България се нарежда на последните места по потребителска култура и защита в ЕС, показва обстойно проучване, което Европейската комисия публикува днес. 

Българите са предпоследни по познаване на потребителските си права. На три базисни въпроса, свързани с тях правилно отговарят 44% от запитаните хора у нас при средно 49% в ЕС.

Половината от сънародниците ни (в сравнение със средно 70 % от европейците) имат доверие в публичните власти, които ги защитават като потребители. 

Нашенецът като потребител има повече доверие на браншовите организации на търговците (62%), отколкото на неправителствения сектор (36%).

По отношение и на двете групи българското доверие е третото отзад напред в ЕС, като разликата със средните за Съюза стойности са съответно 14 и 35 процентни пункта.

Малко над 28% от българите вярват в механизмите за обезщетяване на потребителя, т.е. с 18 процентни пункта по-малко от средно в ЕС.

Популярността на извънсъдебните форми за решаване на спорове между потребител и търговец у нас (30%) е с 21% по-ниска от средната за Съюза, а доверието към съдилищата като място за решаване на такива спорове (26%) е с 15% по-ниско от средното за ЕС.

Интересна подробност е, че прословутото българско недоверие в съдебната система тук не се оказва най-голямото в ЕС. Поне що се отнася до защитата на потребителите, по-ниско доверие в националните си съдилища имат унгарците (18.8 %), латвийците (18.9 %) и шведите (19.2 %). Доверието в съдилищата в тази област отбелязва рязък скок в Словения - увеличило се е с 37.3 процентни пункта, докато в Белгия е спаднало най-забележително - с 15 пункта.

Доверието в безопасността на стоките в България (53%) е с близо 25 процентни пункта по-ниско от средното в ЕС, подобно на доверието в пазаруването в интернет (45%) - близо 28% по-ниско от средноевропейското.

По първия показател разликите между държавите членки са особено впечатляващи. Близо 94% от британците, ирландците и французите вярват, че стоките, които купуват, са безопасни. На другия полюс са България, Гърция и Кипър, където стойностите на това доверие са между 53% и 55%.

Близо една трета от българите казват, че са били изложени на нечестни търговски практики, близо една пета твърдят, че са били обект на други незаконни практики като потребители, но малко над 44% признават, че не са подали оплакване, макар и да са пострадали.

Подобно е положението и сред търговците на дребно - 40% от тях (т.е. с 13% по-малко отколкото средно в ЕС) показват задоволително познаване на потребителските права; 58% се доверяват на безопасността на стоките (с 18 процентни пункта по-малко отколкото средно в ЕС), близо 39% имат доверие на продажбите в интернет (с 19% по-малко отколкото средно в Съюза). За преобладаващи нечестни търговски практики съобщават 48% от тях (с 18 процентни пункта повече от средното за ЕС), докато стойностите за спазване на потребителското законодателство (58%) и за налагането му (43%) са съответно с 10 и 17 процентни пункта по-ниски от средноевропейските .

Общата картина

Все повече потребители в ЕС пазаруват онлайн, а доверието в електронната търговия с други страни от ЕС е нараснало, сочи индексът на условията за потребителите, кйто Комисията публикува всеки две години.

За десет години делът на европейците, които пазаруват онлайн, почти се е удвоил (от 29,7 % през 2007 г. на 55 % през 2017 г.). От 2015 г., когато е последното издание на индекса, е нараснал с 12% за покупките от търговци на дребно, намиращи се в същата държава, и с 21% за покупки от други държави членки на ЕС.

Потребителите продължават да се сблъскват с пречки при пазаруване онлайн от друга държава от ЕС. Сред тях са отказано плащане, отчетено сред 13 % от участниците в проучването и отказ за доставка в тяхната страна - при 10%.

Условията за потребителите са се подобрили от 2015 г., но разликите между отделните държави са значителни.

"Правата на потребителите в Европа са много големи, но не сме добре запознати с тях и прилагането им трябва да бъде подобрено", заяви еврокомисарят за правосъдието, защита на потребителите и равенство между половете Вера Йоурова на пресконференция в Брюксел.

"Приоритетът ми е да се подобри доверието на хората и на по-малките търговци на дребно в цифровия единен пазар. Потребителите вече са по-уверени, когато пазаруват в интернет. Осигурили сме за тях бърза процедура, чрез която да получат парите си обратно, ако нещо се обърка, дори когато купуват от друга държава. Сега предизвикателството е да се насърчат повече предприятия да отговорят на това нарастващо търсене.“

Търговците на дребно все още не разширяват дейностите си онлайн, заради по-високия риск от измами и неплащане при трансграничните продажби и различното данъчно законодателство.

"Спешно трябва да съгласуваме законите в различните страни, за да могат търговците да предлагат стоки в други страни от ЕС, без да се налага да изучават и да плащат за адаптиране към различните законодателства. Изчислихме, че един търговец трябва да инвестира поне четвърт милион евро, за да се адаптира към законодателството в различни страни, за да може да търгува в целия ЕС. Разбираме, че малкият бизнес не може да си позволи да вложи толкова пари", каза още Йоурова.

Едва 40% от търговците на дребно, които проданат онлайн, възнамеряват да разширят бизнеса си зад граница. 

Осведомеността за правата на потребителите се подобрява, но е неравномерна в различните части на ЕС. Най-висока е в северните и западните държави членки на ЕС.
94,5 % от финландците подават жалба, когато се сблъскат с проблем, докато това правят едва 55,6 % от българските граждани.

Индексът сочи, че близо една трета от потребителите са решили да не подават жалба, тъй като смятат, че въпросните суми са твърде малки (34,6 %) или че процедурата ще отнеме прекалено много време (32,5 %).

Търговците също не са запознати достатъчно с правата на потребителите.

В изявлението си Йоурова предупреди също, че американските технологични компании, които не изпълнят изискванията за съгласуване с правилата за защита на потребителите в ЕС, са изправени пред санкции:

"Искаме те да изпълнят задължението си да бъдат в пълно съответствие с европейските стандарти за защита на потребителя. Затова поискахме от тях конкретни предложения, определихме срок, ще чакаме и последния отговор и ще оценим дали е задоволителен за нас. В случай, че този диалог не сработи, ще помогнем на националните правоприлагащи органи да започнат координирани действия."

ЕК разследва оплаквания на потребители относно нарушения на "Фейсбук", "Туитър" и "Гугъл".

През март Комисията и националните органи за защита на потребителите дадоха на трите технологични гиганта срок от един месец да прекратят нарушенията. Те включват лишаване на потребителите от правото да заведат дело срещу компаниите в собствената си страна и отказ от основни права в ЕС като това да се откажат от онлайн покупка в 14-дневен срок.