Общинари берат желязо от паметта

/КРОСС/ Понякога злодеянията търсят опора в толкова примитивни мотиви, че човек се чуди да се смее ли, да плаче ли. Кметицата на София каза, че при демонтирането на паметника "1300 години България" металната конструкция ще бъде дадена за вторични суровини, което щяло да донесе допълнителни средства за Столичната община. Колко трогателно само! Каква загриженост и съобразителност! Сякаш слушаме голяма ромска фамилия да обяснява, че е разположила катуна си в даден район не за друго, а тъй като наблизо може да се "бере желязо", с което да се храни челядта. Това бране продължава вече три десетилетия. Разкостено бе почти всичко, което може да се нареже за скрап, и не от ромите. Ето защо рушащият се паметник отдавна е метафора на целия преход, аватар на неговата грабителска същност. Тъкмо затова заклинанията, че металът от конструкцията ще удари финансово рамо на столичния бюджет, звучат не като грижа на добрия стопанин, а като гузно прикриване на безхаберието. Някоя все пак умна глава си е дала сметка колко слисани европогледи ще има, когато започне българското председателство на Съвета на ЕС. И е решила да пришпори демонтажа. Защото няма ли паметник, няма и проблем. Властимащите се пишат първи противници на сталинизма, но ето поредния пример, че това е предимно на думи. Умилително е да се чуе колко опасен е паметникът и как Столичната община го събаря, за да не пострада някой. Грижа за човека, значи

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/pametnika-bulgariya-nyama-1549698.html

Свързани новини: