Папа Франциск отново революционно промени вековни процедури на Католическата църква.

Светият отец подписа декрет, с който въвежда нова категория за провъзгласяването на светец. А тя е  - да жертваш живота си, за да спасиш друг човек, съобщи Радио Ватикана.

Досега канонизирането важеше за три категории хора - мъчениците, които са убити от омраза към християнството, живелите изключително добродетелен християнски живот и хора с репутация за святост много години след смъртта им.

Вчера във Ватикана бе обнародвано апостолическото послание на папа Франциск под формата на Моту проприо („по собствена инициатива“), озаглавено „Maiorem hac delectionem“ („По-голяма любов от тая“), въз основа на което се дава новото основание за официално признаване на светостта на Божи раб от страна на Църквата – наред с мъченичеството и героичното демонстриране на християнските добродетели (героичността на вярата) – се нарежда и „пожертвуванието на живота“, пише Радио Ватикана.

С „Maiorem hac delectionem“ за пожертвуванието на живота, Негово светейшество открива пътя за беатификация на онези вярващи, които са дарили самите себе си на ближния, приемайки свободно и доброволно една сигурна и преждевременна смърт.

 „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“. С  тези думи от Евангелието според Йоан започва папското послание и Франциск подчертава, че са „достойни за специално внимание и чест онези християни, които, следвайки отблизо следите и учението на Господ Исус, са отдали доброволно и без принуда живота си за другите и не са изменили на това си решение до самата смърт“.

Светият отец отбелязва, че „без съмнение, героичното жертване на живота, мотивирано и подкрепено от милосърдната любов, показва истинско, пълно и образцово подражаване на Христос и затова заслужава онова възхищение, което обикновено  общността на вярващите проявява към хората, които доброволно са приели кръвното мъченичество, или героично са демонстрирали  християнските добродетели“.

Съгласно апостолическото послание, пожертвуванието на живота, за да е валидно и ефикасно за беатификацията на определен човек, трябва да отговаря на следните критерии:

- да е свободно и доброволно, с героично приемане чрез милосърдна любов на една сигурна и неминуема смърт;

- трябва да има връзка между пожертвуванието на живота и преждевременната смърт;

- Божият раб трябва да е водил благочестив и добродетелен живот преди пожертвуванието и после до смъртта;

- трябва да е известен със святост и особени знаци, поне след смъртта; 

- за беатификацията е необходимо и чудо, станало след смъртта на човека и по негово застъпничество.