Камарата на представителите в американския Конгрес прие с огромно мнозинство законопроект, чиято главна новина е, че президентът Доналд Тръмп вече няма да може единолично да отменя или смекчава санкциите срещу Русия, предаде Би Би Си.

Нито са наложени нови санкции, нито се изисква налагането им. Но режимът е затегнат.

Снощи конгресмените одобриха с 388 гласа "за" и 2 "против" Закона за противодействие срещу противниците на Америка чрез санкции. Освен Русия, той засяга също Иран и Северна Корея. Главната цел обаче е Русия, на която са посветени почти половината от 184-те страници от документа.

Русия е обвинена за агресия в Украйна, посегателство срещу киберсигурността на САЩ и други страни и опити да повлияе на избори, подкрепа за Башар Асад в Сирия, корупция, нарушения на правата на човека и др. Споменати са всички приети досега закони и укази за санкции.

Поводът за разработването на новия законопроект са мъглявите изявление на Тръмп за готовността да подобри отношенията с Русия, като сключи някаква "добра сделка" с нейния президент Владимир Путин, а също така обвиненията срещу Москва в хакерски атаки срещу сървърите на Демократическата партия и опит да повлияе на изборните резултати. Кремъл отрича всички тези обвинения.

Конгресът до Тръмп: Никакво облекчаване на санкциите срещу Москва

Какво предвиждат санкциите?

• Предлага се намаляване до 14 дни на максималния срок на пазарно финансиране на руски банки, срещу които са наложени санкции.

• Ще бъде намален до 30 дни срокът за финансиране на санкционирани руски компании от петролната и газовата сфера.

• Президентът може да наложи санкции срещу лица, имащи намерение ва инвестират над 5 милиона долара годишно или 1 милион долара еднократна сума в строителството на тръбопроводи за износ на руско гориво, или смятащи да предоставят на тези проекти услуги, технологии или информационна поддръжка.

• Санкциите не трябва да засягат сътрудничеството между САЩ и Русия в космическата сфера.

• САЩ ще продължат да противодействат на строителството на газопровода "Северен поток-2" заради "вредното въздействие върху енергийната сигурност на ЕС, газовото развитие на пазара в Централна и Източна Европа и реформите в енергетиката в Украйна".

Ако тези санкции бъдат приети, те могат да засегнат енергийни интереси на България. Според вътрешен документ на Европейската комисия, публикуван на 25 юли, евентуалните ограничителни мерки ще засегнат осем енергийни проекта, в които Русия участва и от които ЕС има пряк или косвен интерес.

US санкции за Москва застрашават газовите планове на България

Санкциите - възможни, но не и задължителни

Законопроектът не налага пряко никакви нови санкции и не задължава президента да ги налага.

Макар в названията на два от 17-те раздела да фигурира изразът "задължително налагане на санкции", във всички точки, в които се говори за действията на президента след влизането на закона в сила, са използвани изразите shall impose ("ще наложи") или may impose ("може да наложи"). Нито едното, нито другото в американския юридически език не означава, че президентът е длъжен да го прави, отбелязва би Би Си.

След снощното приемане в Конгреса законопроектът трябва да бъде гласуван от Сената. А след това Тръмп трябва да реши дали да го подпише или да наложи вето.

Експертите и политиците са единодушни, че в Сената няма да има никакви проблеми с приемането на законопроекта.

Тръмп и администрацията му дълго се съпротивляваха на приемането му. В неделя обаче от белия дом дадоха знак за промяна на позицията си.

Какво може да направи президентът?

Ако Тръмп поиска да отмени санкциите срещу определен човек или компания, той ще трябва да иска разрешение от Конгреса, като обоснове убедително молбата си. Обосновките трябва да бъдат следните:

• Това съответства на интересите на националната сигурност на САЩ.

• Това физическо или юридическо лице вече не е свързано с нарушенията, заради които са наложени санкциите.

• Ако искането е за отмяна на санкции, наложени заради агресията в Украйна, се изискват доказателства, че Русия спазва Минските споразумения.

Подписът на Тръмп е почти гарантиран

"Администрацията поддържа твърда позиция по отношение на Русия, най-вече в частта за прилагането на санкциите. Първоначалният вариант на законопроекта бе лошо написан, но ние поработихме заедно с Камарата на представителите и Сената. Администрацията е доволна от това сътрудничество и внесените поправки и ние подкрепяме законопроекта в сегашния му вид", заяви още в неделя новата пресскекретарка на Белия дом Сара Хъкаби Сандърс.

След снощното гласуване тя заяви:

"Макар президентът да подкрепя налагането на строги санкции срещу Северна Корея, Иран и Русия, Белият дом проучва законопроекта на Камарата на представителите и очаква на бюрото на президента да бъде представен окончателен вариант на законодателни мерки."

Законопроектът затяга също така санкциите срещу други две държавни, които САЩ отдавна смятат за свои врагове - Иран и Северна Корея.

Докато конгресмените обсъждаха законопроекта, президентът Доналд Тръмп заяви, че Иран трябва да спазва условията по споразумението за ядрената програма. В противен случай страната ще си навлече "големи проблеми".

На митинг в Йънгстаун, щата Охайо, той каза, че Техеран е станал по-дързък в резултат на сделката, но това няма да продължи още дълго. Тръмп не уточни какво точно има предвид.

Интересното е, че Северна Корея бе добавена по-късно з законопроекта, след редица забележки от страна на конгресмени и сенатори. Поради което Боб Коркър - шефът на сенатската Комисия по външните отношения, намекна напук на прогнозите, че не е сигурно, че той ще мине през горната камара.

Засега не се знае и кога законът ще бъде гласуван от Сената.

Реакции

Засегнатите страни не закъсняха с реакциите.

Макар законопроектът да е минал засега само през Конгреса, руските депутати обявиха евентуалните бъдещи затегнати санкции за най-мащабните от 2014 г. насам.

"Те подкопават възможността за възстановяването на руско-американските отношения по пътя на дипломацията", заяви Леонид Слуцки - шеф на Комисята по външни работи в Думата.

А колегата му на същия пост в Съвета на федерацията Константин Косачов направо призова Москва да даде "болезнен отговор" на действията на Вашингтон.

"Иран ще отговори, ако американското правителство приеме новите санкции", заяви зам.-министърът на външните работи на Ислямската република Абас Аракчи.

Той обае не уточни подробности какъв ще бъде отговорът.

Северна Корея засега не е реагирала.