Публикуваните стенограмите от президента Румен Радев не се занимават с генезиса на случая "КТБ", а с резултата от краха на банката. Те ни по-скоро ни показаха технологията на властта, отколкото да хвърлят особена светлина върху проблема. Това заяви главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян пред БНТ.

Според него криза от такъв тип няма да се повтори у нас. 

"БНБ е вече минала през няколко външни проверки, в сила са нови европейски директиви, които третират именно реструктурирането на закъсали банки, така че точно такава криза няма да видим втори път. Но може да станем свидетели на друга - кризите затова са кризи, защото са непрогнозируеми", отбеляза Хампарцумян. 

КТБ ли? Какво беше това?

"За да стигнем до размера на проблема с КТБ очевидно има имунни системи на държавата - финансов надзор, БНБ, ДАНС, данъчни, политически сили, които не са реагирали, за да може да се ограничи размерът на щетата - не от морална, а от финансова гледна точка. Кризата от 2014 г. няма нищо общо с кризата от 1996-1997 г., но фундаменталният замисъл едни хора да получат достъп до публичен ресурс се изпълни", допълни шефът УниКредит Булбанк.

Той отказа да коментира евентуалното съдържание на обвинителния акт, който се очаква да бъде внесен от прокуратурата.

"Очевидно има случай на недобросъвестни и парадоксални практики в управлението на банката, но не бива да виним само собственика й като единствения злодей, направил страшни бели, без никой да разбере. Естествено, че това е било с подкрепата на определени кръгове и политици", каза още Хампарцумян. 

Йордан Цонев: Държавата спечели 105 млн. лв. от КТБ

"Голямата отговорност за КТБ вече е понесена от цялото общество с тези 4 млрд. лева публични пари. Средствата във Фонда за гарантиране на влоговете не са се взели от Светия дух, това е ресурс на банките и техните клиенти. Това не са парите на държавата, а на цялото общество, които можеше да се използват за друго - за тунели, за изтребители, за газопроводи", подчерта Хампарцумян. 

Неговите очаквания са през тази година икономиката да расте с 3-4%, движена основно от вътрешното потребление, експорта и туризма.