След като стисна ръката на Тръмп, президентът на Русия решително се върна към вътрешнополитическия дневен ред. А той, изглежда, вече не се формулира от Кремъл, а от народа. По-точно, от онези щастливи представители на народа, които имаха шанса да се доберат до „Пряката линия” и да споделят болката си. Списъкът е дълъг, но най-често болката звучи така – няма пари. Или, ако трябва да сме по-конкретни, държавата не прави нищо, за да имаме пари, защото нали това е работа на държавата.

С последното Владимир Путин очевидно е съгласен и го показа по време на срещата си с губернатора на Свредловска област Евгений Куйвашев. (Вижте видео по-долу) Президентът показа едно от обръщенията, получени по време на „Пряката линия”, от служители на Нижнотагилския завод за топлоизолационни изделия. Работниците се оплакали от директора, който им казал, че никой няма да получи заплата, докато лично не му се обади президентът.

„Откъде тази наглост, откъде тази дебелащина в отношенията с хората? Вижте сам писмото. Но, мисля си, че може би и това не е достатъчно. Ще помоля не местната, а направо главната прокуратура да се заеме”, каза Путин.

Заеха се, трябва да отбележим, с устрем. Ето напоителен цитат от официлния представител на Свредловската прокуратура Канатов:

„От 7:00 часа в Нижни Тагил работят сътрудници на Главна прокуратура от Уралския федерален окръг и на прокуратурата на Свредловска област. Проведено е съвещание, на което бе поканен представител на собственика. Той внесе по специална сметка в Сбербанк 2 милиона рубли. Очаква се до вечерта да дойде представител на втория собственик, който да внесе още 6,5 милиона рубли”.

Въпросът с парите е решен, а „наглите” собственици са притиснати. Но това не решава истинския проблем на нижнотагилците. Проблемът е в това, че заводът задлъжнява и на практика е в банкрут, а неговите служители – безработни. И когато изхарчат „путинските” пари, ще започне истинската бедност.

Но и тези, които имат стабилна работа и редовна заплата (например държавните служители), все по-трудно свързват двата края. Различни са данните за броя на бедните, но те надвишават 20 милиона души и в последните години стават повече.

Това днес е основният системен проблем за президента, в чиито първи два мандата броят на бедните намаляваше, а благосъстоянието на руснаците нарастваше с невиждани темпове – това не е метафора, а статистически факт.

Сега статистиката работи срещу Путин, а и – да си говорим честно – няма вариант за обръщане на тренда преди кандидат-президентската кампания през 2018 г. Затова е по-удобно да се говори не за преодоляване на бедността, а за борба с „наглите”.

„Наглите” отлично пасва на вакантното място на вътрешния враг, защото все пак е трудно да обясниш драматичното разминаване между получаваните заплати и цените в магазините с машинациите на „либералите”.

Кампанията срещу „наглите” много удачно става част от антикорупционния дневен ред. В края на краищата в победоносните сюжети за милиардите на губернатора Хорошавин (губернатор на Сахалинска област, който бе арестуван през 2015 г. с 1 милиард рубли в дома си – б.р.) или на полковник Захарченко (висш ръководител в МВР, арестуван с 9 милиарда рубли в дома си – б.р.) има един съществен недостатък. Ясно е, че ако те са откраднали тези пари, то не е от простия народ. Колко може да откраднеш от народа? Добре, по 1000 рубли да е (останалото отива за храна и наем). Това означава, че за да откраднеш един милиард, трябва да ограбиш един милион души. Не става така.

Корупционерите от високите нива воюват с „наглите” от по-ниските нива от типа „собственик на завод” или „кмет на Н-ския град”. Логиката в разширяването на антикорупционната кампания е следната – не да затвориш 20 губернатора, а да погнеш (и ако трябва – да ги затвориш) 200 дребни „наглеци”. За да може моралното удовлетворение от борбата с корупцията да стигне до всеки дом.

Това, разбира се, сериозно подкопава основната точка от договора с „елита” – прави каквото искаш, в замяна дължиш лоялност. Видно е, че в момента историческият избор е следният – или чиновниците, или народа.

...

Коментарът е публиикуван в "Новая газета". Преводът е на Клуб Z.