Статистиката е скучна. Четат я само очиларковци, които са микроскопично малцинство сред малцинството, което изобщо си дава труда да чете каквото и да било.

Когато се появи статистиката, народът (каквото и да значи тази уморена дума) изключва телевизора или превключва на "Планета".

Защото статистиката напомня за безполезните мъки с математиката в страна, където, за да имаш, не е задължително да знаеш.

Не само драгите зрители недолюбват статистиката. Мръщят ѝ се и някои уважаеми редактори с оправданието, че е суха.

И поради нетолкова видимата причина, че за да я цитираш, трябва да я разбираш. А  за да я разбираш, преди да пишеш, трябва да четеш. Пак мъка.

И в журналистиката няма царски път - също като в геометрията, на която Евклид се опитвал да учи египетския цар Птолемей някъде в III - IV век преди Христа.

Статистиката е едно от списъка скучни неща, които са важни.

И да знаете, че тези, които ухажват избирателя с "планета"-рни похвати, тайно четат статистика, или наемат някого да им я чете и тълкува.

Защо? Защото тя печели изборите. Хората гласуват с портфейлите си, а това, което става в тях, го отчита статистиката.

Днес например тя съобщи, че безработните в България през юни 2016 г. са били 255 000 или 7,8% от работната сила, а през юни 2017 г. са били 195 000 или 5,9 % от работната сила.

Значи за година у нас безработицата е намаляла с близо 2 процентни пункта или 60 000 души - един средноголям провинциален град.

"Евростат", статистическата служба на ЕС,  съобщи също, че българската безработица през юни т. г. е била по-ниска от от средната за ЕС на 28-те, която е била 7,7% и от тази на 19-те в еврозоната, където тя е била 9,1%.

Най-сетне, "Евростат" съобщи, че ЕС на 28-те отбелязва най-ниската си безработица за последните девет години, а еврозоната - най-ниската за последните осем. Т. е. създават се предпоставки за повишено търсене в страните, където отиват над две трети от българския износ.

Ако тази тенденция продължава, всеки ден БСП да вади по един "суджуков" компромат и всеки ден да качва симпатизантите си на Бузлуджа, все тая. Изборният резултат е предрешен без "Медиана" и без "Алфа рисърч" дори.

Хората гласуват с портфейлите си. ГЕРБ научи това по трудния начин през февруари 2013 г. 

И БСП го учи - и при Луканов, и при Виденов, и при Орешарски, но не изглежда нещо да е научила.

"Днес страната ни е изпаднала в униние и безпътица, а хората са смазани от тежестта на битовите проблеми на всяко семейство", написа Станишев до червените симпатизанти на Бузлуджа.

(Няма да питам защо не отиде да им го каже лично - да не издребняваме дотам).

И най-черните очила да си сложи човек в тази жега, не това е изводът, който се налага поне от скучните и сухи статистически числа.

"Единствено БСП може да намери решения на реалните и все по-крещящи проблеми на България. Единствено БСП може да предложи план за ускорено развитие и модернизация на икономиката и държавата, за възстановяване на чувството за справедливост и общност, в която никой не е изоставен", написа още Станишев.

Като подминем приликата с миналото (когато "единственото правилно учение" беше марксизмът-ленинизмът и родителката на БСП беше единствената партия на държавата) , трябва да отбележим, че от 1989 г. насам БСП имаше многкратни шансове да изпълни списъка на Станишев - и при Луканов, и при Беров, и при Виденов, и при Станишев, и при Орешарски.

Тя обаче направи точно обратното - забави развитието на страната (със съпротивата си срещу пазарните реформи при Виденов), създаде отчайващо чувство за несправедливост с източването на държавните предприятия "на входа и изхода" от "Мултигруп" и с мутрорежима при Луканов и при Беров, с "Орион" при Виденов и с кръговете фирми, с  батковците и братковците при Станишев, с предложението за шеф на ДАНС и с фалита на КТБ при Орешарски. Логично БСП беше изоставена най-вече от своите избиратели, които преди това сама беше изоставила, за което свидетелства дългата серия изборни загуби при Станишев. 

Каквито и заклинания да правят днес червените лидери, числата са неумолими.

В политиката царски път няма. И другарски няма.