Новата велика игра

07/26/17 08:01
(http://www.klassa.bg/)

Новата велика игра

От началото на 2015 г. на картата на света функционира Евразийският икономически съюз (ЕАИС) с членове Русия, Беларус, Казахстан, Армения и Киргизстан. Над 50 държави от Европа и Азия са изявили желание да сътрудничат и да членуват в него. Членки на ЕС проявяват интерес към активно сътрудничество, но като цяло съюзът няма официална позиция.

Евразийският икономически съюз е резултат от разбиране на необходимостта от сътрудничество в областта на икономическото развитие на редица републики от бившия Съветски съюз вместо формалната структура на ОНД. Последната беше предложена като квазизаместител в последния момент

след денонсиране на договора за СССР

Идеята за ЕАИС най-общо се повдига в лекция на президента на Казахстан Нурсултан Назърбаев пред студенти от МГУ "М.В. Ломоносов" през 1994 г. Но цялостно и аргументирано идеята бе предложена от моя милост в статия и писмо до президентите на Русия, Казахстан и Беларус през август 2008 г., в качеството ми на извънреден и пълномощен посланик на България в Беларус.
За първи път идеята се е родила през 1921 г. в София в няколко студии и манифест "Съюз Евразия" (21.09.1921 г.) от група високообразовани руски офицери - княз Николай С. Трубецкой, граф. Пьотр Н. Савицкий, Пьотр Сувчинский, Георгий Флеровский, Иван Илин, и присъединилия се към тях от Ню Йорк Георгий Вернадский. Начинанието е предшествано от книгите на руски учени - изследователи на географските, етнографските, културните, икономическите и политическите характеристики на живота на народите в границите на Руската империя от ХVІІ до ХХ в. Най-значително влияние върху утвърждаването на идеите на евразийците оказват работите на К. Леонтиев, Н. Данилевский, Ф. Достоевский и Л. Толстой за евразийската специфика на културата и цивилизацията на руския и другите народи, населяващи пространството на изток от Карпатите, от Балтийско море на север до Черно море на юг, по хребетите на Кавказ, Хиндикуш, Памир и Тяншан, и пустинята Гоби до Тихия океан на изток. Това пространство ще бъде определено от евразийците като Евразия.
Раждането на евразийската идея е раждане на нов, неевропоцентристки подход към историята. За евразийците историята е полицентрична. Утвърждаването на полицентристкия подход е развиван в годините.
Евразийската идея е проект, търсещ отговор на въпроса

накъде да тръгне Русия, човечеството

Извеждането й в началото на новия век на водещи позиции след катастрофическите години на "перестройката" и разпада на Съветския съюз е напълно логично.
Страните членки на Евразийския икономически съюз по силата на своята съвместна и в десетилетия и векове единна история днес, в условията на разгръщащата се икономическа, политическа и духовна криза на Запада, която рефлектира върху цялото човечество, се оказаха онези пространства, които са съхранили в голяма степен своите исторически и културни традиции. Следователно - и своята културна идентичност. Нещо повече - те представляват онези народи, които задават тон в новата генерална тенденция в историческото развитие на човечеството. В този смисъл те ще бъдат подложени на атаки както от доминиращата през 90-те години на ХХ в. генерална тенденция, налагаща неолибералния глобализъм, така и на възхождащата друга генерална тенденция на салафитския уахабитски ислям, който мотивира огромните маси на изпадналия извън модернизацията свят в Близкия изток, Северна Африка и Азия. На линията на умерения консерватизъм, опитващ се да съхрани държавата, суверенността и културната идентичност на отделните народи, противостоят двете други линии на претендентите за глобална доминация -

неолибералният глобализъм и ислямският халифат

Територията, на която се разполагат петте членки (засега) на ЕАИС - Русия, Беларус, Казахстан, Армения и Киргизстан, е над 20 млн. кв.км. Тя обхваща не само степи, тайга и планини, но е богата на енергийни и др. ресурси, както и на природни богатства - 20% от световните запаси на газ и 15% от световните запаси на нефт. Тук са най-големите горски масиви и много от големите реки на света - Волга, Дон, Об, Енисей, най-голямото сладководно езеро в света - Байкал, и т.н. Чрез интегриране със зона за свободна търговия с Иран, пространството на ЕАИС става една от най-мощните икономически структури, разполагаща се от Балтийско до Черно море и до Персийския залив. Чрез проекта "Един пояс - един път" - "Голяма Евразия", издигнат от Китай, това пространство ще стане обект на активна икономическа дейност, чийто мотор ще бъде най-мощната съвременна икономика, която заявява своята нова роля в света.
Разгръщането на геоикономическия потенциал на пространствата на ЕАИС ще стимулира и разгръщането на техния геополитически и геостратегически потенциал. Наред с магистралите през Казахстан, Русия и Беларус към Европа и тези през Пакистан, Иран, Турция - към Средиземно море, Южна Европа и Африка, които Китай ще положи през следващите години, такива магистрали започва да реализира и Иран.
Проблемите, свързани с ЕАИС и отношенията на неговите членове с ЕС и конкретно с България, произтичат от няколко факта. Първо, от това, че до 1989 г. страните членки на ЕАИС и редица източноевропейски страни бяха в един икономически съюз - СИВ, и имаха тесни връзки, гарантирани с двустранни и общи договори. Изминалите години бяха време на движение в различни посоки и търсене на възможности за нова

пълноценна икономическа интеграция

От друга страна, почти в повечето държави зад фасадата на демократични промени и пазарни реформи бяха установени авторитарни режими и нови олигархични и монополни структури в икономиката. Обществата бързо се поляризираха. Проблеми произтичат и от факта, че в повечето от страните има значителни групи население, изповядващо исляма, а държавите са на границата с дестабилизирания регион на Близкия изток, откъдето вълната от мигранти и активни емисари на салафитския уахабитски ислям допълнително дестабилизират ситуацията. Правителствата на страните членки на ЕАИС, на България и на останалите държави от ЕС трябва да решават въпроси от различен характер - икономическо развитие и сътрудничество, сътрудничество в сферата на духовната култура, образованието и науката, гарантиране на национална и регионална сигурност.
Когато се оценяват перспективите на страните от ЕАИС и на онези от ЕС, като България, които биха пожелали по-тясно сътрудничество, на първо място трябва да се отчитат глобалните тенденции, опасности и предизвикателства, които стоят пред човечеството от климатичен характер. На второ място, трябва да се има предвид, че както неолибералните глобалисти, така и уахабитските ислямисти ще продължат да пораждат несигурност. На трето място, трябва да се отчитат всички благоприятни възможности за по-тясно сътрудничество за укрепване на националната и културната идентичност, националната сигурност, за икономически и социален просперитет. Като цяло това е комплекс от анализи, които трябва да доведат до изработване на юридически и политически документи, принципи и правила за това сътрудничество.

* Авторът е председател на Геополитически център Евразия - София

В ЕАИС официално членуват (засега) пет страни - Русия, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Армения

От 1 януари 2015 г. Евразия има нов транспортен и логистичен оператор. Уставният капитал на Обединената компания за транспорт и логистика (UTLC) възлиза на 39,7 млрд. рубли (654 млн. щ.д.)