На 88-годишна възраст в неделя е починал Иля Глазунов — художник, приживе завоювал официалното признание и статут на национална гордост на Русия. Народен художник на СССР, академик на Руската художествена академия, основател и безсменен ректор на Руската академия за живопис и скулптура, създател на хиляди платна… Едва ли в Русия ще се намери друг живописец, чиято слава да може да се сравни с тази на Глазунов — освен всичко друго, Иля Сергеевич първи в руското изобразително изкуство се научи да превръща своите изложби в шоу.

Опашка за изложба на Глазунов — това беше верен белег за късната съветска епоха. Обикаляща два пъти гигантската сграда на московския Манеж, навалицата не изчезваше независимо от студа и снеговалежа. На опашката, не по-малка от тази пред Джокондата, се редяха представители на всички съсловия – от студенти и гимназисти, до работници, инженери и учители. Последната изложба на Глазунов в Манежа беше преди три години. Вход свободен. А в живота му, изпълнен с борба, имаше непримирими противоречия — ту с властите, ту с гилдията (чието мнение, впрочем, Иля Глазунов предпочита да не забелязва).

Роден на 10 юни 1930 г. в Ленинград, майка му е дъщеря на статски съветник, а баща му историк, произхождащ от богато търговско семейство. В блокадата губи родителите си. Самият той, 12-годишен, е изведен от града по леда на Ладожското езеро. Завърнал се, през 1951 бъдещият художник постъпва в Ленинградския институт за живопис, скулптура и архитектура „И. Е. Репин“ (бившата Императорска художествена академия). Първите известни графични цикли на Глазунов — „Град”, „Образи от  Русия”, но преди всичко илюстрациите към Достоевски – представили младия художника като вещ в академическото рисуване и удостоили го с Гран при на международния конкурс в Прага през 1956-а. А след година 80 негови графики — небивало събитие за начинаещ художник — били изложени в Централния дом на работниците в сферата на изкуствата в Москва.

Животоописанието му от онова време все повече напомня на апокриф. По спомени на някои съвременници, още първата му изложба го прославила. Според мемоарите на други, тя не му помогнала много: Глазунов изпаднал в немилост, след като като дипломна работа предложил картината си „Пътищата на войната”. На платното било изобразено отстъплението на съветските войски през 1941 г. и началството на института било против:

„Войната е характерна с победата, а вие възвеличавате отстъплението”.

В този случай важна е не толкова оценката, колкото обстоятелството, че критиците все по-често започват да обръщат внимание на това какво изобразява Глазунов, а не как. В крайна сметка той предлага за дипломна работа друга картина, а тази изложил в Манежа. На петия ден изложбата е закрита, а картината, по едни сведения веднага изгорена, а по спомените на художника – откупена от Военния музей, където била изгубена. Но през 80-те авторът я възстановява.

В историята на съветското изкуство влиза и платното „Мистерията на XX век“, от 1987 г., в което Глазунов изобразява най-големите политически лидери и дейци на литературата и изкуството на столетието. Сред героите на картината се оказва и Солженицин, по онова време забранен в СССР. Ето как коментира това самият художник:

„Мисля, че именно заради Александър Исаевич картината беше забранена за показване в СССР, а аз имах сериозни проблеми. Включително и заплахи за отнемане на съветското поданство и изгонване от страната в рамките на 24 часа…“.

Проблемите действително се изразяват в мигновена забрана за показване на картината, но е трудно да се повярва, че заплахите са били реални: през почти целия си съзнателен живот Иля Глазунов има официален ангел-пазител — авторът на химни Сергей Владимирович Михалков. Двамата се запознават през 1958-а. Михалков представя художника на министъра на културата на СССР Екатерина Фурцева, а от нея Глазунов веднага получава квартира и 40-метрово ателие. Високото покровителство по онова време гарантирало немислимите за други художници задгранични командировки и специални поръчки — Глазунов рисува портрети на съветски герои и италиански кинозвезди, позират му Фелини, Сикейрос, кралят на Швеция Густав и Йосиф Кобзон.

Когато през 2015 г. става известно, че реставрираният по проект на Глазунов 14-и корпус в Кремъл ще бъде разрушен, художникът, разбира се, се оплака:

„Това, което аз наистина бих разрушил без всякакво съжаление, е тази грозна стъклена кутия, построена от Хрушчов, наречена Кремълски дворец“.

Но и в Кремълския дворец има зала, декорирана от Иля Глазунов заедно със сина му Иван.

Привързаността на художника към соцреалистическия мейнстрим, православно-националния патос в картините му и активното, ако не и войнствено, неприемане на авангарда и абстрактното изкуство във всичките му проявления, изглежда само засилват позициите на Глазунов. Той не се страхува да се прочуе като ретрограден – и в днешна Русия това бе оценено, а усилията му възнаградени: през 2004 г. срещу  Пушкинския музей на изобразителните изкуства бе открита собствена картинна галерия на Иля Глазунов. В нея винаги има много народ.

Площад Славейков