ЕК е готова да задейства спрямо Полша чл. 7 от договора – отнемане правото на глас

Европейската комисия предупреди в сряда, че следващата седмица ще бъде готова да предприеме нови стъпки по откритите срещу Полша наказателни процедури, свързани с върховенството на закона, включително задействането на чл. 7 от договора за ЕС, който дава възможност за лишаването на държава от Общността от право на глас в Съвета. Това решение не бе взето днес, тъй като спорните полски законопроекти още не са окончателно утвърдени, уточни на пресконференция зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс. Той поясни в отговор на въпроси, че за следващата седмица текстовете на решенията ще бъдат подготвени, но дали ще бъдат приети, зависи от действията на полските власти. Законопроектите, предизвикали спорове, бяха гласувани на първо четене от управляващата консервативна партия "Право и справедливост" и съюзниците й, а тази сутрин след продължителни и бурни дебати долната камара на полския парламент гласува за връщане на спорния законопроект в специализираната парламентарна комисия. 434 депутати са гласували "за", шестима са били против и един се е въздържал, съобщава Асошиейтед прес. Не е ясно кога комисията за правосъдие и човешки права ще обяви становището си по текста. По време на дебатите вчера опозицията предложи над 1000 изменения в законопроекта, който според нея убива независимостта на съда. Дебатите бяха съпътствани от улични протести в редица градове на Полша, в които хиляди демонстранти със свещи в ръце, образуваха "вериги от светлина" и призоваваха президента Анджей Дуда да наложи вето на реформата, отбелязва Франс прес. Ако влезе в сила, законът ще позволи на парламента да назначава съдиите във Върховния съд. Всъщност, миналата седмица двете камари на полския парламент вече одобриха още два спорни законопроекта, които според опозицията ще засилят контрола на управляващите консерватори върху съдебната система и ще отслабят разделението на властите. Първият нормативен акт предвижда членовете на Националния съвет на магистратурата (Висшия съдебен съвет) вече да бъдат избирани от парламента. Вторият проект предвижда председателите на общите съдилища да бъдат назначавани от министъра на правосъдието. За да влязат в сила, двата закона само трябва да бъдат подписани от президента Анджей Дуда. Това е много вероятно да стане факт, тъй като Дуда бе избран за държавен глава като кандидат на ПиС. Управляващата партия настоява, че съдът се нуждае от радикална реформа, за да бъде ефикасен. Опозицията заявява, че тази реформа е равносилна на "обявяване на държавен преврат". Тимерманс: Няма да се поколебаем да вземем всички необходими мерки ЕК вече отчете постоянната заплаха за върховенството на закона в Полша, посочи днес заместник-председателят на ЕК Франк Тимерманс. Последните предприети стъпки от полските власти допълват заплахата, добави той. По неговите думи законовите промени поставят съдебната власт под пълен правителствен контрол. Все повече се доближаваме до възможността за задействане на чл. 7 от договора за ЕС. Няма да се поколебаем да вземем всички необходими мерки, заяви той. По неговите думи ЕК няма нужда да съгласува това свое решение с останалите институции на ЕС. Чл. 7 от договора за ЕС дава възможност за лишаването на държава от Общността от право на глас в Съвета. Тимерманс съобщи, че при последното си посещение във Варшава не е бил приет от нито един министър. Той добави, че е поканил в Брюксел двама полски министри и очаква те да приемат поканата, за да разговарят като приятели. Тимерманс допълни, че на 13 юли е изпратил предупредително писмо по спорните законопроекти до Варшава, а два дни по-късно парламентът е одобрил текстовете на промените. Попитан дали очаква Полша да напусне ЕС, Тимерманс отговори отрицателно. Ще направя всичко по силите си, а имам и пълната подкрепа на всички колеги, за да може Полша да се придържа към откритост, пазарна икономика, върховенство на закона - това поляците избраха с освобождаването си от комунистическото потисничество. Полша беше в сходно положение с Украйна, а сега виждате разликите - два свята. Отчасти това се дължи на върховенството на закона, затова в Полша няма олигарси и корумпирано общество, както в Украйна. Това е твърде важно, за да се откажем, коментира Тимерманс. Няма как поляците да подкрепят правителство, което ще предложи напускане на ЕС. За пръв път от стотици години страната се ползва от свободата си и не вярвам полското общество да се откаже от това, добави той. Тимерманс заяви, че положението в Унгария днес не може да се сравнява със събитията в Полша. Будапеща не се е опитвала да подчини политически съдебната власт, поясни зам.