Стотици хора се сбогуваха с доц. Кристиан Таков

"Никога не е имало толкова много хора", казва продавачката в павилиона за цветя на пл. "Славейков" в неделя по обед, докато дълга опашка се вие под дъжда. Всички чакащи купуват цветя и продължават към храм "Св. Седмочисленици", където в 14 ч. започна опелото на доц. Кристиан Таков. Там се присъединяват към останалите хора, дошли да си вземат последно сбогом с една от най-светлите личности на днешна България. Стотици хора чакаха търпеливо с чадъри над два часа, за да изпратят Кристиан Таков.   Преподавателят по гражданско, семейно и търговско право почина във вторник на 51-годишна възраст.   Да се простят с него дойдоха негови близки, студенти, приятели, колеги и граждани. Сред тях бяха президентът (2012 – 2017 г.) Росен Плевнелиев, чийто правен съветник бе Таков, външният министър Екатерина Захариева, председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, бившият зам.-председател на парламента Екатерина Михайлова, лидерът на "Да, България" Христо Иванов, лидерът на "Движение 21" Татяна Дончева, адв. Александър Кашъмов, магистрати и много студенти.   В последните години от живота си доцент Таков активно защитаваше гражданската позиция за пълноценна съдебна реформа, която да пресече корупционния модел в страната.   Той подкрепяше студентите, протестиращи срещу кабинета "Орешарски" и именно пред тях произнесе една от най-запомнящите се речи в окупираната тогава 272 аудитория.   "Истината не може да ни отклони в грешна посока. Мълчанието със сигурност ще го направи."   Тези думи, споделени от Кристиан Таков в неговия блог, бяха и негова житейска максима. Той не мълча. Бори се докрай. И никога не се примири с несправедливостта...   Публикуваме неговите приветствени думи към Випуск 2010 на Юридическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" от юни 2010 година:   Времето е особено   Времето е особено. Доброто е потънало в многозаконието. Справедливостта често пада жертва на изкусна аргументация. Истината е безсилна пред корупцията. Времето е особено. Обществото ни дири стабилност не в морала си, а в институции. Ала институциите се състоят все от хора; хората пък често нямат морал. Времето е особено. - знаем закона, но сме забравили приличието; - търсим формални доказателства за очевидното; - спазваме процедури, за да загърбим разума; - решения се вземат колективно, но не за да са мъдри, а за да са безотговорни. Времето е особено. - Полуграмотните са на почит; - Безчестните са богати; - Честните – нечути; - Пред Храма дъни чалга, а Св. Синод не е разбрал. Времето е особено. - правото, колкото по-съвършено става, толкова се оказва по-безмощно и в това е неговият парадокс; - за общество ни, което започва да разчита само на правото, това право е напълно безполезно.   Не се лъжете. Времената винаги са били особени.   Днешното, освен че е особено, е и доста объркано. Но и това не е ново – спомнете си Ботевото "погледът мрачен, умът не види, добро ли, зло ли насреща иде". Към 140 години оттогава. Все сложно и все объркано. И все особено.   Тъкмо повод да кажете като милиони преди вас – "Искам да съм честен, но ми пречат". Рядко ще сте пред съдбовни избори. Развратът иде от малките компромиси и от ежедневността на злото. Ще маскирате страха си като разумност, алчността си – като предвидливост, а безчестието си – с изкусна аргументация.   Но тогава не пледирайте за невинност – разсъдъкът може и да ви заблуди; сърцето ви обаче знае.   Ако изберете светлата страна, ще ви е трудно, вероятно бедно, може би самотно и – със сигурност – несправедливо. Награда не се предвижда. И въпреки това този избор неизменно го прави голяма част от вас.   Така че, бъдете спокойни – изборът е ваш.   И не търсете оправдания. Защото изборът е ваш. Gaudeamus igitur!   София, 12 юни 2010 г.   Това трябваше да бъдат няколко приветствени думи към Випуск 2010 на Юридическия факултет на СУ. Не се получиха много приветствени.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/stotitsi-hora-se-sboguvaha-s-dots-kristian-takov-news266688.html

Свързани новини: