Пет въпроса, по които Франция и Германия не могат да се споразумеят

Френско-германското сътрудничество преживява подем при президентството на Еманюел Макрон, но не всичко е розово. Идването на Еманюел Макрон на власт придава нов импулс на френско-германските отношения, поне на пръв поглед. Когато Ангела Меркел подкрепи плановете за разработване на европейски изтребител миналата седмица в Париж, френският президент приветства "дълбоката революция" в сътрудничеството им, без значение, че все още са неизвестни размерът на разходите, времето за доставка и евентуалните изпълнители. Този проект, също като плановете за стимулиране на обучението по френски и немски език в съответната съседна страна, е показателен за готовността, с която вниманието се насочва към френско-германски инициативи. Макар и изразявайки се възможно най-общо, Меркел подкрепи призива на Макрон за задълбочаване на интеграцията в еврозоната, която да бъде довършена с приемане на единен бюджет и министър на финансите. Въпреки че добрите намерения изобилстват, бодрото настроение все още не е равнозначно на революция. Нерешени остават важни въпроси, когато става дума за германския търговски излишък, доверието във френските намерения за реформи, солидарността между европейските страни, спасителните планове и разходите за отбрана, както и по други теми. Избирането на Макрон разпали ентусиазъм в Париж и Берлин, но и в самата Германия предстоят избори. Ако през септември Меркел спечели, което е много вероятно, и образува коалиция с Германската социалдемократическа партия (ГСДП), ще има натиск да бъдат задържани на ниско ниво разходите за отбрана и сътрудничество. Ако пък нейни партньори в управлението бъдат "Зелените" и либералната Свободна демократическа партия (СДП), то може да се очаква яростна съпротива срещу плана за бюджет и финансов министър на еврозоната. Това са ключовите точки на напрежение между Германия и Франция. 1. Дефицитите на Германия по външната търговия и текущата сметка Макрон, също като президента на САЩ Доналд Тръмп, често критикува излишъците на Германия по външната търговия и текущата сметка, които определя като "неприемливи". През април, преди победата си на изборите, той заяви пред регионалния всекидневник "Уест Франс", че положението на Германия не е устойчиво в дългосрочна перспектива. През юли пред същия вестник, този път вече от Елисейския дворец, той каза, че "германската конкурентоспособност" отчасти се дължи на дисфункцията на еврозоната и "слабостта на другите икономики". Берлин прие тези критики, поне до известна степен. През май германският финансов министър Волфганг Шойбле призна пред списание "Шпигел", че излишъкът на страната му по текущата сметка (над 8 % от брутния вътрешен продукт) е твърде висок. Когато обаче се стигне до търсене на решения, Париж и Берлин остават на противоположни позиции. Макрон иска Германия да започне да насочва излишъците си към Южна Европа, на практика създавайки в ЕС "трансферен съюз". Шойбле заяви пред "Шпигел", че подобен ход трябва да бъде одобрен от германските гласоподаватели, което е заобиколен начин да каже, че това е малко вероятно да стане. 2. Германските разходи за отбрана или липсата им Военните разходи и готовността за включване в опасни бойни операции са друга област, където Берлин и Париж видимо се разминават. Макрон използва посещението на Тръмп в Париж за 14 юли и военния парад същия ден, за да подчертае колко различна е Франция от Германия от военна гледна точка. Френският президент обеща да увеличи разходите за отбрана според целта на НАТО до 2 % от БВП към 2025 година въпреки силно оспорваните икономии за 850 милиона евро, които се планират тази година. Меркел пък също обеща да покрие целта на НАТО, но без да уточни кога. В интервюто си за "Уест Франс" Макрон заяви, че "не е негова работа" да решава дали Германия трябва да увеличи разходите си за отбрана, но светът става все по-опасен и е наивно да продължава да се живее под защитата на някой друг. Франция може и да е доволна, че остава най-голямата европейска военна сила в Европа след Брекзита, но в идеалния случай засилването на военното сътрудничество ще включва по-голямо германско участие чрез повишени разходи и по-активно участие в бойни акции. За Макрон обаче може би ще е по-малко утешително, че със или без Меркел в канцлерския кабинет Германия в определен момент вероятно ще изпълни целта за 2 % от БВП на разходите за отбрана и това ще направи Берлин най-големият вносител на пари за отбрана в ЕС. 3. Способността