Риск от загуба на 70 млн. лева за научните центрове

Има риск от загуба на 70 млн. лева, предвидени за изграждане на научни центрове, както и опасност от налагане на финансови корекции от 5% на останалите проблемни образователни проекти по Оперативната програма “Науки и образование за интелигентен растеж“ (ОП НОИР). Това стана ясно в четвъртък при изслушването на министъра на образованието Красимир Вълчев от парламентарните комисии по образованието и еврофондовете относно състоянието на програмата. При научните центрове рискът от загуба на средства е заради забавяне от около 4 месеца в процедурите, след като изборът на международни оценители беше оспорен и върнат от съда в изходна позиция. Освен това има сериозни съмнения в качеството и възможностите на оценителите, избрани чрез обществената поръчка. В останалите образователни проекти пък одит на ЕК откри нередности, като главният проблем бе, че министърът е едновременно и ръководител на управляващия орган на програмата и се получава свръхконцентрация на власт по контрола и изпълнението на проектите. Управлението на програмата се изнася в отделна агенция Вълчев съобщи пред депутатите, че измежду няколкото варианта за преодоляване на този проблем, МОН се е спряло на опцията управляващият орган на програмата – главна дирекция “Структурни фондове и международни образователни програми“ в МОН, да бъде изнесен в самостоятелна изпълнителна агенция към ведомството. По думите на Вълчев този вариант е в процес на договаряне с ЕК, но е препоръчван като най-приемлив, според анализ на МОН, и крие най-малък риск от загуба на средства. Вълчев очаква новото звено да бъде създадено, без да се прекъсва работата по проектите и без да се налага нова акредитация, така че да не се губи повече време. Депутатът от БСП и бивш образователен министър Анелия Клисарова обаче предупреди МОН да се подготви с “план Б“, тъй като ако се наложи нова акредитация на звеното, това ще коства още 6 месеца забавяне. Издирването на оценители посред лято удря на камък Министърът съобщи, че все още не е сключен договор с италианската фирма "Прогетти плант", която трябва да осигури учени-оценители на проектите за центрове за върхови постижения и компетентност. Той посочи като проблем и това, че набирането на толкова голям брой учени-оценители през месеците юли и август е много по-трудно, отколкото през останалото време на годината. Това допълнително може да забави процеса по оценяване на проектите. По договор срокът, за който проектите за научни центрове трябва да бъдат оценени, е 3 месеца. Обществената поръчка за избор на фирма-посредник, която да осигури международни оценители на проектите за научни центрове, бе прекратена през февруари от екипа на служебния министър Николай Денков, тъй като явилите се кандидати не бяха предложили компетентни учени според зададените критерии. За да не бъде губено повече време, с което се застрашава усвояването на 350 млн. лева по програмата, МОН реши да не обявява нова обществена поръчка, а да започне друга допустима процедура за директно набиране на учени-оценители. Това беше съгласувано с ЕК и излизаше два пъти по-евтино (900 000 лева) от поръчката за фирма-посредник (близо 2 млн. лева). Съдът обаче се произнесе, че МОН неправомерно е прекратило обществената поръчка и задължи ведомството да я продължи като сключи договор с победителя в нея – италианската фирма "Прогетти плант". Качеството на оценителите е под въпрос Бившият служебен министър Николай Денков, който също присъства на заседанието на комисиите в четвъртък, коментира, че юридическият казус изобщо не е еднозначен, но влязлото в сила съдебно решение трябва да се изпълнява. По думите му по времето на министър Меглена Кунева е пусната поръчка със занижени изисквания към оценителите, въпреки че първоначално с ЕК са били разработени много по-високи критерии. В последствие се оказало, че няма данни дали кандидатствалите в поръчката фирми и предлаганите от тях оценители покриват и тези минимални критерии. Съмнение за способностите на оценителите изрази и проф. Лъчезар Аврамов, който е ръководител на лаборатория “Биофотоника” към БАН. Той коментира, че по-страшно от това да изгубим пари по програмата е това да ги пропилеем. По думите му избраната фирма няма да направи обективна оценка на научните проекти, защото няма капацитет за това. Аврамов коментира, че сред оценителите има хора с ниско образование, включително бакалаври и попита: “Кого ще ми пратят за оценител, някой румънски учител ли?“. Остава рискът и за другите образователни проекти Все още не е ясно какъв ще е размерът на финансовите корекции за останалите образователни програми и върху колко проекта ще се простират, но по думите на министъра ще е от порядъка на 5%. Т.е. европейското съфинансиране ще бъде намалено с този процент и ще се увеличи разходът за националния бюджет. Има вариант и страната ни сама да намали бюджетите на проектите, т.е. да се “самонакажем“. Размерът на корекциите ще зависи от окончателния доклад, както и дали визираните от ЕК грешки се простират върху всички договорени проекти или върху по-малък брой. Направената през октомври 2016 г. проверка на комисията показа нередности в 8 проекта на стойност 180 млн. лева. Общо сключените до момента договори по оперативната програма са 133 на стойност 338 млн. лева.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/risk-ot-zaguba-na-70-mln-leva-za-nauchnite-tsentrove-news266901.html

Свързани новини: