24 май трябва да е празник на Европа

Президентът Румен Радев има своето мнение и позиция, но не води войни с другите институции

Илияна Йотова – вицепрезидент на Република България

- Кажете моля ви се, има ли война между институциите, между „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2? Видяхме как се води битката между Цветанов и Радев, как се обиждаха. Според вас това инцидент ли беше или е някаква тенденция?

-  Надявам се да е минало. Ако питате за война между институциите, война между институциите няма и това е моето категорично мнение. Президентството, г-н президентът, аз – ние не водим война с никой, нито с Министерски съвет, с изпълнителна власт, със законодателна власт. Да, ние спорим, ние можем да имаме различия, ние може да имаме различни виждания, но това е част от демокрацията. Затова хората избира в единия случай едните, в другия случай – другите. Понеже споменахте г-н Цветанов, той някак си сега, като си връщам лентата назад, остана изолиран. Тази злокобна пресконференция, която направи преди формирането на комисията за самолетите, и тези предварителни внушения, които си позволи да направи, останаха да висят в пространството. Слава Богу, никой не ги поде, защото всички разбраха тяхната несъстоятелност. Историята в Свищов няколко дни по-късно – това ни връща към едни времена и стереотипи, с които, струва ми се, като политици всички в държавата сме пораснали и не искаме да се връщаме към тези времена. Поне от нас не го очаквайте.

-  Добре, вие всъщност казвате „от нас не го очаквайте“. Дадохте ли си сметка каква е разликата между вас и предишните вицепрезидент и президент? Има ли нещо, което да ви отличава и което за вас е важно?

-  Идвайки през януари месец – между другото, станаха шест месеца, откакто с президента Радев сме в тази сграда – ние не сме уволнили нито един човек от президентството. Да, имаше хора, които напуснаха по собствено желание, но основната част е частта от администрацията от предишното президентство. Ние виждаме разликата, хората я виждат, те я споделят, те я коментират. Но някак си не е добре да се коментират институциите една друга, особено тези, които са били преди това, както си позволява г-н Плевнелиев. Аз директно казвам във вашето студио: не приемам такова поведение. Нито президентът Желев – лека му пръст – си позволяваше да коментира Петър Стоянов, нито Петър Стоянов – Георги Първанов. Да, принципно за политика има спорове, но така, персонално, мисля, че г-н Плевнелиев е първият, който си позволява, и това не му прави чест – директно го казвам във вашето студио. Каква е разликата? Знаете ли, в началото, дори с този факт, който преди малко цитирахте с г-н Цветанов – опитват се да ни вкарват в стереотипите, в които 28 години живеем, т.е. че има Министерски съвет, който непременно има, ако не война, то поне особено отношение към президентството, някаква такава скрита конкуренция вътре. Не, ние не искаме да бъдем част от този стереотип. Ние затова казваме, че искаме да бъдем различни. Надяваме се на различен тон в институциите. Вижте какви предизвикателства стоят пред нас. Шегувах се преди малко с моите колеги, че някак си оставаме неразбрани, може би точно защото сме различни и защото смятаме, че когато става въпрос наистина да се върши нещо добро за хората в България, трябва да се загърбват пристрастията, страстите и да се опитваме нещо да правим заедно. Кой как ни е разбрал – оставяме на анализаторите да го преценят. Но в тази ситуация, в която от една страна – виждате ли, има някакво усещане в атмосферата, във въздуха за някакво безпокойство, за някаква беда. Аз съм преди всичко журналист. Снощи гледах късните ви емисии и това споделих даже и с вашите колеги отвън – от първата до последната новина са страшни новини. Това са или опити за убийство, или нападения, или побоища. Днес, за съжаление, има още един такъв случай. И като че ли най-нормалната – забележете какъв парадокс – беше новината за това, че линейките в София може да останат без GPS. „Нормална“ в кавички, защото това може би е най-страшното, тъй като те ще спрат да функционират. Т.е живеем в една среда, която е тревожна среда. Едновременно с това си даваме ясната сметка, че България е пред едно голямо предизвикателство. Много малко месеци останаха за нашето председателство. Да не говорим, че – добре знаете – едно председателство никога не започва на 1 януари, много преди това идват делегациите. 

-   Има ли проблем, според вас, за нашето европредседателство, с оглед и на скандалите около НДК?

