Хойт Брайън Ий е американски дипломат от кариерата. От 2013 г. е зам.-помощник държавен секретар по европейските и евразийските въпроси, отговарящ за отношенията на САЩ със страните от Централна и Южна Европа.
Преди това е бил зам.-посланик на САЩ в Хърватия. Оглавявал е бюрото на Държавния департамент на службите за възстановяване на провинциите в Афганистан. Бил е генерален консул в Солун, Гърция и е работил в посолството на страната си в Черна гора.
Хойт Ий бе на кратко посещение в България.

- Г-н Ий, да започнем с един въпрос, който вълнува много българи. Известно е, че България е доста над 3-те процента откази, предвидени в американското законодателство за безвизово пътуване. Каква е причината за толкова много откази? При какви случаи консулски служител  може да откаже издаването на виза на определен кандидат?

- Първо, бих искал да кажа, че за нас е удоволствие, че издаваме визи на близо 85 на сто от подалите заявка кандидати. Моето разбиране е, че огромното мнозинство хора, подали молби, получават десетгодишна виза - и то с многократно влизане. Това не значи, че не споделяме желанието на българите страната им да участва в програмата за безвизово пътуване. Ние го споделяме. Много се надяваме, че България ще изпълни критериите за участието в тази програма.

Знаете, че критериите са установени от Конгреса. Те включват по-малко от 3 на сто откази. Така че продължаваме да работим с България, за да помогнем за създаването на условия всички критерии да бъдат изпълнени. Мислим, че това е възможно, защото сме били свидетели, че и други страни са успявали да отговорят на критериите с течение на времето.

За индивидуални случаи, за които питате, зависи най-вече от консулската служба да вземе под внимание редица фактори - икономическо положение, дали лицето работи или не, семейното положение - било в САЩ, било в България, връзките на кандидата със страната, от която идва. Искрено се надяваме България да участва в програмата за безвизово пътуване до САЩ в бъдеще.

- В какъв срок?

- Зависи от установените обективни критерии. Има връзка с икономическите условия в страната - колко просперираща и икономически стабилна е една страна. Страни, които са в състояние да задържат младите хора като създават работни места, са с повече шансове.

Властта се прехласна по Орбан. И отряза външното финансиране на съдиите

- Идвате в София в любопитен момент. На 19 юли българският парламент забрани (все оше на първо четене - б.р.) външното финансиране на съсловните магистратски организации. И при дебатите бе спомената фондация "Америка за България". Смятате ли, че този закон е насочен специално срещу САЩ?

- Запознат съм с този проектозакон  и, нека бъда откровен, съм обезпокоен от него. Защото излиза, че той пречи на "Америка за България" или която и да е организация в САЩ да предоставя подкрепа на съдиите, прокурорите и служителите на Министерството на правосъдието. Ние смятаме, че такава подкрепа е от голяма полза не само за юристите, но и за българския народ. Вече 27 години откакто САЩ, а също и независимата фондация "Америка за България", осигуряват съдействие, за да помогнат за заздравяването на съдебната система в България, за да бъде тя по-ефективна, по-прозрачна и по-професионална и да създаде условия за предотвратяване на корупцията. Така че ние смятаме, че трябва да бъде позволено тази помощ да продължи. Ако "Америка за България" е заинтересована да оказва такава помощ и съдиите, прокурорите, служителите на Министерството на правосъдието искат да я получават, не виждаме причини тя да бъде спряна.

Надяваме се, че отговорните за този законопроект - аз на този етап не знам каква точно е целта му, мога да говоря само за това, което възприемам като потенциален ефект - ще помислят много внимателно върху възможния му ефект върху хората, възползващи се от този вид подкрепа, която в продължение на 27 години бе от полза за съдии, прокурори и служители в правосъдното министерство от най-високите до по-ниските работни нива.

Позволете ми да кажа, че ние безспорно уважаваме суверенитета на българския законодателен орган в приемането на определено законодателство и стремежа към  законодателни промени. Разбира се, уважаваме и правителството и суверенното му право да се стреми към определено законодателство.

Смятаме, че ролята ни като представители на американското правителство, като приятели и съюзници на България, е да информираме политическото и законодателното ръководство, когато усещаме възможна заплаха за програмите, чрез които американското правителство или неправителствени организации с идеална цел от САЩ оказват помощ, от която смятаме, че България ще има полза. И това е един от тези случаи. Така че искрено се надяваме, че ще бъде възможно или избягването на такъв закон, или оформянето на закона по начин, който да позволи тази помощ да продължи и той да не е насочен към спъване на развитието на българската съдебна система в по-прозрачна и професионална насока. А също така и законът да не навреди на отношенията между България и Америка. Имаме толкова добри отношения по толкова много въпроси от бизнеса, търговията, сигурността и демократичното развитие. Имаме ги от толкова години, че би било жалко, ако сега бъде приет закон, който, било умишлено или неумишлено, ощетява и затруднява този вид помощ.

