Борисовата градина, тази неразделна част от автентичния облик на българската столица, е създадена преди 135 години. Любимият на софиянци парк е нещо повече от "белите дробове" на града. Това е място проектирано със замисъл, чиито изпълнени с история алеи неизменно изникват в ума на всеки помислил си за София. По повод юбилея ви представяме един исторически поглед към парка с истинско име "Княз-Борисова градина".

Борисовата градина е най-големият и най-стар софийски парк. Площта му днес е над 3300 декара, от които по-голямата част са гора (2300 дка). Дърветата в парка са на средна възраст от 110 години.

През 1882 г. общинският съвет на тогава наскоро обявения за столица град издава решение, според което градското пасище, намиращо се на територията на днешното езеро "Ариана", трябва да се превърне в разсадник за декоративни дървета и храсти. За градинар е назначен швейцарецът Даниел Неф, който прави първия план на пространството. За две години паркът се разширява с 14 декара и става известен като "Разсадната градина". 

Към 1886 г. се прави първото разширение на градината на изток. Тогава е изградено и прочутото днес "Езеро с лилиите", което тогава е известно като "Рибното езеро", поради развъдените в него риби. По това време са засадени и първите и дъбове, като преди дни Столична община обяви, че ще обособи специална Алея на вековните дъбове. Внесени са и редица екзотични дървета, сред които се открояват секвоя, кедър и гинко билоба. 

По инициатива на проф. Марин Бъчваров през 1894 година на територията на парка е изградена Астрономическата обсерватория към Софийския университет. Обсерваторията е една от най-старите на Балканския полуостров. 

Важно е да се отбележи, че развитието на градината до голяма степен се дължи на страстта на княз Фердинанд към ботаниката, като поради личния си принос за развитието на науката, князът е бил уважаван член на различни научни дружества из Европа.

В чест на престолонаследника Борис, който тогава навършва 1 година, на 9 януари 1895 г. разсадникът е преименуван на "Княз-Борисова градина". В последните години на 19 век пък е изградено в сегашните си размери езерото, известно днес като "Ариана". Любопитно е, че още през зимата на 1904 г. езерото започва да функционира като ледена пързалка.

Последвалите години носят безспирно развитие на градината, която се сдобива с все повече алеи, край които се ширят най-разнообразни растителни видове. 1920 година бележи началото на традицията в парка да се поставят бюстове на видни българи. Поводът за първия такъв е седемдесетият юбилей на Иван Вазов. Днес под сянката на вековните дървета в градината се намират над 40 монумента на съзидателите на съвременната българска история. 

Първият български управник на парка е завършилият в Австрия Георги Духтев. Градинарят реконструира известният Розариум и обръща специално внимание върху обособяването на пейзажни гледки в зеленото пространство. 

Японските вишни оформили "Японския кът", намиращ се в близост до Рибното езеро, са специално изпратени от Страната на изгряващото слънце в знак на приятелски чувства към българския народ. 

Новият период в българската история, настъпил на 9-и септември 1944 г., е и нова ера в развитието на парка. Комунистическата власт го преименува на "Парк на свободата", където през 1956 година е открита "Братската могила" с издигащия се 41-метров обелиск.

В зората на демокрацията през 1992-а името на парка е възстановено.

Днес, при подходящо време, броят на посетителите на градината надвишава 10 000 души. Паркът е обитаван от 65 вида птици, както и от обикновената катерица.

Столична община обяви, че по случай юбилея на любимото на софиянци място в идните седмици ще бъдат проведени различни събития. Миналата събота, гражданите и гостите на столицата имаха възможността да се повозят безплатно на файтона, принадлежал на Фердинанд и Мария Луиза, "Паризер Ландо".