Преговорите за излизането на Великобритания от Европейския съюз вече започнаха по същество. Според Член 50-и, от тях се очаква да „очертаят рамката“ на бъдещите „отношения с ЕС“. Но какви ще бъдат тези отношения?

Икономически, ЕС се състои от три елемента – зона на свободна търговия, митнически съюз и вътрешен пазар, а в неговите рамки останалите прегради пред търговията се хармонизират, т.е. премахват.

Тереза Мей декларира, че Обединеното кралство няма за цел да остане в общия пазар или в митническия съюз. По време на кампанията за оставане в ЕС през 2016 г., тя каза по отношение на единния пазар:

„Ще трябва да направим отстъпки, за да имаме достъп до него; тези отстъпки могат да бъдат, например, да приемем регулациите на ЕС, за които нямаме думата, да продължим да си плащаме вноската, да приемем правилата за свободно движение както е сега, а много е вероятно – и трите заедно“.

И участието в единния пазар, и митническото споразумение ще изискват ние да приемем голяма част от законодателството на ЕС, без да можем да участваме в изработването му. И не само съществуващото законодателство, но и всяка бъдеща промяна. На практика ще се превърнем в сателит на ЕС и ще разчитаме на еврокомисията или на държавите членки, да защитават интересите ни. Такъв резултат – регулация без представителство, се оказа неприемлив за американците през 18-и век. Той вероятно ще се окаже точно толкова неприемлив и за британците през 21-и век.

Така че, когато Мей каза, че Брекзит означава Брекзит, тя просто описа конституционната логика на резултата от референдума. Защото няма никакъв смисъл от „мек“ Брекзит – форма на оттегляне, която мимикрира членство в ЕС, но без влиянието, което дава членството. Окончателният избор пред нас е или „твърд“ Брекзит, или да останем.

Великобритания ще трябва да преговаря за споразумение за свободна търговия при „твърд“ Брекзит. Но, за съжаление, нашата преговорна позиция не изглежда много силна. Ако някой напусне клуба по тенис, защото не иска да си плаща таксата и не харесва правилата, но все още му се играе тенис, този някой не е в силна позиция. Той е в положение да се моли.

Освен това, бъдещото търговско споразумение ще трябва да бъде утвърдено единодушно от Европейския съвет, от мнозинството в Европейския парламент и в още 27 национални и 11 регионални парламента – и всичко това трябва да стане за две години. Има японска поговорка, която казва, че колкото по-малко време имаш, толкова по-дебел портфейл ти трябва.

Някои британски политици обаче страдат от имперския рефлекс. За тях Великобритания е в центъра на света. От нас се иска само да обявим целите си и другите страни ще се втурнат да ни помагат за постигането им. Миналата година привържениците на Брекзит твърдяха, че Великобритания трябва да напусне съставения от недоброжелателни чужденци ЕС, чиито интереси противоречат на нашите. Тази година ЕС ненадейно се превърна в благотворителна институция, на която може да се вярва да брани нашите интереси.

Но след това имахме парламентарни избори. Тереза Мей ги свика, за да разреши Европейския въпрос и да засили позициите си в преговорите. Ако беше победила с много, както се надяваше, резултатът от референдума щеше да бъде потвърден и Брекзит щеше да бъде осигурен. Но изборите отвориха отново темата за Европа – поради тези четири причини:

Първо, в Камарата на общините вероятно няма мнозинство, което да подкрепи виждането на Мей за Брекзит. Дори е вероятно днес да има по-силно представителство на депутати, които подкрепят оставането, в сравнение с дните преди изборите.

Второ, възходът на лейбъристите повдига въпроса дали решението от референдума през 2016 г. е окончателно. Въпреки че партията не се регистрира като участник в кампанията за оставане, позицията на лейбъристите за „мек“ Брекзит им донесе допълнителни гласове. В избирателни райони, където над 55% от хората гласуваха за оставане, лейбъристите постигнаха ръст от 7%. Изборите бяха отмъщението на привържениците на оставането.

Трето, изборите задълбочиха вътрешното разделение в двете основни партии. Ако евентуалната сделка е прекалено „твърда“, привържениците на оставането в Консервативната партия може да се присъединят към своите колеги от опозицията, за да я отхвърлят; ако пък е прекалено „мека“, евроскептиците сред консерваторите ще гарантират отхвърлянето й. Вероятно няма да има мнозинство за нито един от двата варианта – Камарата на общините е блокирана.

Четвърто, Камарата на лордовете – където привържениците на оставането либералдемократи и независими са балансьори и делът на гласовете за оставане е вероятно по-голям, отколкото в долната камара – с радост ще отхвърли един „твърд“ Брекзит с аргумента, че правителство на малцинството няма мандат за такова действие.

С блокиран парламент, с възможността за неблагоприятна сделка и с дълбоко разделение по европейския въпрос в двете партии, ще започне да ни се струва, че единственият изход от тази задънена улица е нов референдум, на който хората ще трябва да приемат или отхвърлят постигнатото от правителството споразумение.

Това не изглежда вероятно към момента. Но пък референдум за Европа изглеждаше още по-невероятен през 1971 г., когато идеята бе предложена, но не намери подкрепа сред лейбъристите...

Брекзит, все пак, поставя фундаментален, дори направо екзистенциален въпрос за бъдещето на нашата държава. Поради това окончателното споразумение се нуждае не само от одобрението на парламента, но и от подкрепата на народа.

...

Върнън Богданор е професор по държавно управление от „Кинг'с колидж“ Лондон. Коментарът е публикуван в „Гардиън“. Преводът е на Клуб Z.