Правната комисия прие със скандален дебат промените в съдебния закон

Управляващите приеха на първо четене в правната комисия поправките в съдебния закон, която целят орязване на външното финансиране за съсловните организации на съдиите, прокурорите и следователите. Те бяха подкрепени от ГЕРБ, "Обединени патриоти" и ДПС. Повечето депутати от БСП гласуваха "въздържали се", единствено Крум Зарков бе "против". Той бе единственият, който опонира по същество на управляващите. В отговор председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) започна да прави намеци, че Зарков не си е писал сам речта, както и че не сторил добре, че е дошъл на заседанието. В сряда станаха ясни няколко ключови обстоятелства около законопроекта. Съсловните организации най-вероятно няма да бъдат лишени напълно от външно финансиране. Ще им се позволи да получават пари от партньорски държави на България от Европейското икономическо пространство. Това са страните от ЕС плюс Исландия, Норвегия и Лихтенщайн. Европейската комисия изкъсо следи какво се случва с проекта, който се разглежда като заплаха за независимостта на магистратите. Ден след публикуването на законопроекта председателят на правната комисия е получил запитване от Брюксел по темата. Данаил Кирилов изрази възмущението си и нарече автора на това запитване "някаква секретарка" от Брюксел. Главният прокурор Сотир Цацаров успя отново да зададе тона на премиера Бойко Борисов по съдебни теми. Във вторник Цацаров каза, че на съсловните организации трябва да се позволи достъп до фондовете на ЕС. В сряда Борисов като ехо повтори същото. Данаил Кирилов обяви, че ГЕРБ ще се съобрази с повелята на партийния лидер. Законопроектът бе внесен преди седмица депутати от ГЕРБ и от "Обединени патриоти". С него се предлага забрана за външното финансиране на съсловните магистратски организации, включително от европейските фондове. Атаката цели директно прореформаторския Съюз на съдиите в България, но се оказа, че ще бъдат засегнати и други организации, включително Асоциацията на прокурорите. В проекта е заложен и пряк удар срещу Съюза на юристите чрез въвеждането забрана за участие на съдии, прокурори и следователи в управата на различни от техните професионални сдружения. Това поставя под съмнение бъдещето на Съюза на юристите в България, който е най-старата юридическа организация в страната. Максималната добросъвестност Дебатът в правната комисия бе открит от Данаил Кирилов с обяснението, че депутатите винаги са "залагали на отношение на максимална добросъвестност към магистратите". Той каза, че съдиите, прокурорите и следователите са хората с "най-високи нравствени стандарти". От кратката му въвеждаща реч се разбра, че идеята е да се отреже външното финансиране на организациите на хората с "най-високи нравствени стандарти", за да ги направят още по-независими. Филип Попов (БСП) обяви, че партията му няма да подкрепи този проект заради неясните и твърде разширени формулировки. Партийното решение на социалистите е да се гласува "въздържал се". В този момент колегата му Крум Зарков (БСП) взе думата и обяви, че той лично ще гласува "против". Зарков каза, че предложението за спиране на всякакво външно финансиране за съсловните организации е "концептуално грешно и слабо мотивирано". Депутатът от БСП даде за пример пътната карта за изпълнение на актуализираната Стратегия за съдебна реформа, приета от Народното събрание. Това е документът, който властите изпратиха в Брюксел, за да докажат, че България има план за реформа и той се изпълнява. Стратегията приема държавно финансиране за Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет (ВСС). Този съвет е съставен и от съсловни магистратски организации. Крум Зарков напомни, че този закон би забранил това. Той допълни, че в стратегията за съдебна реформа се търси подкрепата на ЕС и Съвета на Европа. "В Съвета на Европа членуват и страни извън ЕС, както знаете. Русия е член. САЩ имат статут на асоцииран наблюдател", каза Зарков и пак напомни, че тяхната помощ би била забранена. Депутатът напомни на управляващите, че външното финансиране за съсловните организации няма как да обоснове и съмненията за честността на магистратите. "Съсловните организации не правораздават. Подобна забрана е концептуално погрешна, защото тя няма как да изпълни целения резултат. Дали една организация се финансира от фондация или от неин член, ако той може да оказва неправомерно влияние върху вътрешното убеждение на нейните членове, това е едно и също. Въпросът се свежда до това дали една съсловна организация е вредна или полезна. Ако е полезна, защо се ограничава финансирането й? Ако е вредна, то тя не бива да бъде финансирана въобще", каза депутатът и попита дали някой има примери за "вредни" магистратски организации. Чужди агенти дебнат отвсякъде След това изказване Данаил Кирилов започна откровено да се заяжда с Крум Зарков. Депутатът от ГЕРБ реагира на речта така: "Благодаря, колега Зарков. Прочетохте ли го (изявлението – б.