Изглежда, че единствената страна, която ще пострада от такъв закон, е Америка. Единствените неправителствени организации, които ще бъдат засегнати, ще бъдат от Америка. Така че е трудно да се избяга от извода, че това е антиамерикански закон, че целта му е по някакъв начин да се навреди на отношенията между България и Америка. Надявам се това да не е вярно, надявам се, че вероятно е недоглеждане, което може да бъде поправено в хода на законодателния процес.

Откъсването на България от Запада

- Вие познавате много добре Балканите и сте наясно, че това не е особено спокоен регион. Смятате ли, че проевропейската политика на новото правителство в Македония може да представлява риск от по-голямо разделение в македонското общество? Може ли тази политика за засили албанската доминация в тази страна?

- Виждаме много неща на Западните Балкани. Виждаме например влизането на Черна гора в НАТО като стабилизиращ фактор. Виждаме изборите в Албания, които опозицията искаше да бойкотира, след като бойкотира и парламента, но в крайна сметка участва. Вотът бе свободен и честен, което за нас е положителен знак.

Вярваме, че изборите в Македония през декември 2016 г. бяха първата стъпка за излизане от кризата, продължила повече от две години. Спомням си, че работихме заедно с България, ЕС, други наши съюзници, за да помогнем на Македония. Вярваме, че новото демократично, проевропейско и пронатовско правителство е в състояние да извърши реформите. То вече обяви пакет от предстоящи реформи, включително икономически, в съзвучие със споразуменията от Пържино. Оптимисти сме, че това правителство ще работи конструктивно, не само за да подобри икономическата и демократичната ситуация в Македония, но и да разреши проблемите и заздрави връзките със съседите си, включително Гърция. Знаете, че това е особено важно за перспективата на Македония да влезе в НАТО. Това ще бъде първото усилие. Трябват спокойствие, време и добра дипломация. Виждаме добра воля и от двете страни.

Виждаме и много положително желание от страна на България да помогне на Македония. Това е инициативата за договор между София и Скопие.

- Какво смятате за опитите на Русия да засили влиянието си на Балканите? Как ще коментирате твърденията за проваления опит за преврат в Черна гора, целящ предотвратяване на влизането на тази страна в НАТО?

- Нашето правителство даде от най-високо ниво - чрез държавния секретар Рекс Тилърсън, вицепрезидента Майк Пенс, президента Доналд Тръмп - много ясно да се разбере, че би искало да имаме по-добри отношения с Русия. Че имаме и че търсим общ терен за работа в борбата с тероризма, подобряването на положението в Сирия и в други страни, в които имаме общ интерес. Бихме искали да намерим допълнителни сфери на общ интерес.

Но там, където имаме различни възгледи и подходи, САЩ ще защитават много твърдо своите интереси и ценности, както и тези на своите съюзници. Смятаме, че е важно да покажем на всяка страна, включително Русия, която работи срещу интересите на САЩ, срещу НАТО, че няма да толерираме такива намерения и действия, които работят срещу това, което ние се опитваме да постигнем - било на Балканите, било където и да е по света.

На Балканите, както споменахте, виждаме, че след агресията в Украйна през 2014 г. Русия търси начини да разшири влиянието си по начини, противоречащи на международното право и основните европейски ценности и принципи като ненакърнимите граници. Опитът на Русия да подкопае изборите в Черна гора и вероятно правителството е нещо, което ние не можем да приемем. Затова работим твърдо и други страни - не само Черна гора - да могат свободно да изберат пътя на своята сигурност - дали чрез членство в НАТО, дали чрез неутралитет, дали чрез други организации.

Ние ще помогнем - независимо дали на Босна и Херцеговина, която иска да постигне национален консенсус, или на Сърбия и Косово, които се опитват да нормализират отношенията си. Има шансове те да се присъединят към НАТО и ЕС. Трябва да бъдем единни и да защитаваме правото на страните да се присъединят към НАТО, ако желаят това. Нашата политика е политиката на отворените врати. Вратите на НАТО остават отворени за тези страни в Европа, които искат да поемат и изпълнят отговорностите на членството в пакта. Видяхме, че усилията на Черна гора се увенчаха с влизане в Алианса.