Преди окончателното гласуване на антиамериканската поправка в Закона за съдебната власт:

Това е перфиден опит да се разграничи европейския от атлантическия вектор в политиката ни. Kласическата хибридка на Москва - с Европа може, със САЩ не. Познат направи аналогия с абсолютно ненужно обявената война на САЩ през Втората световна война, докато поддържаме дипломатически отношения с Русия, за да бъдем окупирани от последната. Изглежда има някои устойчиви инстинкти у българските политици - но най-вече инстинкта на посредствеността.

Авторитарният поход към властта

След последните избори у нас, избор в Парламента и алтернатива няма.

Вместо да разследват политическите проекти на КТБ и гранд корупцията, депутатите, водени от ГЕРБ на Борисов, се обединиха около поправката, която цели да ограничи възможността на неконтролирани от нея финансови ресурси да подпомогнат гражданското общество. Което всъщност е квинтесенция на гражданското общество - да има независим ресурс, за да контролира властта в една трудно, дори обратимо, измъкваща се от авторитаризъм страна.

Когато у нас демокрацията ни стане зряла и има вътрешно финансиране - бизнесмени и гражданите не се страхуват да финансират независими неправителствени организации и граждани, то тогава няма да има нужда от никакви външни фондации. Но днес .....

Това е стопроцентно копие на модела Путин.

Остава да бъдем обявени за чуждестранни агенти и нещата ще си дойдат по местата - тези, които са отредени по плана "Решетников".

Идеята изглежда е да принудят Фондацията да се съобразява с желанията на властта. Няма да стане. И поправката ще падне, защото е дискриминационна - създава ограничения за група граждани по професионален признак. Страх ги е, че утре ще започнат да финансират и разследвания за далаверите на властта в други области.

Коментарът е от профила на Илиян Василев във фейсбук. Заглавието е на редакцията