На днешния ден преди 114 години избухва Илинденско-Преображенското въстание. Годишнината ще бъде почетена в Скопие от премиерите на България и Македония Бойко Борисов и Зоран Заев. Тази проява е част от програмата около подписването на договора за приятелство и добросъседство между двете страни.

В Македония въстанието е само Илинденско. Това е така, защото на 20 юли/2 август 1903 г., църковният празник Илинден то избухва в Битолския и Солунския вилает на Османската империя. На 6/19 август, църковният празник Преображение Господне, въстанието избухва и в Одринския вилает. Това обаче на практика е едно и също въстание, пореден опит на българите да отхвърлят властта на султана.

"Възможно бе да се избегне създаването на ВМРО, следователно и избухването на въстанието, ако Турция бе приложила реформите според член 23 на Берлинския договор, еднакви с установените в 1868 година реформи за остров Крит. Султанът изигра тия международни решения чрез "новия закон за вилаетите в Европейска Турция", неприложен поради липса на чужд контрол...  Ако не бяха тези хитрини, сигурно и до днес биха стояли по родните си места половината милион македонски турци, за да се развиват там щастливо, в съгласие с другите народности".

Това пише Иван Михайлов, един от лидерите на ВМРО 50 години след въстанието. Съгласно чл.23 от Берлинския договор Високата порта се задължава да прокара реформи в европейските си владения. Идеята е била за тези области да се въведе нещо подобно на Органическия устав на о-в Крит от 1868 г. Според него островът се ползва с политическа и административна автономия и има главен управител християнин, както и областно събрание. А в районите, където преобладава християнско население, местните управители се назначават от неговите среди. Подобно устройство Македония и Тракия не получават никога.

В началото на 1903 г. репресиите срещу християните в Османската империя се засилват чувствително. На конгрес в Солун ВМОРО се взема решение за въстание в Македония и Одринско. На конгреса не присъстват Гоце Делчев и Гьорче Петров от Задграничното предстаявителство в София. Делчев е против въстанието, но в крайна сметка се подчинява на общото решение. Той не доживява неговото избухване, защото е убит на 4 май 1903 г. 

Въстанието е най-масово в Битолско, Леринско, Костурско, Охридско, Кичевско. В град Крушево българските въстаници обявяват Крушевска република. В Солунско, Струмишко и Скопско действат отделни чети. В Серския революционен окръг въстанието избухва на 14 септември, Кръстовден.

Въстаниците отправят молба до България да обяви война на Турция. Към този момент обаче страната не е готова за подобен акт - нито икономически, нито военно. Освен това Русия и Австро-Унгария изпращат ноти с искане България да не се намесва в конфликта. Ясно е било също така, че при подобна намеса останалите балкански страни едва ли са щели да бъдат безучастни наблюдатели. Въстанието обаче е една от основните причини България да започне усилено да се подготвя за война с Османската империя, която става факт през 1912 г.

"Крайно време е да се обърнем към нашите собствени грешки. Първата голяма грешка е по време и след Илинденското въстание. България не си мръдва пръста".

Това каза наскоро президентът от 1997 г. до 2002 г. Петър Стоянов, коментирайки причините за обезбългаряването на Македония.

От друга страна обаче през 1912-1913 г. заради освобождението на Македония България губи цяла Тракия. С Лондонския мирен договор от 1913 г., с който завършва Балканската война България получава почти цяла Тракия и значителна част от Македония. Въпреки това обаче именно споровете около Македония довеждат до Междусъюзническата война. Тогавашните български политици, както и обществото, са опиянени от големите победи в Балканската война и загубват реална преценка Последиците от тази война ни тежат и до днес. Тя довежда до Първата национална катастрофа. Това е началото на дългия процес на деморализация на българското общество, на изгубване на вяра в собствените сили, на негативизма, от който и до ден-днешен не успяваме да се отърсим.

Поради тази причина България има всички основания да отбелязва Илинденско-Преображенското въстание. Не само за да почетем героизма на въстаниците, но и да си припомним и да се поучим от грешките си, благодарение на които българскияt национален идеал си остана нереализиран. А най-важното е тези грешки да не се повтарят. В този смисъл договорът за приятелство между България и Македония, подписан вчера, изглежда като стъпка в правилната посока. Като положителен резултат от един добре научен кървав и трагичен урок.