-председателят. Съдебната реформа в Полша е битка на няколко фронта Всички политически сили в Полша са съгласни, че бавната и понякога корумпирана съдебна система на страната се нуждае от реформиране. Когато обаче консерваторите от управляващата консервативна партия "Право и справедливост" (ПиС) започнаха ускорени реформи, това предизвика остри критики от опозицията и твърда институционална реакция от Брюксел, пише в сряда агенция Франс прес. Агенцията отбелязва, че основното обвинение е отслабването на разделението на властите и неспазването на конституцията, след което прави преглед на темите, по които се води битката. Конституционен съд В реакция на смятаното за нередно избиране на петима съдии от предишния центристки парламент, мнозинството прие редица закони през 2015 и 2016 г., които осигуриха на близките до ПиС съдии мнозинство в съда и председателското му място. Дългата законодателна битка беше белязана от тежки институционални проблеми: президентът отказа да закълне законно избрани съдии, а правителството отказа да публикува решения на съда. Това коства на Варшава задействането през 2016 г. на безпрецедентна процедура на Европейската комисия в защита на правовата държава в Полша. Този механизъм може да доведе до задействането на член 7 от Договора на ЕС и санкции като преустановяването на правото на глас на Полша в съюза. Национален съвет на магистратурата Законът е гласуван на 12 юли, но още не е обнародван от президента Анджей Дуда. Съветът е органът, от който се очаква да гарантира независимостта на съдиите чрез подбор на кандидатите за тази длъжност и евентуално им разрешава да я запазят и след навършване на 65 години. Според реформата парламентът, а не съдебните органи за самоуправление посочва кои съдии да стават членове на този съвет. Президентът Дуда предложи избирането на тези съдии да става с квалифицирано мнозинство от три пети, което ще отнеме на ПиС пълния контрол над процедурата. Освен това в съвета трябва да има две асамблеи, едната от политици, а другата от съдии, като и двете трябва да дадат съгласие за избиране на нови съдии. Мандатът на сегашния съвет приключва един месец след влизането в сила на реформата. Според парламентарната опозиция и съдийските организации реформата подчинява съдебната власт на политическата власт на парламентарното мнозинство. Наказателни съдилища Законът е гласуван на 12 юли, но още не е обнародван от президента Дуда. Председателите на тези съдилища, включително апелативните, ще се назначават от министъра на правосъдието, без повече да му се налага да се консултира с общите събрания на съдиите, нито, в случай на тяхно отрицателно становище, с Националния съвет на магистратурата. Опозицията и съдебните среди приемат това като подчиняване на съдебната власт на изпълнителната. Върховен съд Това именно е законопроект, който в момента се разглежда в парламента. Реформата предвижда създаване на дисциплинарна камара, която ще трябва да си сътрудничи с министъра на правосъдието, като той може да я сезира и също така да иска възобновяването на приключили дела. Пак министърът ще изготви новия правилник на Върховния съд. Прекратяват се мандатите на 93-мата съдии във Върховния съд, включително на председателката му. Новият Национален съвет на магистратурата ще определи кои съдии да запазят длъжността си. Според противниците на реформата, магистрати, юристи и политици, тя може да даде на правосъдния министър средства да санкционира съдии, тоест да оказва влияние върху работата на Върховния съд. Предсрочното изтичане на мандатите се смята за нарушение на конституцията.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/ek-e-gotova-da-zadeistva-spryamo-polsha-chl-7-ot-dogovora-otnemane-pravoto-na-glas-news266832.html

Свързани новини: