България поставя бъдещето на финансовата солидарност в Европейския съюз в центъра на председтелството си, което започва на 1 януари догодина.

Това личи от календара на събитията по време шестте месеца, в които сраната ни ще председателства Съвета на ЕС. Той включва две конференции на високо ниво - за многогодишната финансова рамка (бюджет) на ЕС след 2020 година и за бъдещето на политиката му за социално-икономическо сближаване, известна като кохезионна - съответно на 9 март и на 7и 8 юни 2018 г. в София.

Преговорите за парите на Европа, след като Британия я напусне през март 2019 г. , трябва да започнат точно през българското председателство. Очертава се ЕС да покрива нарастващи нужди (миграция, отбрана, сигурност) с намалени ресурси. С оттеглянето на Обединеното кралство той ще загуби над 10 на сто от сегашните приходи в бюджета си.

Страните от последните три разширявания на ЕС от 2004, 2007 и 2013 г., които са нетни получателки от него, искат за запазят колкото може повече от политиката, която им позволява с европейски средства да скъсят дистанцията в развитието, която ги дели от по-старите членки. Изправени пред вътрешни проблеми, техните правителства са под натиск да сменят приоритетите, а следователно да реформират и финансите на ЕС, така че той да бъде адекватен на предизвикателствата на съвременния свят.

Ролята на председателството е да посредничи за постигане на съгласие в тези трудни преговори, които отсега разделят държавите-членки. Затова като основни свои послания България избра именно - кохезия, консенсус и конкурентоспособност, идвестни още като трите "К".

Централно събитие на българското председателство ще бъде и среща на върха на "ЕС-Западни Балкани" в началото на май 2017 г. в София, съобщи министърът на българското председателство на ЕС Лиляна Павлова на пресконференция в Министерстия съвет днес.

С Македония, току-що излязла от няколкогодишна политически криза, с хронично нестабилните Босна и Херцеговина и  Косово и Сърбия като плацдарм на нарастващо руско влияние, Западните Балкани се очертават отново като невралгична точка на Стария континент. България иска да използва председателството си, за да постави дневния ред на европейската интеграция като стабилизиращ фактор в региона.

Програмата на председателството включва над 1 700 събития, като 1500 от тях са в Брюксел и 230 в България. Предишните две председателства - естонското и малтийското включваха по 200 събития в националните столици. Павлова отхвърли внушенията, че страната ни доброволно се е отказала от домакинство. 

В София ще се проведат 12 неформални съвета на министрите на ЕС, срещи на министрите на туризма и на ЕС и на държавите от Черноморското икономическо сътрудничество, две срещи на високо ниво ЕС-Азия - на министрите на културата през март 2018 г. на министрите на финансите през май с.г. Правителството очаква 22 000 души да посетят България във връзка с председателството и набира доброволци ,както и спонсори и дарители за дейностите по тяхното посрещане - стандартна практика и при другите европейски председателства, каза Павлова.

"Съединението прави силата" е официалният девиз на българското председателство съгласно решение на Министерския съвет, което днес обяви Павлова. Девизът ще бъде изписан също на английски (United we stand strong) и  на френски (L'union fait la force). 

Осемдесет  на сто от българите одобряват "трите К" показва проучване на агенция "Екзакта рисърч", което Павлова цитира. То не е поръчано, агенцията го е направила по своя инициатива, уточни тя.