Малко повече от година, след като стана известно за руския опит за намеса в президентските избори в САЩ, дипломатическите последици - влошаването на отношенията между Москва и Вашингтон до невиждани от десетилетия размери - вземат своето.

Владимир В. Путин заложи на това, че Доналд Дж. Тръмп, който години наред се изказваше ласкаво за Русия и авторитарния й лидер, ще третира страната му така, както Путин иска да я третира Западът. Т.е. като свръхсила, каквато тя бе някога, или поне като велика сила, с която другите трябва да се съобразяват, от Сирия до Европа и която се гордее с армията си, възродена след две десетилетия пренебрежение.

Този залог сега дава видимо обратен резултат. Ако санкциите, приети с огромно мнозинство от Конгреса миналата седмица, изпратиха някакво послание до Москва, то бе, че ръцете на Тръмп вече са вързани в отношенията му с Москва, вероятно за години напред.

Броени седмици, след като двамата лидери прекараха часове във видимо приятелски разговор в Хамбург, Германия, перспективата за различните сделки, за които Тръмп намекваше в интервютата, изглежда по-далечна от всякога. Конгресът не е готов да прости анексирането на Крим, нито да позволи големи реинвестиции в руската енергетика. Новите санкции бяха приети от коалиция между демократите, които обвиняват Путин, че е допринесъл за поражението на Хилъри Клинтън, и републиканци, които се опасяват, че техният президент не разбира с кого си има работа в Москва.

Русия обяви контрасанкции срещу САЩ – гони дипломати, отнема имоти

Така с решението си да нареди на стотици американски дипломати и руснаци, работещи за американското посолство, да напуснат постовете си Путин, известен като велик тактик, но слаб стратег, отново промени курса. Засега американски представители и външни експерти смятат, че той, изглежда, вярва, че главният му лост е в ескалация на спора в стила на Студената война, а не в това да се опита незабелязано да манипулира събитията със смесица от уловки, кибератаки и информационна война.

Не е ясно доколко обявените от него мерки ще засегнат всекидневните връзки. Докато руските медии твърдят, че на 755 дипломати ще им бъде забранено да работят и вероятно ще бъдат изгонени, изглежда, че броят на американските дипломати, работещи в Русия, е много далече от това число.

Този брой почти със сигурност включва руснаци, работещи в посолството, обикновено на второстепенни длъжности. (Доклад на генералния инспектор на Държавния департамент от 2013 г. с последните налични конкретни числа отчита, че има 934-ма "наети местни хора" сред персонала в посолството в Москва и три консулства от общо 1279 членове на персонала. Така в Русия ще останат само 345 американци, много от които съобщават за редовен тормоз от страна на руски чиновници.) И, разбира се, има много недипломати, работещи за американското правителство в Русия по което и да било време - експерти от различните министерства, от това на енергетиката до това на селското стопанство, и голям брой шпиони, някои от които работят под дипломатическо прикритие.

"Една от главните цели на Путин е да гарантира, че Русия ще бъде третирана така, сякаш все още тя е СССР - ядрена сила, която трябва да бъде уважавана и от която трябва да се страхуват, - заяви Анджела Стент, директор по евразийските, руските и източноевропейските проучвания в Джорджтаунския университет. - И той си мислеше, че ще получи това от Тръмп", каза Стент, която бе офицерът за свръзка от националното разузнаване за Русия и Евразия при администрацията на Джордж Буш-младши.

Но тя допълни, че сега руснаците гледат хаоса в Белия дом "и виждат нивото на непредсказуемостта там, което ги изнервя". Според нея реакцията бе връщането към старите навици - а изгонването на дипломатите, разбира се, е един от най-старите.

Путин уточни: 755 US дипломати трябва да напуснат Русия

Хорта от администрацията, които са служили по време на Студената война, също се връщат към тази терминология. Дан Коутс - директорът на националното разузнаване, заяви на конференция по сигурността в Аспен, Колорадо, че не се съмнява, че руснаците "се опитват да подкопаят западната демокрация". Шефът му никога не е произнасял подобна фраза.

