07/10/17 12:16
(http://www.clubz.bg/)

Почина Иля Глазунов, събрал Христос и Сталин в соцреализма

На 88-годишна възраст в неделя е починал Иля Глазунов — художник, приживе завоювал официалното признание и статут на национална гордост на Русия. Народен художник на СССР, академик на Руската художествена академия, основател и безсменен ректор на Руската академия за живопис и скулптура, създател на хиляди платна… Едва ли в Русия ще се намери друг живописец, чиято слава да може да се сравни с тази на Глазунов — освен всичко друго, Иля Сергеевич първи в руското изобразително изкуство се научи да превръща своите изложби в шоу.

Опашка за изложба на Глазунов — това беше верен белег за късната съветска епоха. Обикаляща два пъти гигантската сграда на московския Манеж, навалицата не изчезваше независимо от студа и снеговалежа. На опашката, не по-малка от тази пред Джокондата, се редяха представители на всички съсловия – от студенти и гимназисти, до работници, инженери и учители. Последната изложба на Глазунов в Манежа беше преди три години. Вход свободен. А в живота му, изпълнен с борба, имаше непримирими противоречия — ту с властите, ту с гилдията (чието мнение, впрочем, Иля Глазунов предпочита да не забелязва).

Иля Глазунов (1930 – 2017). Снимка: ТАСС

Роден на 10 юни 1930 г. в Ленинград, майка му е дъщеря на статски съветник, а баща му историк, произхождащ от богато търговско семейство. В блокадата губи родителите си. Самият той, 12-годишен, е изведен от града по леда на Ладожското езеро. Завърнал се, през 1951 бъдещият художник постъпва в Ленинградския институт за живопис, скулптура и архитектура „И. Е. Репин“ (бившата Императорска художествена академия). Първите известни графични цикли на Глазунов — „Град”, „Образи от  Русия”, но преди всичко илюстрациите към Достоевски – представили младия художника като вещ в академическото рисуване и удостоили го с Гран при на международния конкурс в Прага през 1956-а. А след година 80 негови графики — небивало събитие за начинаещ художник — били изложени в Централния дом на работниците в сферата на изкуствата в Москва.

„Двама“, 1956 г.

Животоописанието му от онова време все повече напомня на апокриф. По спомени на някои съвременници, още първата му изложба го прославила. Според мемоарите на други, тя не му помогнала много: Глазунов изпаднал в немилост, след като като дипломна работа предложил картината си „Пътищата на войната”. На платното било изобразено отстъплението на съветските войски през 1941 г. и началството на института било против:

„Войната е характерна с победата, а вие възвеличавате отстъплението”.

В този случай важна е не толкова оценката, колкото обстоятелството, че критиците все по-често започват да обръщат внимание на това какво изобразява Глазунов, а не как. В крайна сметка той предлага за дипломна работа друга картина, а тази изложил в Манежа. На петия ден изложбата е закрита, а картината, по едни сведения веднага изгорена, а по спомените на художника – откупена от Военния музей, където била изгубена. Но през 80-те авторът я възстановява.

„Пътищата на войната“, 1984 г.

В историята на съветското изкуство влиза и платното „Мистерията на XX век“, от 1987 г., в което Глазунов изобразява най-големите политически лидери и дейци на литературата и изкуството на столетието. Сред героите на картината се оказва и Солженицин, по онова време забранен в СССР. Ето как коментира това самият художник:

„Мисля, че именно заради Александър Исаевич картината беше забранена за показване в СССР, а аз имах сериозни проблеми. Включително и заплахи за отнемане на съветското поданство и изгонване от страната в рамките на 24 часа…“.

„Мистерията на ХХ век“ – трета версия на картината от 1999 г.

Проблемите действително се изразяват в мигновена забрана за показване на картината, но е трудно да се повярва, че заплахите са били реални: през почти целия си съзнателен живот Иля Глазунов има официален ангел-пазител — авторът на химни Сергей Владимирович Михалков. Двамата се запознават през 1958-а. Михалков представя художника на министъра на културата на СССР Екатерина Фурцева, а от нея Глазунов веднага получава квартира и 40-метрово ателие. Високото покровителство по онова време гарантирало немислимите за други художници задгранични командировки и специални поръчки — Глазунов рисува портрети на съветски герои и италиански кинозвезди, позират му Фелини, Сикейрос, кралят на Швеция Густав и Йосиф Кобзон.

Когато през 2015 г. става известно, че реставрираният по проект на Глазунов 14-и корпус в Кремъл ще бъде разрушен, художникът, разбира се, се оплака:

„Това, което аз наистина бих разрушил без всякакво съжаление, е тази грозна стъклена кутия, построена от Хрушчов, наречена Кремълски дворец“.

Но и в Кремълския дворец има зала, декорирана от Иля Глазунов заедно със сина му Иван.

Привързаността на художника към соцреалистическия мейнстрим, православно-националния патос в картините му и активното, ако не и войнствено, неприемане на авангарда и абстрактното изкуство във всичките му проявления, изглежда само засилват позициите на Глазунов. Той не се страхува да се прочуе като ретрограден – и в днешна Русия това бе оценено, а усилията му възнаградени: през 2004 г. срещу  Пушкинския музей на изобразителните изкуства бе открита собствена картинна галерия на Иля Глазунов. В нея винаги има много народ.

„Моят живот“, 1994 г.
„Вечната Русия“, 1988 г.

Площад Славейков

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване