Даряването на дрехи за благотворителност е разпространена практика в много западни страни, а все повече и в България. Събраните дрехи се раздават на нуждаещите се или се продават, а средствата се даряват за различни каузи.

Но какво се случва със скъсаните или повредени дрехи, които са негодни за носене?

Отговорът - отиват в Индия.

Страната се е специализирала в преработката на негодни за носене облекла втора употреба. Тя е сред най-големите вносители на изполвани дрехи, изпреварваща страни като Полша, Украйна, Италия и Пакистан. От конфекция до модели на луксозни марки - повечето повредени дрехи, дарени за благотворителност в крайна сметка попадат в Индия.

Колко се печели от старите дрехи

Всеки ден стотици тонове дрехи пристигат в град Панипат в северна Индия. На входовете на града дълги опашки от камиони, превозващи облеклата от пристанището Кандла, чакат да бъдат допуснати, разкарва кореспондентът на Би Би Си Шилпа Канан.

Справка в "UN Comtrade Analytics" показва, че най-голяма част от дрехите, внесени в Индия, са от Северна Америка, следват Западна и Източна Азия и Европа. Средната стойност на вноса е 92 милиона долара годишно.

За да бъдат защитени местните производители на облекло, вносителите на годни за употреба дрехи трябва да получат лиценз от властите, който се издава само ако търговецът гарантира, че те няма да бъдат продавани в Индия, а отново изнасяни.

По-голяма част от вноса обаче е на повредени дрехи, а за това не се изисква лиценз.

Защо 5000 женски дрехи се развяха на стадиона в Прищина

В Панипат работници разкъват дрехите и премахват ципове, копчета и етикети. После те се разпределят в купчини според цветовете им. 

Ашвини Кумар, представител на бизнеса със стари дрехи, обяснява какво се случва с дрехите по-късно:

"Преработваме ги с машини, които правят това, което човешките ръце не могат - разкъсват плата на малки парцали. По-късно по-голяма машина смесва вълна, коприна, памук и вякакви изкуствени платове като полиестер."

От получения материал най-често се произвеждат одеяла, които се продават на символична цена на хора в неравностойно положение или се използват в кризисни ситуации.

"Те се раздават при бедствия, така че при всяко цунами, циклон или земетресение, където и да е по света, виждате как се раздават тези одеяла", добавя Кумар.

Африка е най-големият вносител на рециклираните платове. Почти всички индийски търговци, специализирани в този бизнес, посещават редовно африканските страни, за да намерят купувачи за стоката си. Местният пазар е много по-малък.

Цената за внос на използван текстил е много ниска, но Кумар е загрижен, че някога доходоносният бизнес става все по-скъп.

"След като достигне Индия, митническите задължения, транспорта, съхранението и труда повишават цената. Клиентите ни в Африка искат евтини одеала и ни е трудно да поддържаме цените ниски."

Индустрията е засегната и от конкуренцията на по-евтините изкуствени материали като полиестера.

Паван Гарг, президент на професионалната асоциация на търговците с платове, коментира, че бизнесът вече се е свил силно:

"Преди имаше повече от 400 обединения, сега са по-малко от 100. Понесохме много лош удар. Индустрията не се справя добре. Всеки ден производител затваря или намалява производството. По-рано работехме 24/7, сега едва една смяна на ден."

Ако индустрията продължи да се свива, това няма да е проблем само за Индия, отбелязва Кумар. Той предлага Западът да подкрепи бизнесът с дрехи втора ръка.

"Това, което правим, е важно. Помислете за влиянието върху околната среда ако не използваме това огромно количество отпадъци. В Индия нищо не се губи. Даваме дрехите си на тези, които се нуждаят, дори след това намираме начин да използваме платовете."