р.)?". Зарков му отвърна: "Преди да го прочета съм си го написал..." Тогава Кирилов индиректно го обвини, че изпълнява нечия чужда воля: "Няма да питам кой го е написал..." Веднага след това от думите на Кирилов се разбра, че законопроектът е написан на коляно без елементарно проучване. Подкрепящите го дори не знаеха какво финансиране забраняват. "Бих искал да знам какви са тези проекти (на съсловните организации – б.р.)? Кой ги получава? Как ги получава? Искам да призова: Осветлете си проектите. Пуснете прожекторът към вашето финансиране", призова Кирилов съсловните организации, които не присъстваха на дискусията. После той буквално помоли магистратите да обяснят на депутатите какво правят самите депутати. "Пуснете малка бледа светлина (към проектите си – б.р.). Вие (съсловните организации – б.р.) казвате, че забраняваме. Кажете ни какво забраняваме?", каза Кирилов. Магистратите в България имат четири организации – две съдийски, една прокурорска и една следователска. Всички магистрати сега имат право да членуват и в най-старата съсловна организация в страната – Съюза на юристите в България. Информацията за изпълняваните проекти е лесно проверима дори от сайтовете на тези организации. В този момент в дискусията се включи Христиан Митев ("Обединени патриоти") с изумителен аргумент в полза на законопроекта. Той попита Крум Зарков как би отсъдил съдия по дело, по което страна е холандска фирма, ако съсловната организация, в която членува този съдия, се финансира по проект на холандската държава. Крум Зарков му напомни, че всички български институции са се ползвали от европейската солидарност, включително на Холандия. Данаил Кирилов не оспори това твърдение на Зарков, но му намекна, че би било по-добре, ако не е бил в залата днес. Той го попита защо не е на изслушването на кандидатите за членове на ВСС, което се провеждаше по същото време в столичен хотел. Какво си мислят тия брюкселски секретарки? В този контекст Данаил Кирилов възмутен разказа как на сутринта след публикуването на законопроекта е получил имейл със запитване от Европейската комисия. В имейла пишело: "Обръщаме се към с вас с молба за разяснения по изразените опасения, че това (законопроектът) ще засегне независимостта на магистратите и европейското финансиране", разказа Кирилов и обясни, че в имейла имало и срок за отговор. Той беше възмутен от това: "Някаква секретарка на някакво бюро в Брюксел е дала срок за отговор на български народен представител". Накрая се разбра, че имейлът е от съветник (counselor) в Брюксел, a не от секретарка. Докато това се разбере, разпечатаният имейл се размяташе из членовете на ръководството на правната комисия с репликите: "Я, дай да видя..." и "А-а-а, тая я знаем..." Крум Зарков каза, че е "много учуден" от провелия се дебат. "Сякаш вие сега разбирате, че ние от 10 години сме в европейски мониторинг и че такива писма се изпращат всеки ден до всички институции", каза той на Данаил Кирилов. По аргумента за Холандия напомни на Христиан Митев, че същият ден парламентът е ратифицирал заем за консултантски услуги от Европейската банка за възстановяване и развитие. "Чужда институция ще консултира българската държава", напомни Зарков. С това приключи и дебатът. С 12 гласа "за", един "против" и петима "въздържал" се проектът мина на първо четене в очакване на ремонта по предложението на Цацаров/Борисов. Най-вероятно това ще стане през есента. Досега Съюзът на съдиите, Съюзът на юристите и Асоциацията на прокурорите реагираха остро на предложенията и настояха за тяхното оттегляне, защото са противоконституционни. Те бяха подкрепени от близо 20 авторитетни български неправителствени организации.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/pravnata-komisiya-prie-sas-skandalen-debat-promenite-v-sadebniya-zakon-news266525.html

Свързани новини: