Близо 24% от българските фирми или всяка четвърта се чувстват застрашени от фалит заради просрочени вземания. Това показват данните от проучване на EOS “Навици на плащане в Европа“ за 2017 г. Така родния бизнес се нарежда

на второ място след Гърция

където 28 на сто от компаниите са пред опасност от банкрут. Интересен е фактът, че на същото положение у нас се намират и търговците във Великобритания, които също са изправени пред опасност да останат на нула, защото клиентите не им плащат на време фактурите за доставените стоки или услуги.

За миналата година в България има открити 440 нови процедури по несъстоятелност, а 381 компании са обявили несъстоятелност, сочи друг анализ на Асоциацията на колекторските фирми.

Изследването показва, че 74% от издадените фактури у нас се погасяват в уговорения срок, на датата на падеж, като средното ниво за Източна Европа е 76 на сто.

22% от задълженията се плащат със закъснение

а 4 на сто се отписват и търговците се отказват да си търсят парите.

Българските бизнес клиенти обаче отново се нареждат в групата с много лоша дисциплина на плащанията – 27 на сто от фактурите, издадени към бизнес клиенти, се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват. Други страни със сходен дял са Гърция, Русия, Румъния и Хърватска. Оказва се, че забавянето е средно 23 дни след падежа на фактурата. Гражданите пък са по-дисциплинирани от фирмите - средно 24 на сто от фактурите не се плащат навреме, а средното закъснение е 15 дни.

Според анкетираните мениджъри забавените плащания оказват най-голямо влияние върху печалбите - 56 на сто, а това довежда и до по-високи разходи за лихви и липса на ликвидност.

За да намалят опасността от фалит и спад на печалбите компаниите предприемат най-различни мерки, за да се не затворят бизнеса си, уточняват експертите. Така се оказва, че 27 на сто от анкетираните предприемачи ограничават инвестициите си, а близо една четвърт съкращават служителите си или не наемат нови. Освен това голяма част от тях

вдигат допълнително цените

за да компенсират загубите си.

За да не предприемат подобни крайни мерки се оказва, че 42% от родните фирми се обръщат към колекторски агенции, които да им помогнат да си вземат парите. Анкетираните заявили, че колекторите им възстановяват обратно около 9% от годишния оборот, които след това търговците ги използвали за погасяване на дългове и създаване на нови работни места, както и за инвестиции.

Близо 20% от задълженията, които се прехвърлят към колекторски агенции, са основно за невърнати бързи кредити. Това заяви Светла Петрова, търговски мениджър в EOS България.

По думите й тази година се наблюдава ръст при бързите заеми, които хората не успяват да погасят, с около 15%, тъй като през 2016 г. делът им е бил едва 5-6%.

Петрова поясни, че 49% от работата на колекторите е свързана с банкови продукти като ипотеки, кредитни карти и лизинги. На второ място се нареждат телекомите - 29,6 на сто и след това застават бързите заеми.

Разбира се, ютилити компаниите също са едни от основните „клиенти“ на колекторските агенции. Оказва се, че българинът доста често пренебрегва сметките си за ток и особено за вода, тъй като спирането на водата е доста по-трудно, отколкото ел енергията.