София и Скопие признаха "обща история" като основа на бъдещето

Премиерите Зоран Заев и Бойко Борисов подписаха в Скопие договора за добросъседство между България и Македония, който има за цел да остави настрана спорните исторически въпроси между двете страни и да прекрати антибългарската пропаганда и езика на омразата, за да може Македония да излезе от международната изолация и да се придвижи към Европейския съюз и НАТО. "Република Македония и Република България направиха историческа стъпка напред, заедно. Историята поставихме като основа за бъдещето и открихме път за стабилност и развитие на двете държави и за Балканския район. Затворихме въпроси, с което недвусмислено направихме пътя за сътрудничество между нашите страни. Този договор е общ успех!", заяви Зоран Заев.    По думите му договорът показва, че там където има политическо желание и идея за прогрес, въпросите ще се решат.   Българският премиер Бойко Борисов от своя страна посочи, че се очаква положителна реакция от ЕС, тъй като "двете държави без посредници и напътствия са стигнали до извода, че мирът, дружбата и добросъседството са по-важни от всичко останало".     "Дали сме си сметка, че това ще остави младите на Балканите. Това ще ни направи силни, независими и значими. Аз съм убеден, че след 10 години резултатите от днешната среща ще бъдат видни и за двете държави", заяви още Борисов.    За да влезе в сила договорът, ще трябва да бъде ратифициран от националните парламенти. В България той бе подкрепен единодушно от парламентарните партии, но в Македония близката до Русия опозиционна партия на бившия премиер Никола Груевски ВМРО – ДПМНЕ разгърна мощна кампания срещу документа и обяви, че ще гласува против него в парламента.   В понеделник вечерта срещу подписването на договора се проведоха малобройни протести в Скопие.   "Постигна ли нещо Македония без договор?"   "Още една положителна страна на днешната среща и подписването на договора – с колегата Зоран Заев сме от различни европейски политически семейства – той е от ПЕС, а аз от ЕНП. Вашата опозиция в лицето на Никола Груевски е от моята европейска партия. Заедно с него много работихме по подписването на договора”, коментира Борисов.    Той зададе контра въпрос на присъстващите журналисти: "какво е постигнато досега, преди подписването на документа?"   "Република Македония да е член на НАТО, перспектива за членство в ЕС? Аз бих казал – не. Обратното, давайки тон за политическа стабилност, за политическа зрялост, за спазване на всички европейски принципи, за демокрация, свобода, свобода на словото и т.н. Това дава перспектива!", добави Борисов.   Премиерът на Македония и представители на кабинета посрещнаха с военни почести пред сградата на македонското правителство в Скопие Бойко Борисов и водената от него българска делегация.   Заради официалното посещение на Борисов в македонската столица са въведени извънредни мерки за сигурност. Има засилено полицейско присъствие, а в небето летят хеликоптери.    "На Балканите много пъти сме се сбили и всички сме велики"   Очаква се в сряда, когато югозападната ни съседка отбелязва националния си празник и годишнината от Илинденското въстание, двамата премиери ще положат символично заедно венци на гроба на Гоце Делчев в двора на църквата Св. Спас в Скопие.   В отговор на въпрос от  македонска медия защо националния празник на Македония Илинден трябва да се чества заедно Борисов посочи, че "празниците са общи, защо да не ги празнуваме?".   "Ами да се сбиеме тогава!? На Балканите години наред правим това нещо. Много пъти сме се сбили и всички сме велики - Велика Албания, Велика България, Велика Сърбия, Велика Македония. Всички сме велики и от войните я докарахме Балканите да са най-бедното и най-изостаналото място на Европа. Ако се върнем назад. Ние с колегата искаме да вървим и да достигнем равнищата на Германия, Австрия, Франция, Холандия. Там искаме да отидем. И това е празник, който и ние обичаме. Извинявайте, че си го празнуваме", заяви Борисов.    Двете страни ще работят за жп и газова връзка   Във вторник делегациите на двамата премиери проведоха и съвместно междуправителствено заседание, като от българска страна участваха министрите на външните работи Екатерина Захарева, на енергетиката Теменужка Петкова, на транспорта Ивайло Московски и на отбраната Красимир Каракачанов.   Двете правителства подписаха меморандуми за изграждането на железопътни връзки между София и Скопие и за сътрудничество в областта на природния газ.   Ще бъде създадена съвместна газова работна група, която ще подготви предварително технико-икономическо проучване за изграждане на газовата връзка. За този интерконектор се говори от години, като то българска страна имаше заделено финансиране както от предишния бюджет на еврофондовете, така и от сегашния, но средствата бяха пренасочени към гръцката връзка, тъй като няма изгледи работата по тръбата до сърбия да започне преди 2020 г.   С втория документ българската страна поема ангажимент за доизграждането на железопътната връзка по направлението София - Перник - Радомир - македонска граница до 2027 г. Скопия от своя страна, се ангажира да изгради жп направлението Крива паланка - Деве баир - българска граница до края на 2025 г.    "Транспортният коридор №8 е връзката, която присъединява целите Балкани. Той дава излаз не само по оста север-юг, дава възможност за присъединяване на всяка една страна от Балканите да търгува, да прави бизнес и да развива туризма с другите, това ще бъде изключително важно и за двете стари“, допълни Борисов.    Най-важните моменти в договора Договорът стъпва върху Декларацията за добросъседство, подписана през 1999 година от премиерите Иван Костов и Любчо Гергиевски. Сега записаното в нея влиза официално в международното право. Предвиден е и междуправителствен механизъм, който да следи изпълнението на договора. Той въвежда термина "обща история" и предвижда да бъде формирана съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси на паритетна основа. Общата комисия трябва да допринесе за "обективно и основано на автентични исторически извори, научно тълкуване на историческите събития" и ще представя годишен доклад за своята работа пред правителствата на двете страни. Двете държави поемат ангажимент да предприемат и ефективни мерки за предотвратяване на недобронамерена пропаганда от страна на институции и агенции и ще обезкуражават дейности на частни субекти, насочени към подстрекателство на насилие, омраза или други подобни действия, които биха навредили на техните отношения. София поема ангажимент да помогне на Скопие в евроатлантическата му интеграция. Двете страни ще работят и за активизиране на контактите между местните власти и гражданите. Двете страни заявяват, че нямат и няма да предявяват териториални претенции една към друга и поемат ангажимент да не предприемат, насърчават и подкрепят действия от неприятелски характер и да не позволяват територията им да бъде използвана от организации и групи, които имат за цел извършването на подривни, сепаратистки и други действия, които са заплаха за мира и сигурността. Как се стигна до договора? В продължение на години македонската страна отказваше да подпише договора и протакаше преговорите. В последните месеци обаче страната влезе за пореден път в политическа криза, която блокира развитието й и евроатлантическата й перспектива. В крайна сметка лидерът на СДСМ Заев успя да формира правителство с подкрепата на партиите на етническите албанци и обяви курс към излизане от изолацията и приближаване до ЕС и НАТО. Македонското правителство даде сигнали, че е готово и на отстъпки в спора за името с Гърция, която години наред блокира членството на Македония в НАТО. ЕС и САЩ приветстваха новото поведение на управляващите в Скопие, но близката до Москва ВМРО-ДПМНЕ развива мощна кампания срещу договора с България.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/sofiya-i-skopie-priznaha-obshta-istoriya-kato-osnova-na-badeshteto-news267365.html

Свързани новини: