Гробът на един от най-изтъкнатите пълководци на нова България, ген. Иван Колев – освободителят на Добруджа от Русия, Румъния и Сърбия – тъне в бурени. Мястото се намира в парцел №8 на Софийските гробища, докъдето днес, само дни преди 100-ата годишнина от смъртта на генерала, се стига трудно, през саморасли дървета, треви и храсталаци, пише Васил Василев в сайта „Фактор“.

През миналата година бе открит паметник на ген. Колев в Добрич – по повод 100-годишнината от Добруджанската епопея. Монументът бе тържествено представен на 7 септември в центъра на града. Автор на статуята бе Александър Хайтов – скулпторът зад паметника със светещи очи на Самуил в София. За работата си по ген. Иван Колев Хайтов взе друго ексцентрично решение – той изпълнява стария български химн „Шуми Марица“, чрез фотоклетка, инсталирана в копитото на коня.

Бедни, бедни генерал Колев…

Генерал Иван Колев е един от най-достойните воини в българската история. Командир на Първа конна дивизия, под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа – в битките при Куртбунар (днес Тервел), Кочмар и Карапелит, Добрич, Мустафа ачи, Азаплар, Топра Хисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин, пленявайки хиляди неприятелски офицери и войници – румънски, сръбски и руски. Освобождава цялата Добруджа, до делтата на река Дунав.

Изминал хиляди километри на кон по време на войната епопея, ген. Колев почива от изтощение на 29 юли 1917 г. във Виена. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в Централните софийски гробища, в парцел 8.

„От исторически справки става ясно, че на 29 юли 1946 г. е била последната панихида в памет на ген Иван Колев на гроба му – казва пред „Фактор“ Георги Чунчуков, един от инициаторите за изграждането на паметника в Добрич. – Той няма наследници, съпругата му го надживява. В годините на комунизма името му потъва в пълно забвение. При комунистите няма как човек, разбил и прогонил руснаците от нашите земи, да бъде герой.“

Постепенно, по време на режима и след падането му, гробът на генерала потъва в забвение. Открит е чак през 2010 г. от Никола Григоров. По-късно той със собствени средства възстановява паметника на гроба. Но днес обаче, седем години по-късно, той отново е буренясал – мястото е потънало в изгнила шума, която никой не е почистил още от миналата есен. На самия гроб няма свежи цветя, само няколко вехнещи корена здравец. Никой не е палил скоро свещи, нито е преливал изсъхналата пръст.