-  Знаете ли, аз съм може би от малцината български политици в момента, които смятат, че ние ще направим добро председателство. Ще направим добро председателство, на фона на това, което се наблюдава в малки и големи държави, по-стари и по-нови членки на Европейския съюз. Само обаче при едно условие: не може един месец ние да се занимаваме само с темата „НДК“. Някак си сложихме знак за равенство между Боршош и нашето председателство. Това не бива да се допуска. Случаят очевидно е криминален. Има си прокуратура, има си съд, има парламентарна комисия, която стига до някакви резултати. Дали сме доволни от тези резултати или не, това е тема на друг спор, на друг разговор. Така или иначе, има си един път, който се върви. Това в никакъв случай не трябва да измества въпроса кои сме ние в това председателство. Не приемам – категорично го казвам във вашето студио – желанието на някои министри, които подготвят това председателство, да вървим по инерцията. Т.е. има един дневен ред на Европа, който ние ще трябва да свършим – добре или зле, разбира се, че добре, защото няма да ни позволят да го свършим добре – и да не използваме председателството да заявим нашата позиция. Вижте, аз дори приемам тази формула на трите „К“, така наречени, станали известни. Макар че мога да споря дали не са по-добре трите „С“ – стабилност, сигурност, солидарност, едни дефицити в Европа, които са ясни за всеки. Но да речем и голямата тема за Западните Балкани. Кой е българският акцент в голямата тема за Западните Балкани, при положение, че България не е формална част от Берлинския процес, че има едни три коридора, транспортни, които могат да заобиколят България, ако не се намесим по-стабилно във всички тези неща. Затова са хубави совалките и на президента, и на министър-председателя, защото това показва присъствие и показва нещо друго, което е много важно за нас – самочувствие. Самочувствие най-накрая, след 10 години, че не просто си обект на европейска политика, спазваш нейните правила, но правиш тази политика, намесваш се амбициозни, сериозно, с предложения. Защото каквото и да говорим за Западните Балкани, нали сме наясно, че засиленият интерес на Западна Европа, който в интерес на истината още от 2003 г., от Солунския процес, някак си не предполага на този етап политическото решение за Западните Балкани. Т.е. това е тяхното бъдещо членство, едно разширяване на Европейския съюз. На този етап предполага само икономически проекти. План „Маршал“ се говори, други неща – те са полезни, но каква е позицията на България? Ние наистина ли искаме разширение? Ако го искаме, намерили ли сме своите съюзници в сегашните членове на Европейския съюз, защото това и най-великата страна да е, сама не може да го извоюва.

- Приемате ли оценката на президента Радев, че Борисов е държавник?

-  Вижте, всеки един, който в момента се занимава с управление, сам по себе си е държавник. Като държавник как си изпълнява нещата, вече можем да коментираме всеки един поотделно. Министър-председателят има няколко положителни действия напоследък, които аз лично много ценя. Одобрявам основно във външнополитическата му дейност. Тази засилена експанзия, бих казала, и към Западна Европа, и към нашите съседи тук, на Балканите, разбира се, това е осъзната национална политика, е нещо добро, защото България трябва да излезе от кьошетата. Крайно време е. По много политики, спорели сме с вас и по политиката за миграцията, и по бежанците, много неща биха зависели от България в тази част на Европа. Нека най-накрая да започне големия разговор в България наистина за това какво ще правим с това председателство. И тук ще ви кажа две конкретни неща. Вижте иронията на съдбата, но то е за хубаво. България трябваше да бъде втората половина на 2018 г., поради факта, че тогава все още нямаше Брекзит. Половин година по-рано е изтеглено нашето председателство. Ние имаме поне две знакови дати по време на това председателство и така съвпаднаха с този период. Това е трети март и това е 24-ти май. България в момента е единственият носител на кирилицата, на българския език, но най-вече на писмеността от трите официални азбуки, на които пише Европейския съюз. 24-ти май трябва да бъде грандиозен празник. Празник на Европа тук, в България. Не в Брюксел, не в Страсбург, не в Париж, именно в България, защото ние сме носители на тази култура и не само култура, на една от най-старите държавни традиции.

Интервюто е на БиТиВи

(със съкращения, заглавието е на ЗЕМЯ)

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител