се поляризация на общественото мнение относно по-подходящите възможности за трудова реализация: 57% от българите биха посъветвали своите или близки деца да потърсят възможности в България, докато 41% биха ги насърчили да работят в чужбина.