„Последните събития свидетелстват обаче за това, че в някои кръгове в Съединените щати са се настанили русофобията и курсът към открита конфронтация с нашата страна“.

Министерство на външните работи на Русия

Каква прелест – русофобия! Като лъва в цирка, рождението си до надгробния камък живея под тази табела. Докато все още си лежах в утробата, във вените ми на младенец – който е донякъде евреин - вече бродеше русофобията. А кое днес не е русофобия? - само последният боклук не е, бих казал в неудържимата си злоба, която не ме оставя през целия ми живот. Живея във войнствена държава аз, такъв богобоязлив, в която всичко, което не е здравословно, се приема за отровно. Преосвещенства, преподобия, иконостаси приживе! Всички се страхуват от русофобията – как да не се страхуваш от нея? Съмнения, предположения – навсякъде им се привиждат тайни тунели; знаеш ли таблицата за умножение – вече ще си русофоб!

Плашило на име „Русофобия”

Здравият разум напусна страната ни и тя премина отвъд истината и разсъдъка. Вече се осмеляваме да обичаме само изгрева – да, и затвора, и джоба си.

Ами подмолните намеси в борбата за нашето бъдеще – тук дори сиренето е агент на чуждо влияние, да не говорим за хамбургера.

Който е против властта – русофобия! Разобличи се, не квичи; всичко от пелмените до фасула е изконно фашистко. Всички са русофоби, освен руснаците, а и руснаците понякога са русофоби. Който все още не си е разбил челото от молитви, който не се е запътил към смъртта, който иска да живее – ето, това е русофобище. Който си е отворил устата – ето, това е русофоб. Когато палмирската царица Зенобия въстанала срещу Римската империя, това също е било русофобия – че ние направо си го казваме.

Главно две неща – знам ги и двете – ни пречат да видим светлината от много години. И над думата „русофобия“ е само думата „суверенитет“. Откритие, което заслужава „Нобел“ - няма строга дефиниция, но ако нещо не е русофобия, то е суверенитет.

Каква прелест – русофилия! Тя е още по-напред в редицата. Нямам сили да дам определение, но ще позная русофилите. Да проповядваш насилие, да си апологет на тъмни сили – всичко това трябва да е русофилия. Тогава и ти самият ще си русофил. Да се преродиш в Ирод? Дори в нещо повече? - това е достатъчно за извода, че си изряден русофил!

И колкото повече ти е пълен джобът – достоен символ на нашите дни, - колкото си по-нагъл, толкова си по-русофил; колкото си по-мръсен, толкова си по-местен. Колкото си по-тъп, колкото си по-голям простак, толкова си по-надежден и наш – и това е важно откритие, което пазиш в подсъзнанието си.

В края на краищата, цялата родна плутокрация заобича Тръмп, защото той е голям боклук и простак. Затова го приветстваха с патос, а възторгът надмина хиляда киловата – но той не е достатъчно простоват и не е достатъчно боклук.

Ненапразно в думата „русофобия“ се таи „фобос“ - това е страх и този страх вече не се лекува. Не забравяй, любителю на телбода и кламерите, ти си длъжен да си толкова нечестив, че да изплашиш и русофоба!

Но имам още един въпрос на уста и отдавна го задавам – кажи, а къде са самите руснаци? Тези, които не са нито фоби, нито фили? Дали е вярно – както често сме виждали – че си копаят градината, гледат си децата и чакат тези идоли взаимно да се изтребят? Прости като песента на птица, невидими като славей, те отглеждат безразличието към неведомата си съдба, преживяват дългите си дни и си бутат задълженията като древната московска река Неглинка, която винаги е затапена в тръбите.

... 

Коментарът е публикуван в "Новая газета". Преводът е на Клуб Z.