Висш служител на администрацията, пожелал срещу анонимност да говори за това, което се превърна в един от най-чувствителните дипломатически проблеми пред администрацията на Тръмп, заяви, че Белият дом не се е отказал от надеждите за по-добри отношения. Интервюто на Путин пред руската телевизия, в което той обяви съкращаването на персонала, не бе бомбастично, изтъкна чиновникът. Русия изглежда несигурна за насоката на отношенията, като оставя отворена възможността за обрат.

"Руснаците биха предпочели да не вървят по този път, но Путин не смяташе, че има избор, освен да отговори по класическия начин "зъб за зъб, око за око", - каза Ролф Моуат-Ларсен, изпълнявал редица разузнавателни задачи за САЩ, включително в Русия. - От известно време сме в нова Студена война. Изпариха се всички надежди за краткосрочно подобряване на отношенията."

Според него тази тенденция към влошаване се е ускорила през последните дни на администрацията на Обама, "когато емоциите взеха връх над отношенията". Моуат-Ларсен, който наскоро стана директор на разузнавателните и отбранителните проекти в центъра "Белфър" към училище "Кенеди" в Харвард, твърди, че "страхът замени гнева в работата с Русия".

Какво предвиждат затегнатите санкции на САЩ срещу Русия

Сергей В. Лавров - схватливият руски външен министър, се придържаше към умерения тон в разговориге си с държавния секретар Рекс У. Тилърсън. Публично той не обвини нито Тръмп, нито разследването на руското влияние покрай изборите, а Конгреса.

"Последните събития показаха, че политиката на САЩ, изглежда, е в ръцете на русофобски сили, които тласкат Вашингтон към конфронтация", заявиха от руското външно министерство в петък след приемането на последния законопроект за санкциите.

48 часа по-късно Путин обяви голямото съкращаване на дипломатическия персонал. Тоя заяви, че заповедта влиза в сила на 1 септември. Това дава време за пазарлъци.

Но главният въпрос няма да изчезне дотогава. Путин вече стигна до извода, че вдигането на американските и европейските санкции, последвали анексирането на Крим през 2014 г., е на години разстояние. Щом новите санкции се превърнат в закон подобно на тези, които Конгресът прие и който Тръмп неохотно се съгласи да подпише, за да избегне отхвърляне на ветото му, те обикновено остават в продължение на години.

Нещо повече - Вашингтон е залят с предупреждения, че атаките срещу избирателната система миналата година са само началото.

"Те сега се възползваха, - заяви пред сенатската Комисия по разузнаването шефът на ФБР Джеймс Б. Коми, малко преди да бъде уволнен от Тръмп. - И те ще се върнат."

Джеймс Р. Клапър-младши - директорът на националното разузнаване и ветеран от Студената война, изрази същата мисъл наскоро и я обвърза с няколко проблема от времето на ядрената надпревара през 80-те г.

"Често не споменаваме твърде агресивната програма за модернизиране, която те започнаха със своя ядрен капацитет", каза той.

И в крайна сметка това е истинският риск. С изключение на Сирия - където военните от двете страни имаха спорадични, но изпълнени с взаимно подозрение контакти - на практика няма разговори между военните по начина, по който се водеха редовно по време на Студената война. А на фона на действащите близо до балтийските страни и край европейския бряг руски и американски сили шансовете за инцидент и грешна сметка са високи.

Последният спад в отношенията става на 70-ата годишнина от "Източниците на съветското поведение" - статия, публикувана от архитекта на стратегията на Студената война Джордж Кенан в сп. "Форин афеърс" под псевдонима Х.

Тя определя стратегията, доминирала във Вашингтон през следващите 4 десетилетия, чрез цитата на Кенан, че "политиката на САЩ към СССР трябва да бъде тази на дългосрочно, търпеливо, но твърдо и бдително сдържане на руските експанзионистични тенденции".

Това не бе подходът, който Тръмп обмисляше преди година. Сега той може да бъде наложеният му подход.

------

* Авторът е старши кореспондент във Вашингтон на в. "Ню Йорк таймс", където е публикувана статията.