на Макрон да направи реформи Откакто Макрон влетя във властта и си осигури внушително мнозинство в парламента, в Германия вече не е толкова на мода да се изказват съмнения в способността на Франция да се реформира. Новият президент оказва натиск с плановете си да реформира трудовото законодателство до края на септември. Ако успее да въведе по-гъвкави правила за наемане и освобождаване на служители, да модернизира силно задлъжнялата система за обезщетения при безработица и да се придържа към целите за намаляване на бюджетния дефицит, то той на практика ще лиши Германия от голямото й извинение да бави плановете за реформи на еврозоната. Германският скептицизъм спрямо Франция и способността й да проведе непопулярни реформи не е изчезнал. Шойбле заяви през май, че подхожда към Макрон с "уважение и резерви" и Германия не бърза да даде на Франция висока оценка за състоянието на икономиката й, която е натоварена с висока безработица, слаб растеж и силна задлъжнялост. Берлин изчаква също така да види как Макрон, когото "Шпигел" нарече "скъпоструващ приятел", ще се справи през септември. Очаква се тогава лидерът на крайната левица Жан-Люк Меланшон, подкрепен от синдикалисти хардлайнери и широка гама противници на Макрон, да изведе поддръжниците си на улицата за протест срещу това, което той нарича "чисто и просто унищожение" на защитата на френските трудещи се. Ще бъде необходимо нещо повече от добрите намерения на Макрон, за да бъде убедена Германия, че Франция вече е променена страна, готова да работи здраво в глобализираната икономика. Още по-важно: също както Франция намира утеха в статута си на военна сила, Германия извлича ползи от това да е икономическият двигател на Европа. За Берлин няма да е лесно да признае Франция като подходящ партньор за реформи. 4. Пътят към интеграция на еврозоната Берлин посрещна с мълчание призивите за общ бюджет и финансов министър на еврозоната, които Макрон отправи в кандидат-президентската си кампания. Сега, когато той вече е на власт, Меркел заяви, че Германия "разбира се, би могла да помисли за общ финансов министър, ако са налице съответните условия". Последните думи от изречението са важните, тъй като те обобщават различните възгледи на Германия и Франция по въпроса за интеграцията на еврозоната. Както заяви Шойбле пред "Шпигел" през май, за да има финансов министър на еврозоната ще е нужен бюджет, а за да се създаден такъв, ще трябва да бъдат изменени договорите за ЕС. Макар Меркел и Макрон да казаха през юни, че въпросът за промяна на договорите вече не е табу, тази тема все още не е повдигана в кампанията за преизбиране на германския канцлер. В зависимост от това с кого в крайна сметка ще бъде следващата управляваща коалиция на Меркел (при положение, че тя спечели) ще има големи различия във възгледите за изменения на договорите и очертанията на реформите в еврозоната. 5. Битката за контрол над ЕЦБ Обвиненията, които Макрон отправя към дисбалансите в еврозоната, косвено са критики към Европейската централна банка (ЕЦБ), която въпреки че харчи милиарди за ускоряване на инфлацията, не успява да постигне тази цел. Ниската инфлация облагодетелства германската икономика, работеща за износ. Управлението на Марио Драги, който наложи либерална парична политика след години на криза със суверенните дългове, бе стъпка в посока на Франция и е сред нещата, които дразнят "инфлационните ястреби" в германската централна банка Bundesbank. Мандатът на Драги обаче изтича през 2019 година и получаването на поста е в списъка с желания на Берлин. Това се дължи на факта, че ако Меркел е склонна да приеме единен бюджет на еврозоната или инвестиционен фонд, то тя ще има нужда от големи отстъпки от други страни членки на ЕС, за да убеди партията и избирателите си да приемат тези реформи. През период, когато растежът на еврозоната започва да се ускорява и икономиката на блока нарасна с 1,9 % на годишна основа през първото тримесечие, ако след две-три години настъпи забавяне, то това може да угаси ентусиазма на Франция за реформи на еврозоната и да раздуха жаравата на популизма, която все още тлее след президентската кампания. Тепърва предстои Франция да започне открито да се пазари за поста, но с наближаване на "крайния срок" на Драги, контролът върху ЕЦБ със сигурност ще се наложи като тема в дебатите между Париж и Берлин. По БТА.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/pet-vaprosa-po-koito-frantsiya-i-germaniya-ne-mogat-da-se-sporazumeyat-news266895.html

Свързани новини: